Дело C‑21/14 P

Европейска комисия

срещу

Rusal Armenal ZAO

„Обжалване — Дъмпинг — Внос на някои видове алуминиево фолио с произход от Армения, Бразилия и Китай — Присъединяване на Република Армения към Световната търговска организация (СТО) — Член 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 384/96 — Съвместимост със Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ГАТТ)“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 16 юли 2015 г.

1. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО с цел оспорване на законосъобразността на акт на Съюза — Изключения — Акт на Съюза, който е приет с цел да се осигури изпълнението им или препраща изрично и конкретно към тях

   (Общо споразумение за митата и търговията от 1994 г.; Споразумение за прилагането на член VI от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г., „Антидъмпингово споразумение от 1994 г.“)

2. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО с цел оспорване на законосъобразността на акт на Съюза — Изключения — Акт на Съюза, който е приет с цел да се осигури изпълнението им — Критерии за преценка

   (член 2 от Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г., „Антидъмпингово споразумение от 1994 г.“; съображение 5 и член 2, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета, изменен с Регламент № 2117/2005)

3. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО с цел оспорване на законосъобразността на акт на Съюза — Изключения — Акт на Съюза, който изрично и конкретно препраща към тях — Общо препращане към съответното споразумение — Изключване

   (член 2 от Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г., „Антидъмпингово споразумение от 1994 г.“; съображение 5 и член 2, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета, изменен с Регламент № 2117/2005)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37—41)

2.  В някои случаи антидъмпинговата система на Световната търговска организация (СТО) може да представлява изключение от общия принцип, че съдът на Съюза не може да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза от гледна точка на съответствието им с нормите на споразуменията на СТО. За да се допусне обаче такова изключение в конкретен случай, трябва и да е доказано в необходимата степен, че законодателят е изявил воля да изпълни в правото на Съюза определено задължение, поето в рамките на споразуменията на СТО.

   За тази цел не е достатъчно това, че в съображенията към съответния акт на Съюза просто най-общо се отбелязва, че при приемането му се вземат предвид международните задължения на Съюза. За сметка на това е необходимо от конкретната оспорвана разпоредба на правото на Съюза да може да се заключи, че целта ѝ е да осигури изпълнението в правото на Съюза на определено задължение, произтичащо от споразуменията на СТО.

   Доколкото обаче Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994) (Антидъмпинговото споразумение) не съдържа специфични правила за страните от СТО с непазарна икономика, не може да се търси съответствие между правилата за вноса от страните от СТО с непазарна икономика по член 2, параграф 7 от Регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, последно изменен с Регламент № 2117/2005, от една страна, и нормите на член 2 от Антидъмпинговото споразумение, от друга. Оттук следва, че посочената разпоредба от Регламента не може да се смята за мярка, предназначена да осигури изпълнението в правния ред на Съюза на определено задължение, поето в рамките на СТО.

   Освен това формулировката в съображение 5 от Регламент № 384/96, че нормите на Антидъмпинговото споразумение следва да се въведат, „доколкото е възможно“, в правото на Съюза, трябва да се разбира в смисъл, че при приемането на този регламент законодателят на Съюза определено е възнамерявал да вземе предвид нормите на Антидъмпинговото споразумение, но все пак не е изявил воля за транспониране на всяка от тези норми в посочения регламент.

   (вж. т. 44—46, 50 и 52)

3.  Член 2, параграф 7 от Регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, последно изменен с Регламент № 2117/2005, не препраща изрично към нито една конкретна разпоредба от Споразумението за прилагането на член VI на Общото споразумение по митата и търговията (1994), а общото споменаване на разпоредбите на това споразумение в съображение 5 от въпросния регламент не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че има такова препращане.

   (вж. т. 59)