РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

25 юни 2014 година

Дело F-66/13

Beatriz Molina Solano

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Конвенция за Европол — Правилник за персонала на Европол — Решение 2009/371/ПВР — Прилагане на УРДС към служителите на Европол — Неподновяване на договор за определен срок на срочно нает служител — Отказ да се сключи договор за неопределено време на срочно нает служител“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г-жа Molina Solano иска отмяната на решението от 28 септември 2012 г., с което Европейската полицейска служба (Европол) отказва да поднови за неопределено време договора ѝ на срочно нает служител, сключен за определен срок, изтекъл на 31 декември 2012 г.

Решение:      Отхвърля жалбата. Г-жа Molina Solano трябва да понесе направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от Европейската полицейска служба.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията

2.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител — Съдебен контрол — Граници

(член 88 от Условията за работа на другите служители)

1.      Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията, като му е дала конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, е породила у него основателни надежди.

(вж. точка 42)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Mendes/Комисия, F-125/11, EU:F:2013:35, т. 62

2.      В областта на подновяване на договори администрацията разполага с широко право на преценка и в този контекст контролът на съда се свежда до въпроса дали администрацията, предвид съображенията в основата на преценката ѝ, е действала в рамките на допустимите граници и не е упражнила правомощията си явно неправилно.

Освен това задължението за полагане на грижа означава по-конкретно, че когато се произнася по положението на служител, дори и при упражняване на широко право на преценка компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за неговото решение; той е длъжен по-конкретно да отчита не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице или служител. Като се има предвид обаче свободата, с която разполагат институциите при преценка на интереса на службата, контролът от страна на съд на Съюза трябва да се ограничи до въпроса дали съответната институция е действала в разумни граници и не е упражнила явно погрешно своята свобода на преценка.

(вж. точки 54 и 55)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение BUPA и др./Комисия, T-289/03, EU:T:2008:29, т. 221

Съд на публичната служба — решение Gheysns/Съвет, F-8/10, EU:F:2010:151, т. 75