Дело C‑437/13

Unitrading Ltd

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Събиране на вносни мита — Произход на стоките — Доказателствени средства — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Процесуална автономия на държавите членки“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 октомври 2014 г.

Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Събиране на вносни мита — Доказване на произхода на внесените стоки, почиващо на резултатите от анализи, извършени от трето лице, което отказва да предостави допълнителна информация — Липса на проверка на заключенията на митническите органи — Допустимост — Преценка от националния съд — Условия

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доказването на страната на произход на внесените стоки, извършено от митническите органи въз основа на националното процесуално право, да почива на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, стига да са спазени принципите на ефективност и на равностойност.

В действителност, доколкото относимостта на дадено доказателствено средство, което не може напълно да бъде проверено от всички страни в производството, както и от сезираната със спора юрисдикция, може валидно да бъде оспорена от засегнатата страна, като изтъкне по-специално че това доказателствено средство представлява само косвено доказателство за твърдените факти и като изтъкне други доказателства в подкрепа на неговите твърдения в обратен смисъл, правото на това лице на ефективна съдебна защита, посочено в член 47 от Хартата, по принцип не е нарушено. Тъй като в този контекст член 245 от Митническия кодекс предвижда, че процедурата по обжалване по член 243 от този кодекс се регламентира от държавите членки, вътрешният правен ред на всяка от последните трябва да определи процесуалните правила за тези средства за правна защита, стига посочените правила да не са по-неблагоприятни от тези относно подобните на тях вътрешни средства за правна защита (принцип на равностойност) и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективност). За да гарантира зачитането на принципа на ефективност, ако националният съд установи, че възлагането на тежестта на доказване на произхода на декларираните стоки на задълженото за мито лице, доколкото то трябва да обори относимостта на използвано от митническите органи косвено доказателство, може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, по-специално поради това че то се отнася до данни, до които достъпът на задълженото лице е невъзможен, националният съд е длъжен да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, сред които фигурира възможността да разпореди необходимите мерки. Все пак, тъй като националният съд, след като е използвал всички предоставени му от националното право процесуални средства, заключава, че действителният произход на разглежданите стоки е различен от декларирания и че поради това налагането на допълнителни митнически задължения, или дори на глоба, на подалото декларацията лице е оправдано, член 47 от Хартата допуска да бъде прието решение в този смисъл от посочения съд.

В случай като този в главното производство и при положение че митническите органи не са в състояние да дадат допълнителна информация относно съответните анализи, въпросът дали митническите органи трябва да уважат молбата на заинтересованото лице на негови разноски да бъдат извършени анализи в страната, декларирана като страна на произход, както и въпросът дали е от значение фактът, че части от пробите от стоките са били съхранявани за известен период от време и заинтересованото лице е можело да разполага с тях с цел проверка от друга лаборатория, и в случай на положителен отговор, дали митническите органи трябва да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че той може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на посочените проверки, трябва да се преценяват въз основа на националното процесуално право.

(вж. точки 26—30 и 35; точки 1 и 2 от диспозитива)

Дело C‑437/13

Unitrading Ltd

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Митнически кодекс на Общността — Събиране на вносни мита — Произход на стоките — Доказателствени средства — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 47 — Право на защита — Право на ефективна съдебна защита — Процесуална автономия на държавите членки“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 23 октомври 2014 г.

Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Събиране на вносни мита — Доказване на произхода на внесените стоки, почиващо на резултатите от анализи, извършени от трето лице, което отказва да предостави допълнителна информация — Липса на проверка на заключенията на митническите органи — Допустимост — Преценка от националния съд — Условия

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доказването на страната на произход на внесените стоки, извършено от митническите органи въз основа на националното процесуално право, да почива на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, стига да са спазени принципите на ефективност и на равностойност.

В действителност, доколкото относимостта на дадено доказателствено средство, което не може напълно да бъде проверено от всички страни в производството, както и от сезираната със спора юрисдикция, може валидно да бъде оспорена от засегнатата страна, като изтъкне по-специално че това доказателствено средство представлява само косвено доказателство за твърдените факти и като изтъкне други доказателства в подкрепа на неговите твърдения в обратен смисъл, правото на това лице на ефективна съдебна защита, посочено в член 47 от Хартата, по принцип не е нарушено. Тъй като в този контекст член 245 от Митническия кодекс предвижда, че процедурата по обжалване по член 243 от този кодекс се регламентира от държавите членки, вътрешният правен ред на всяка от последните трябва да определи процесуалните правила за тези средства за правна защита, стига посочените правила да не са по-неблагоприятни от тези относно подобните на тях вътрешни средства за правна защита (принцип на равностойност) и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективност). За да гарантира зачитането на принципа на ефективност, ако националният съд установи, че възлагането на тежестта на доказване на произхода на декларираните стоки на задълженото за мито лице, доколкото то трябва да обори относимостта на използвано от митническите органи косвено доказателство, може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, по-специално поради това че то се отнася до данни, до които достъпът на задълженото лице е невъзможен, националният съд е длъжен да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, сред които фигурира възможността да разпореди необходимите мерки. Все пак, тъй като националният съд, след като е използвал всички предоставени му от националното право процесуални средства, заключава, че действителният произход на разглежданите стоки е различен от декларирания и че поради това налагането на допълнителни митнически задължения, или дори на глоба, на подалото декларацията лице е оправдано, член 47 от Хартата допуска да бъде прието решение в този смисъл от посочения съд.

В случай като този в главното производство и при положение че митническите органи не са в състояние да дадат допълнителна информация относно съответните анализи, въпросът дали митническите органи трябва да уважат молбата на заинтересованото лице на негови разноски да бъдат извършени анализи в страната, декларирана като страна на произход, както и въпросът дали е от значение фактът, че части от пробите от стоките са били съхранявани за известен период от време и заинтересованото лице е можело да разполага с тях с цел проверка от друга лаборатория, и в случай на положителен отговор, дали митническите органи трябва да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че той може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на посочените проверки, трябва да се преценяват въз основа на националното процесуално право.

(вж. точки 26—30 и 35; точки 1 и 2 от диспозитива)