Дело C‑564/13 P

Planet AE Anonymi Etaireia Parochis Symvouleftikon Ypiresion

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Член 340, първа алинея ДФЕС — Договорна отговорност на Съюза — Член 272 ДФЕС — Арбитражна клауза — Шеста рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности — Договори, свързани с проектите Ontogov, FIT и RACWeb — Допустими разходи и авансово платени суми от Комисията — Установителен иск — Липса на възникнал и все още съществуващ правен интерес“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 26 февруари 2015 г.

1. Съдебно производство — Сезиране на Общия съд на основание арбитражна клауза — Компетентност на Общия съд, определена изключително от членове 256 ДФЕС, 272 ДФЕС и от арбитражната клауза — Компетентност за произнасяне по установителен иск — Преценка

   (членове 256 ДФЕС и 272 ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и все още съществуващ интерес — Преценка към момента на предявяването на иска или подаването на жалбата — Установителен иск

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

1.  Съгласно член 272 ДФЕС във връзка с член 256 ДФЕС Общият съд е компетентен да се произнася като първа инстанция, по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, отнасящ се към публичното или частното право, сключен от Съюза или от негово име. Следователно член 272 ДФЕС е специална норма, която позволява сезирането на съда на Съюза по силата на арбитражна клауза, уговорена от страните за отнасящи се към публичното или частното право договори, и то без ограничение на природата на иска или жалбата, подаден(а) пред съда на Съюза.

   Съгласно текста на арбитражната клауза, включена в процесните договори, Общият съд или Съдът, според случая, е компетентен да се произнася по споровете между Съюза и съдоговорителите относно действителността, тълкуването или прилагането на тези договори. Следователно въпросната арбитражна клауза не ограничава компетентността на Общия съд или на Съда, що се отнася до природата на иска. Ето защо предвид текста ѝ тази арбитражна клауза може да обоснове компетентността на Общия съд или на Съда да се произнесе по установителен иск като разглеждания, който се отнася до спор между Съюза и жалбоподателя относно действителността, тълкуването или прилагането на посочените договори.

   (вж. точки 22, 23, 25 и 26)

2.  Правният интерес в рамките на установителен иск трябва да съществува, с оглед на предмета на иска, към момента на предявяването му, тъй като в противен случай същият би бил недопустим.

   Жалбоподателят няма основание да твърди, че към момента, в който е предявил установителния си иск пред Общия съд, е имал възникнал и все още съществуващ правен интерес, изискващ правна закрила, при положение че компетентната служба на Комисията все още не е била направила никакво искане за възстановяване на авансовите суми, платени по процесните договори. В допълнение, допустимостта на спорните разходи е била предмет на одитна процедура, която е просто предварителна и подготвителна и е отделна от процедурата, която евентуално може да доведе до събирането на парични суми; последната процедура се извършва от оперативните служби на Комисията. Следователно отговорът на въпроса дали и доколко е било възможно споменатите разходи фактически да доведат до искане от страна на Комисията за възстановяване, е бил още несигурен.

   (вж. точки 31, 32, 34 и 35)