Дело C‑553/13

Tallinna Ettevõtlusamet

срещу

Statoil Fuel & Retail Eesti AS

(Преюдициално запитване, отправено от Tallinna ringkonnakohus)

„Преюдициално запитване — Косвени данъци — Акцизи — Директива 2008/118/ЕО — Член 1, параграф 2 — Облагаемо с акциз течно гориво — Данък върху продажбите на дребно — Понятие „специално предназначение“ — Предварително определено предназначение — Организация на обществения транспорт на територията на града“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2015 г.

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 2008/118 — Облагани с акциз продукти — Национална правна уредба, която установява данък върху продажбата на дребно на течно гориво — Данък, който цели финансирането на организацията на обществения транспорт, дейност, изпълнявана и финансирана и без посочения данък — Липса на специално предназначение — Недопустимост

(член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 на Съвета)

Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12 трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява да се приеме, че данък, доколкото се налага върху продажбата на дребно на облагаемо с акциз течно гориво, има специално предназначение по смисъла на тази разпоредба, когато цели финансирането на организацията на обществения транспорт на територията на административно-териториалната единица, която налага този данък, и когато и без посочения данък тази административно-териториална единица има задължението да изпълнява и финансира тази дейност, дори и приходите от този данък да се използват изключително за осъществяването на тази дейност. Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда данък върху продажбите на дребно на облагаемо с акциз течно гориво.

Всъщност, ако предварително определеното предназначение на постъпленията от такъв данък за финансирането от страна на местните органи на предоставени им правомощия може да съставлява елемент, който следва да се вземе предвид за установяване на наличието на специално предназначение, подобно предназначение, което е изцяло предмет на вътрешната организация на бюджета на държава членка, не може само по себе си да бъде достатъчно условие, тъй като всяка държава членка, независимо от преследваната цел, може да реши да предназначи приходите от подобен данък за финансиране на определени разходи.

За да може въз основа на предварително определеното предназначение на постъпленията от данъка, който се налага върху акцизни стоки, да се приеме, че този данък има специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118, е важно разглежданият данък сам по себе си да има за цел да гарантира изпълнението на посоченото специално предназначение и следователно да е налице пряка връзка между използването на постъпленията от данъка и специалното предназначение. При липсата на такъв механизъм за предварително определяне на предназначението на постъпленията може да се приеме, че данъкът, който се налага върху акцизни стоки, има специално предназначение по смисъла на същата разпоредба само ако е бил създаден — що се отнася до неговата структура, и по-специално до обекта на облагане или ставката — така, че да въздейства върху поведението на данъкоплатците по начин, който да позволи изпълнението на посоченото специално предназначение, например като се налагат високи данъци върху разглежданите стоки, за да се възпре тяхното потребление.

Дори да се приеме за установено твърдението, че по същество данъкът върху продажбите, доколкото се налага върху облагаеми с акциз течни горива, чрез ефективната организация на обществения транспорт цели опазването на околната среда и на общественото здраве, и че не става въпрос единствено за общи разходи, които могат да бъдат финансирани от постъпленията от всякакъв вид данъци, не би могло да се приеме, че самото предназначение на постъпленията за организацията на обществения транспорт позволява да се установи директна връзка между използването на приходите от този данък и целите, свързани с околната среда и общественото здраве.

(вж. точки 39, 41, 42, 45 и 47 и диспозитива)

Дело C‑553/13

Tallinna Ettevõtlusamet

срещу

Statoil Fuel & Retail Eesti AS

(Преюдициално запитване, отправено от Tallinna ringkonnakohus)

„Преюдициално запитване — Косвени данъци — Акцизи — Директива 2008/118/ЕО — Член 1, параграф 2 — Облагаемо с акциз течно гориво — Данък върху продажбите на дребно — Понятие „специално предназначение“ — Предварително определено предназначение — Организация на обществения транспорт на територията на града“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2015 г.

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 2008/118 — Облагани с акциз продукти — Национална правна уредба, която установява данък върху продажбата на дребно на течно гориво — Данък, който цели финансирането на организацията на обществения транспорт, дейност, изпълнявана и финансирана и без посочения данък — Липса на специално предназначение — Недопустимост

(член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 на Съвета)

Член 1, параграф 2 от Директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12 трябва да се тълкува в смисъл, че не позволява да се приеме, че данък, доколкото се налага върху продажбата на дребно на облагаемо с акциз течно гориво, има специално предназначение по смисъла на тази разпоредба, когато цели финансирането на организацията на обществения транспорт на територията на административно-териториалната единица, която налага този данък, и когато и без посочения данък тази административно-териториална единица има задължението да изпълнява и финансира тази дейност, дори и приходите от този данък да се използват изключително за осъществяването на тази дейност. Следователно тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда данък върху продажбите на дребно на облагаемо с акциз течно гориво.

Всъщност, ако предварително определеното предназначение на постъпленията от такъв данък за финансирането от страна на местните органи на предоставени им правомощия може да съставлява елемент, който следва да се вземе предвид за установяване на наличието на специално предназначение, подобно предназначение, което е изцяло предмет на вътрешната организация на бюджета на държава членка, не може само по себе си да бъде достатъчно условие, тъй като всяка държава членка, независимо от преследваната цел, може да реши да предназначи приходите от подобен данък за финансиране на определени разходи.

За да може въз основа на предварително определеното предназначение на постъпленията от данъка, който се налага върху акцизни стоки, да се приеме, че този данък има специално предназначение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/118, е важно разглежданият данък сам по себе си да има за цел да гарантира изпълнението на посоченото специално предназначение и следователно да е налице пряка връзка между използването на постъпленията от данъка и специалното предназначение. При липсата на такъв механизъм за предварително определяне на предназначението на постъпленията може да се приеме, че данъкът, който се налага върху акцизни стоки, има специално предназначение по смисъла на същата разпоредба само ако е бил създаден — що се отнася до неговата структура, и по-специално до обекта на облагане или ставката — така, че да въздейства върху поведението на данъкоплатците по начин, който да позволи изпълнението на посоченото специално предназначение, например като се налагат високи данъци върху разглежданите стоки, за да се възпре тяхното потребление.

Дори да се приеме за установено твърдението, че по същество данъкът върху продажбите, доколкото се налага върху облагаеми с акциз течни горива, чрез ефективната организация на обществения транспорт цели опазването на околната среда и на общественото здраве, и че не става въпрос единствено за общи разходи, които могат да бъдат финансирани от постъпленията от всякакъв вид данъци, не би могло да се приеме, че самото предназначение на постъпленията за организацията на обществения транспорт позволява да се установи директна връзка между използването на приходите от този данък и целите, свързани с околната среда и общественото здраве.

(вж. точки 39, 41, 42, 45 и 47 и диспозитива)