Дело C‑647/13

Office national de l’emploi

срещу

Marie-Rose Melchior

(Преюдициално запитване, отправено от Cour du travail de Bruxelles)

„Преюдициално запитване — Социално осигуряване — Условия за признаване на правото на обезщетение за безработица в държава членка — Зачитане на периодите на работа като договорно нает служител в институция на Европейския съюз, установена в тази държава членка — Приравняване на дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно Условията за работа на другите служители на Европейските общности, на работни дни — Принцип на лоялно сътрудничество“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 4 февруари 2015 г.

Свободно движение на хора — Работници — Равно третиране — Социални предимства — Обезщетение за безработица — Изчисляване на осигурителни периоди — Работник, който е гражданин на държава членка и е нает в нея на работа от институция на Съюза — Задължение за лоялно сътрудничество с институциите на Съюза — Незачитане на периодите на работа като договорно нает служител в институция, установена в тази държава членка, и отказ дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно Условията за работа на другите служители на Европейските общности, да бъдат приравнени на работни дни — Недопустимост

(член 10 ЕО; Условия за работа на другите служители; Регламент № 259/68 на Съвета, изменен с Регламент № 723/2004)

Член 10 ЕО, във връзка с Условията за работа на другите служители на Европейските общности, приети с Регламент № 259/68 за установяване на Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията, изменен с Регламент № 723/2004, не допуска правна уредба на държава членка, тълкувана в смисъл, че периодите на работа като договорно нает служител в институция на Съюза, установена в тази държава членка, не се зачитат за целите на признаването на право на обезщетение за безработица, и дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно Условията за работа на другите служители, не се приравняват на работни дни, докато дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно правната уредба на посочената държава членка, се ползват от такова приравняване.

Всъщност такъв отказ за зачитане на периодите на работа като договорно нает служител в институция на Съюза, установена в тази държава членка, за целите на признаване на правото на обезщетение за безработица, може да направи по-трудно набирането от тези институции на договорно наети служители. Поради това такава правна уредба може да възпре работниците, пребиваващи в тази държава членка, да постъпват в институция на Съюза на работа, чиято нормативно установена ограниченост във времето им налага след това да отидат или отново да отидат за определен период на националния пазар на труда, при положение че поради тази работа рискуват да не съберат изисквания съгласно посочената правна уредба брой работни дни за получаване на обезщетение за безработица.

Такава правна уредба рискува да има същия разколебаващ ефект като неприравняването на работни дни на дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно Условията за работа на другите служители, за целите на признаване на право на обезщетение за безработица в тази държава членка, при положение че дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно националната правна уредба, се ползват от такова приравняване.

(вж. точки 27—29 и диспозитива)