Дело C‑560/13

Finanzamt Ulm

срещу

Ingeborg Wagner-Raith

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Дерогиране — Движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги — Национална правна уредба, предвиждаща фиксирано данъчно облагане на капиталовите доходи от дялови участия в чуждестранни инвестиционни фондове — Черни фондове“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 май 2015 г.

1. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Либерализация на движението на капитали — Директива 88/361 — Приложно поле — Получаване на дивиденти от предприятие за колективни инвестиции — Включване

   (приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

2. Свободно предоставяне на услуги — Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Обсъждане на национална мярка, засягаща тези две основни свободи — Критерии за определяне на приложимите правила

   (членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и член 64, параграф 1 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения на движението на капитали от и към трети страни — Ограничения за движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги — Понятие — Национална правна уредба, предвиждаща фиксирано данъчно облагане на капиталовите доходи от дялови участия в чуждестранни инвестиционни фондове — Включване

   (член 64 ДФЕС)

1.  Получаването на дивиденти от предприятие за колективни инвестиции, макар и да не е изрично посочено като „движение на капитали“ в номенклатурата, която съставлява приложение I към Директива 88/361за прилагане на член 67 от Договора, може да бъде причислено към придобиването от местни лица на борсово търгувани или не дялове от чуждестранни предприятия, и вследствие на това е неделимо свързано с движението на капитали.

   Вследствие на това национално законодателство, което урежда данъчното облагане на доходите на инвеститорите, притежаващи дялове в предприятия за колективни инвестиции, като предвижда различно данъчно облагане в зависимост от това дали съответният чуждестранен инвестиционен фонд спазва или не националните разпоредби, съставлява мярка, която се отнася до движението на капитали по смисъла на посочената номенклатура.

   (вж. точки 25 и 26)

2.  Видно от редакцията на членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, както и от мястото, което те заемат в две отделни глави на дял IV от Договора, макар и да са тясно свързани, тези разпоредби са предназначени да уреждат различни положения и всяка от тях има отделно приложно поле. За да се определи дали едно национално законодателство попада в обхвата на едната или на другата от гарантираните от Договора основни свободи, следва да се вземе под внимание предметът на разглежданото законодателство.

   Национално законодателство, чийто предмет засяга основно предоставянето на финансови услуги, попада в обхвата на разпоредбите от Договора относно свободното предоставяне на услуги дори когато то би могло да доведе или да бъде свързано с движение на капитали.

   В замяна на това в приложното поле на член 64, параграф 1 ДФЕС попадат националните мерки, чийто предмет засяга главно предоставянето на финансови услуги.

   При тези обстоятелства определящият критерий за прилагането на член 64, параграф 1 ДФЕС се отнася по-скоро до причинно-следствената връзка, съществуваща между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги, а не до персоналния обхват на спорната национална мярка или до нейната връзка по-скоро с доставчика на такива услуги, отколкото с получателя на такива услуги.

   (вж. точки 30—32, 34 и 39)

3.  Член 64 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което предвижда фиксирано данъчно облагане на доходите на притежателите на дялове в чуждестранен инвестиционен фонд, когато последният не отговаря на някои законоустановени задължения, съставлява мярка, която се отнася до движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги, по смисъла на този член.

   (вж. точка 48 и диспозитива)

Дело C‑560/13

Finanzamt Ulm

срещу

Ingeborg Wagner-Raith

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Дерогиране — Движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги — Национална правна уредба, предвиждаща фиксирано данъчно облагане на капиталовите доходи от дялови участия в чуждестранни инвестиционни фондове — Черни фондове“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 21 май 2015 г.

1. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Либерализация на движението на капитали — Директива 88/361 — Приложно поле — Получаване на дивиденти от предприятие за колективни инвестиции — Включване

   (приложение I към Директива 88/361 на Съвета)

2. Свободно предоставяне на услуги — Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Обсъждане на национална мярка, засягаща тези две основни свободи — Критерии за определяне на приложимите правила

   (членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и член 64, параграф 1 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения на движението на капитали от и към трети страни — Ограничения за движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги — Понятие — Национална правна уредба, предвиждаща фиксирано данъчно облагане на капиталовите доходи от дялови участия в чуждестранни инвестиционни фондове — Включване

   (член 64 ДФЕС)

1.  Получаването на дивиденти от предприятие за колективни инвестиции, макар и да не е изрично посочено като „движение на капитали“ в номенклатурата, която съставлява приложение I към Директива 88/361за прилагане на член 67 от Договора, може да бъде причислено към придобиването от местни лица на борсово търгувани или не дялове от чуждестранни предприятия, и вследствие на това е неделимо свързано с движението на капитали.

   Вследствие на това национално законодателство, което урежда данъчното облагане на доходите на инвеститорите, притежаващи дялове в предприятия за колективни инвестиции, като предвижда различно данъчно облагане в зависимост от това дали съответният чуждестранен инвестиционен фонд спазва или не националните разпоредби, съставлява мярка, която се отнася до движението на капитали по смисъла на посочената номенклатура.

   (вж. точки 25 и 26)

2.  Видно от редакцията на членове 56 ДФЕС и 63 ДФЕС, както и от мястото, което те заемат в две отделни глави на дял IV от Договора, макар и да са тясно свързани, тези разпоредби са предназначени да уреждат различни положения и всяка от тях има отделно приложно поле. За да се определи дали едно национално законодателство попада в обхвата на едната или на другата от гарантираните от Договора основни свободи, следва да се вземе под внимание предметът на разглежданото законодателство.

   Национално законодателство, чийто предмет засяга основно предоставянето на финансови услуги, попада в обхвата на разпоредбите от Договора относно свободното предоставяне на услуги дори когато то би могло да доведе или да бъде свързано с движение на капитали.

   В замяна на това в приложното поле на член 64, параграф 1 ДФЕС попадат националните мерки, чийто предмет засяга главно предоставянето на финансови услуги.

   При тези обстоятелства определящият критерий за прилагането на член 64, параграф 1 ДФЕС се отнася по-скоро до причинно-следствената връзка, съществуваща между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги, а не до персоналния обхват на спорната национална мярка или до нейната връзка по-скоро с доставчика на такива услуги, отколкото с получателя на такива услуги.

   (вж. точки 30—32, 34 и 39)

3.  Член 64 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национално законодателство, което предвижда фиксирано данъчно облагане на доходите на притежателите на дялове в чуждестранен инвестиционен фонд, когато последният не отговаря на някои законоустановени задължения, съставлява мярка, която се отнася до движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги, по смисъла на този член.

   (вж. точка 48 и диспозитива)