Дело C‑619/13 P

Mamoli Robinetteria SpA

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазари на оборудване за баня — Координиране на продажните цени и обмен на чувствителна търговска информация — Програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — Регламент (ЕО) №o1/2003 — Член 23, параграф 2 — Таван от 10 % от оборота — Упражняване на правомощието за пълен съдебен контрол“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 26 януари 2017 г.

1. Съдебно производство—Въвеждане на нови основания в хода на производството—Условия—Основание, почиващо на обстоятелства, установени в хода на производството—Липса—Доразвиване на вече посочено основание—Липса на доразвиване—Недопустимост

   (член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд (1991 г.)

2. Обжалване—Основания—Основание, насочено срещу фактическа констатация, изложена за изчерпателност—Негодно основание—Отхвърляне

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

3. Обжалване—Основания—Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото—Основание, което не е точно изложено—Недопустимост

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда)

4. Обжалване—Основания—Повтаряне на основанията и доводите, изложени пред Общия съд—Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото—Недопустимост

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

5. Конкуренция—Правила на Съюза—Известия на Комисията относно сътрудничеството и относно освобождаването от глоби и намаляване на техния размер—Валидност

   (член 101 ДФЕС; член 15, параграф 2 от Регламент №o17 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

6. Обжалване—Основания—Неправилна преценка на фактите—Недопустимост—Контрол на Съда върху преценката на доказателствата—Изключване, освен в случай на изопачаването им—Контрол на Съда за изпълнение на задължението за мотивиране—Включване

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

7. Обжалване—Основания—Непълнота на мотивите—Подразбиращи се мотиви на Общия съд—Допустимост—Условия

   (член 256 ДФЕС; член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

8. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Максимален размер—Прилагане на максималния размер за всички санкционирани предприятия, участвали в едно и също нарушение—Нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране—Липса

   (член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент №o1/2003 на Съвета)

9. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Критерии—Тежест на нарушението—Критерии за преценка

   (член 101 ДФЕС, член 23, параграф 3 от Регламент №o1/2003 на Съвета; точки 22 и 25 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

10. Конкуренция—Глоби—Размер—Определяне—Съдебен контрол—Правомощие на съда на Съюза за пълен съдебен контрол—Обхват—Предел—Спазване на принципа на равно третиране—Вземане предвид на разликите и особеностите на съответните предприятия

    (член 101, параграф 1 ДФЕС; членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 3 от Регламент №o1/2003 на Съвета; точки 13, 19—22, 25, 28 и 29 от Известие 2006/C 210/02 на Комисията)

11. Обжалване—Основания—Изложени в съдебното решение съображения, които са неправилни поради противоречие с правото на Съюза—Диспозитив, обоснован по други правни съображения—Отхвърляне

    (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

12. Съдебно производство—Събиране на доказателства—Изслушване на свидетели—Право на преценка на Общия съд

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 30—35)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37 и 38)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 42 и 50)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 43, 44 и 62)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 51—55)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 63—65 и 113)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 66—69)

8.  Предназначението на границата от 10 % от оборота, предвидена в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент №o1/2003, е да се предотврати налагането на глоби, за които може да се предвиди, че поради мащабите си, определени въз основа на общия им оборот, пък било то и приблизително и неточно, предприятията няма да могат да платят. Следователно става дума за граница, която се прилага еднакво за всички предприятия, съразмерно с големината на всяко едно от тях, и цели да се избегнат прекомерни и непропорционални глоби. Така тази по-висока граница има различна и самостоятелна цел в сравнение с целта на критериите тежест и продължителност на нарушението.

   От това следва, че определянето за всички санкционирани предприятия, участвали в едно и също нарушение, на глобите в размер на 10 % от съответния им оборот, след като това определяне следва единствено от прилагането на предвидения в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент №o1/2003 таван, не е съставна част на нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране.

   (вж. т. 83—85)

9.  Ако, за да се направи преценка на тежестта на нарушение на разпоредбите на член 101 ДФЕС, а след това и да се определи размерът на глобата, която трябва да се наложи, може да се отчетат географският обхват на нарушението и броят на подгрупите продукти, обхванати от него, обстоятелството, че дадено нарушение включва по-голям географски обхват или по-голям брой продукти спрямо друго нарушение, не може само по себе си непременно да означава, че първото нарушение, разгледано в неговата цялост, трябва да се квалифицира като по-тежко от второто и като обосноваващо по този начин определянето на по-голям коефициент „допълнителен размер“ от приетия за изчисляването на глобата, с която се санкционира второто нарушение.

   (вж. т. 101)

10.  Спазването на принципа на равно третиране се налага по-специално на Общия съд при упражняване на правомощието му за пълен съдебен контрол по отношение на решение на Комисията за налагане на глоби. Всъщност упражняването на това правомощие при определяне на размера на глобите не би трябвало да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика в противоречие с член 101, параграф 1 ДФЕС.

    За да се направи преценка на тежестта на дадено нарушение, отчитането на разликите между предприятията, участвали в един и същ картел, по-специално с оглед на географския обхват на съответните им участия, не трябва да се извършва непременно при определянето на коефициентите „тежест на нарушението“ и „допълнителен размер“, а може да се извърши и на друг етап от изчисляването на глобата, като при коригирането на основния размер в зависимост от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съгласно точки 28 и 29 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент №o1/2003. Подобни разлики могат да се проявят посредством възприетата стойност на продажбите за изчисляване на основния размер на глобата, доколкото тази стойност отразява за всяко участващо предприятие значението на участието му в разглежданото нарушение в съответствие с точка 13 от Насоките от 2006 г., което позволява като изходна точка за изчисляването на глобите да се приеме размер, който отразява икономическото значение на нарушението и тежестта на предприятието в него.

    (вж. т. 103—105)

11.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 107 и 108)

12.  Вж. текста на решението.

    (вж. т. 117—120)