Дело C‑583/13 P

Deutsche Bahn AG и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Отрасъл на железопътния трафик и свързаните с него престации — Злоупотреба с господстващо положение — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 20 и член 28, параграф 1 — Административно производство — Решение за извършване на проверка — Правомощия на Комисията за проверка — Основно право на неприкосновеност на жилището — Липса на предварително разрешение от съд — Ефективен съдебен контрол — Случайно открити обстоятелства“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юни 2015 г.

1. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Липса на предварително разрешение от съд — Нарушение на правото на неприкосновеност на жилището — Липса — Последващ съдебен контрол на законосъобразността на решението за извършване на проверка — Основна гаранция

   (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграфи 2, 6, 7 и 8 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Липса на предварително разрешение от съд — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита — Липса — Последващ съдебен контрол на законосъобразността на решението за извършване на проверка — Обхват

   (член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват — Положение, в което Комисията е уведомила своите длъжностни лица за наличието на друга жалба срещу засегнатото предприятие — Неупоменаване на тази жалба в решението за извършване на проверка — Неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на правото на защита

   (член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Правомощията за проверка, с които разполага Комисията съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003, се свеждат до правото на длъжностните лица на Комисията inter alia да влизат в избраните от тях помещения, да получават и да копират документите, които изискват, и да им бъде представяно съдържанието на посочените от тях мебели.

   Освен това съгласно член 20, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1/2003 трябва да се поиска разрешение от съдебен орган, когато в случай на противопоставяне на засегнатото предприятие съответната държава членка осигурява необходимото съдействие, като, когато е необходимо, се иска съдействие от полицията или от равностоен правоохранителен орган, с което да се даде възможност за извършване на проверката, както и когато посоченото разрешение се изисква от националното право. Искане за такова разрешение може да се внесе и като предохранителна мярка. Освен това в член 20, параграф 8 от този регламент се уточнява, че макар националният съд да проверява по-специално дали предвидените мерки за процесуална принуда не са произволни, нито прекомерни, като се има предвид предметът на проверката, при все това той не може да поставя под въпрос необходимостта от нея. Същата разпоредба предвижда последващ съдебен контрол, който е запазен за Съда.

   Ето защо липсата на предварително разрешение от съд сама по себе си не може да доведе до незаконосъобразност на проверката.

   В това отношение наличието на последващ съдебен контрол дава възможност да се компенсира липсата на предварително оправомощаване от съд и по този начин представлява основна гаранция за съответствието на разглежданата проверка с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Точно такъв е случаят в рамките на създадената в Европейския съюз система, тъй като член 20, параграф 8 от Регламент № 1/2003 посочва изрично, че Съдът е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на приетото от Комисията решение за извършване на проверка. Посоченият контрол означава, че въз основа на данните, представени от жалбоподателя в подкрепа на изтъкнатите основания, съдът на Съюза упражнява пълен контрол, т.е. контрол както по правните, така и по фактическите въпроси.

   (вж. точки 23—25 и 32—34)

2.  В рамките на решение за извършване на проверка, прието от Комисията въз основа на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, основното право на ефективна съдебна защита, което е гарантирано в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, не е нарушено поради липсата на предварителен съдебен контрол.

   Това е така, защото въпросът засяга интензивността на контрола, включително контрола по отношение на всички правни и фактически обстоятелства, който позволява подходящо поправяне на положението, ако е установена нередност, а не момента, в който този контрол се извършва.

   Когато обаче е сезиран с жалба за отмяна на решение за извършване на проверка, съдът на Съюза упражнява контрол както по отношение на правото, така и на фактите и има право да преценява доказателствата и да отменя обжалваното решение.

   Освен това предприятията, адресати на решение за извършване на проверка, имат възможност да оспорват законосъобразността на това решение, и то от момента на получаване на нотификацията за това решение, което означава, че предприятието не е длъжно да изчака приемането на окончателното решение на Комисията относно предполагаемото нарушение на правилата за конкуренция, за да подаде жалба за отмяна до юрисдикциите на Съюза.

   На последно място, последиците от отмяната на решението за извършване на проверка или от установяването на нередност при провеждането на проверката се изразяват в невъзможността Комисията да използва така събраната информация за целите на процедурата по нарушение.

   (вж. точки 41, 42 и 44—46)

3.  В това отношение макар ефективността на проверката да изисква от Комисията преди нейното извършване да предостави на натоварените с нея длъжностни лица цялата информация, позволяваща им да установят естеството и обхвата на евентуалното нарушение на правилата на конкуренцията, и цялата информация относно логистиката на самата проверка, всичката тази информация трябва да бъде свързана само с предмета на проверката, която е била разпоредена с решение.

   Когато обаче преди извършването на дадена проверка Комисията уведоми своите длъжностни лица за наличието на допълнителна жалба срещу засегнатото предприятие, която не е свързана с предмета на решението за извършване на проверка, тя не предоставя информация относно общия контекст на преписката. Поради това неупоменаването на тази жалба в предмета на решението за извършване на проверка е в неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушава правото на защита на съответното предприятие.

   Ето защо при такава проверка са налице нередности, доколкото, тъй като длъжностните лица на Комисията са разполагали предварително с данни, които не са били свързани с предмета на тази проверка, те са иззели документи, излизащи извън обхвата на проверката, определен в решението за нейното извършване, още повече че в хода на тази проверка длъжностните лица са събрали информация, която е довела до образуването на втора проверка и отчасти е обосновала провеждането на трета проверка.

   (вж. точки 60 и 62—66)

Дело C‑583/13 P

Deutsche Bahn AG и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Отрасъл на железопътния трафик и свързаните с него престации — Злоупотреба с господстващо положение — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 20 и член 28, параграф 1 — Административно производство — Решение за извършване на проверка — Правомощия на Комисията за проверка — Основно право на неприкосновеност на жилището — Липса на предварително разрешение от съд — Ефективен съдебен контрол — Случайно открити обстоятелства“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юни 2015 г.

1. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Липса на предварително разрешение от съд — Нарушение на правото на неприкосновеност на жилището — Липса — Последващ съдебен контрол на законосъобразността на решението за извършване на проверка — Основна гаранция

   (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграфи 2, 6, 7 и 8 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Липса на предварително разрешение от съд — Нарушение на правото на ефективна съдебна защита — Липса — Последващ съдебен контрол на законосъобразността на решението за извършване на проверка — Обхват

   (член 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Конкуренция — Административно производство — Правомощие на Комисията да извършва проверка — Решение за извършване на проверка — Задължение за мотивиране — Обхват — Положение, в което Комисията е уведомила своите длъжностни лица за наличието на друга жалба срещу засегнатото предприятие — Неупоменаване на тази жалба в решението за извършване на проверка — Неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на правото на защита

   (член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Правомощията за проверка, с които разполага Комисията съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003, се свеждат до правото на длъжностните лица на Комисията inter alia да влизат в избраните от тях помещения, да получават и да копират документите, които изискват, и да им бъде представяно съдържанието на посочените от тях мебели.

   Освен това съгласно член 20, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1/2003 трябва да се поиска разрешение от съдебен орган, когато в случай на противопоставяне на засегнатото предприятие съответната държава членка осигурява необходимото съдействие, като, когато е необходимо, се иска съдействие от полицията или от равностоен правоохранителен орган, с което да се даде възможност за извършване на проверката, както и когато посоченото разрешение се изисква от националното право. Искане за такова разрешение може да се внесе и като предохранителна мярка. Освен това в член 20, параграф 8 от този регламент се уточнява, че макар националният съд да проверява по-специално дали предвидените мерки за процесуална принуда не са произволни, нито прекомерни, като се има предвид предметът на проверката, при все това той не може да поставя под въпрос необходимостта от нея. Същата разпоредба предвижда последващ съдебен контрол, който е запазен за Съда.

   Ето защо липсата на предварително разрешение от съд сама по себе си не може да доведе до незаконосъобразност на проверката.

   В това отношение наличието на последващ съдебен контрол дава възможност да се компенсира липсата на предварително оправомощаване от съд и по този начин представлява основна гаранция за съответствието на разглежданата проверка с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Точно такъв е случаят в рамките на създадената в Европейския съюз система, тъй като член 20, параграф 8 от Регламент № 1/2003 посочва изрично, че Съдът е компетентен да упражни контрол за законосъобразност на приетото от Комисията решение за извършване на проверка. Посоченият контрол означава, че въз основа на данните, представени от жалбоподателя в подкрепа на изтъкнатите основания, съдът на Съюза упражнява пълен контрол, т.е. контрол както по правните, така и по фактическите въпроси.

   (вж. точки 23—25 и 32—34)

2.  В рамките на решение за извършване на проверка, прието от Комисията въз основа на член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, основното право на ефективна съдебна защита, което е гарантирано в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека, не е нарушено поради липсата на предварителен съдебен контрол.

   Това е така, защото въпросът засяга интензивността на контрола, включително контрола по отношение на всички правни и фактически обстоятелства, който позволява подходящо поправяне на положението, ако е установена нередност, а не момента, в който този контрол се извършва.

   Когато обаче е сезиран с жалба за отмяна на решение за извършване на проверка, съдът на Съюза упражнява контрол както по отношение на правото, така и на фактите и има право да преценява доказателствата и да отменя обжалваното решение.

   Освен това предприятията, адресати на решение за извършване на проверка, имат възможност да оспорват законосъобразността на това решение, и то от момента на получаване на нотификацията за това решение, което означава, че предприятието не е длъжно да изчака приемането на окончателното решение на Комисията относно предполагаемото нарушение на правилата за конкуренция, за да подаде жалба за отмяна до юрисдикциите на Съюза.

   На последно място, последиците от отмяната на решението за извършване на проверка или от установяването на нередност при провеждането на проверката се изразяват в невъзможността Комисията да използва така събраната информация за целите на процедурата по нарушение.

   (вж. точки 41, 42 и 44—46)

3.  В това отношение макар ефективността на проверката да изисква от Комисията преди нейното извършване да предостави на натоварените с нея длъжностни лица цялата информация, позволяваща им да установят естеството и обхвата на евентуалното нарушение на правилата на конкуренцията, и цялата информация относно логистиката на самата проверка, всичката тази информация трябва да бъде свързана само с предмета на проверката, която е била разпоредена с решение.

   Когато обаче преди извършването на дадена проверка Комисията уведоми своите длъжностни лица за наличието на допълнителна жалба срещу засегнатото предприятие, която не е свързана с предмета на решението за извършване на проверка, тя не предоставя информация относно общия контекст на преписката. Поради това неупоменаването на тази жалба в предмета на решението за извършване на проверка е в неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушава правото на защита на съответното предприятие.

   Ето защо при такава проверка са налице нередности, доколкото, тъй като длъжностните лица на Комисията са разполагали предварително с данни, които не са били свързани с предмета на тази проверка, те са иззели документи, излизащи извън обхвата на проверката, определен в решението за нейното извършване, още повече че в хода на тази проверка длъжностните лица са събрали информация, която е довела до образуването на втора проверка и отчасти е обосновала провеждането на трета проверка.

   (вж. точки 60 и 62—66)