Дело C‑534/13

Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др.

срещу

Fipa Group Srl и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Член 191, параграф 2 ДФЕС — Директива 2004/35/ЕО — Екологична отговорност — Национална правна уредба, която не предвижда възможност за администрацията да налага на собствениците на замърсени терени, които не са участвали в замърсяването, изпълнението на мерки за предотвратяване и отстраняване и която предвижда само задължение за оздравяване на разноските за осъществените от администрацията действия — Съпоставимост с принципите: „замърсителят плаща“, предпазните мерки и превантивните действия, приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2015 г.

1. Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологичните щети — Принцип „замърсителят плаща“ — Член 191, параграф 2 ДФЕС — Възможност за позоваване на националните органи, за да наложат мерки за предпазване и отстраняване — Липса

   (член 191, параграф 2 ДФЕС и член 192 ДФЕС)

2. Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологичните щети — Екологична отговорност — Директива 2004/35 — Принцип „замърсителят плаща“ — Невъзможност да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването на даден терен, или това лице да бъде задължено да осъществи мерки за отстраняване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за възстановяване на разходите по свързани с осъществените от компетентния орган действия от страна на собствениците на замърсени терени, които не са участвали в замърсяването — Допустимост

   (Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Доколкото член 191, параграф 2 ДФЕС, в който се съдържа принципът „замърсителят плаща“, се отнася до действие на Съюза, частноправните субекти не могат да се позоват на тази разпоредба, за да изключат прилагането на национална правна уредба в областта на политиката на околната среда, когато липсва приложима правна уредба на Съюза, приета на основание член 192 ДФЕС и уреждаща специално съответната хипотеза.

   По същия начин компетентните органи в областта на околната среда не могат да се позовават на член 191, параграф 2 ДФЕС, за да налагат предпазни мерки или мерки за отстраняване при липса на правно основание в националното право.

   (вж. точки 40 и 41)

2.  Директива 2004/35 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която, при положение че не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването на даден терен или последното да бъде задължено да предприеме мерки за отстраняване, не позволява на компетентния орган да наложи изпълнението на превантивни мерки и мерки за отстраняване на неотговорния за замърсяването собственик на терен, като същият е длъжен само да възстанови разноските за осъществените от компетентния орган действия до размера на пазарната стойност на обекта, определена след осъществяване на посочените действия.

   (вж. точка 63 и диспозитива)

Дело C‑534/13

Ministero dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare и др.

срещу

Fipa Group Srl и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Consiglio di Stato)

„Преюдициално запитване — Член 191, параграф 2 ДФЕС — Директива 2004/35/ЕО — Екологична отговорност — Национална правна уредба, която не предвижда възможност за администрацията да налага на собствениците на замърсени терени, които не са участвали в замърсяването, изпълнението на мерки за предотвратяване и отстраняване и която предвижда само задължение за оздравяване на разноските за осъществените от администрацията действия — Съпоставимост с принципите: „замърсителят плаща“, предпазните мерки и превантивните действия, приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 4 март 2015 г.

1. Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологичните щети — Принцип „замърсителят плаща“ — Член 191, параграф 2 ДФЕС — Възможност за позоваване на националните органи, за да наложат мерки за предпазване и отстраняване — Липса

   (член 191, параграф 2 ДФЕС и член 192 ДФЕС)

2. Околна среда — Предотвратяване и отстраняване на екологичните щети — Екологична отговорност — Директива 2004/35 — Принцип „замърсителят плаща“ — Невъзможност да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването на даден терен, или това лице да бъде задължено да осъществи мерки за отстраняване — Национална правна уредба, предвиждаща задължение за възстановяване на разходите по свързани с осъществените от компетентния орган действия от страна на собствениците на замърсени терени, които не са участвали в замърсяването — Допустимост

   (Директива 2004/35 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Доколкото член 191, параграф 2 ДФЕС, в който се съдържа принципът „замърсителят плаща“, се отнася до действие на Съюза, частноправните субекти не могат да се позоват на тази разпоредба, за да изключат прилагането на национална правна уредба в областта на политиката на околната среда, когато липсва приложима правна уредба на Съюза, приета на основание член 192 ДФЕС и уреждаща специално съответната хипотеза.

   По същия начин компетентните органи в областта на околната среда не могат да се позовават на член 191, параграф 2 ДФЕС, за да налагат предпазни мерки или мерки за отстраняване при липса на правно основание в националното право.

   (вж. точки 40 и 41)

2.  Директива 2004/35 относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която, при положение че не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването на даден терен или последното да бъде задължено да предприеме мерки за отстраняване, не позволява на компетентния орган да наложи изпълнението на превантивни мерки и мерки за отстраняване на неотговорния за замърсяването собственик на терен, като същият е длъжен само да възстанови разноските за осъществените от компетентния орган действия до размера на пазарната стойност на обекта, определена след осъществяване на посочените действия.

   (вж. точка 63 и диспозитива)