Дело C‑393/13 P

Съвет на Европейския съюз

срещу

Alumina d.o.o.

„Обжалване — Дъмпинг — Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 — Внос на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина — Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Член 2 — Определяне на нормалната стойност — Понятие за обичайни търговски условия“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2014 г.

1. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Правна квалификация на фактите — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Фактор, който трябва да има приоритетно значение за преценката — Прилагана при обичайни търговски условия цена — Случаи на дерогиране, предвидени от основния антидъмпингов регламент — Изчерпателен характер

   (член 2, параграф 1, първа алинея и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Основаване на реално платената или подлежаща на плащане цена при обичайни търговски условия — Понятие за обичайни търговски условия

   (член 2, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 16—19)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 20 и 21)

3.  За да определи дали даден продукт е обект на дъмпинг, понятието „сделки при обичайни търговски условия“ се отнася до характера на разглежданите продажби сами по себе си, а не до цената на продукта. Ако една продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на този пазар през релевантния за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар.

   В допълнение, след като цената на продукта е само едно от условията по търговската сделка, въпросът дали дадена цена е практикувана при обичайни търговски условия зависи и от останалите условия по сделката, които могат да влияят върху практикуваните цени, като обема на сделката, допълнителните задължения, поети от страните по нея, или срока за доставка. В рамките на тази преценка, каквато следва да бъде извършвана за всеки отделен случай, институциите трябва да вземат предвид всички релевантни фактори и особени обстоятелства, свързани с разглежданите продажби.

   Що се отнася до включването при изчисляването на маржа на печалба, установен за целите на конструирането на нормалната стойност, на премия за риск от неплащане, изкуствено увеличаваща изчислената нормална стойност, поради което резултатът не отразява възможно най-точно онази продажна цена на стоката, която би била налице, ако тя се продаваше в страната на произход при обичайни търговски условия, едно такова включване води до въвеждането при това определяне на фактор, който не е предназначен за установяването на цената, на която съответният продукт би бил продаден при нормални условия на вътрешния пазар, и който се отнася изключително до финансовия капацитет на отделния купувач на вътрешния пазар. В този случай институциите трябва да проверят дали тези условия са щели да бъдат приложени спрямо всички клиенти като цяло на пазара на сходния продукт.

   (вж. точки 25, 27—30 и 32)

Дело C‑393/13 P

Съвет на Европейския съюз

срещу

Alumina d.o.o.

„Обжалване — Дъмпинг — Регламент за изпълнение (ЕС) № 464/2011 — Внос на зеолит А на прах с произход от Босна и Херцеговина — Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Член 2 — Определяне на нормалната стойност — Понятие за обичайни търговски условия“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2014 г.

1. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им — Правна квалификация на фактите — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Фактор, който трябва да има приоритетно значение за преценката — Прилагана при обичайни търговски условия цена — Случаи на дерогиране, предвидени от основния антидъмпингов регламент — Изчерпателен характер

   (член 2, параграф 1, първа алинея и параграф 3, първа алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Основаване на реално платената или подлежаща на плащане цена при обичайни търговски условия — Понятие за обичайни търговски условия

   (член 2, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 16—19)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 20 и 21)

3.  За да определи дали даден продукт е обект на дъмпинг, понятието „сделки при обичайни търговски условия“ се отнася до характера на разглежданите продажби сами по себе си, а не до цената на продукта. Ако една продажба е сключена при условия и клаузи, които не отговарят на търговската практика по отношение на продажбите на сходния продукт на този пазар през релевантния за установяване на наличието или неналичието на дъмпинг момент, тя не представлява подходяща основа за определяне на нормалната стойност на сходния продукт на посочения пазар.

   В допълнение, след като цената на продукта е само едно от условията по търговската сделка, въпросът дали дадена цена е практикувана при обичайни търговски условия зависи и от останалите условия по сделката, които могат да влияят върху практикуваните цени, като обема на сделката, допълнителните задължения, поети от страните по нея, или срока за доставка. В рамките на тази преценка, каквато следва да бъде извършвана за всеки отделен случай, институциите трябва да вземат предвид всички релевантни фактори и особени обстоятелства, свързани с разглежданите продажби.

   Що се отнася до включването при изчисляването на маржа на печалба, установен за целите на конструирането на нормалната стойност, на премия за риск от неплащане, изкуствено увеличаваща изчислената нормална стойност, поради което резултатът не отразява възможно най-точно онази продажна цена на стоката, която би била налице, ако тя се продаваше в страната на произход при обичайни търговски условия, едно такова включване води до въвеждането при това определяне на фактор, който не е предназначен за установяването на цената, на която съответният продукт би бил продаден при нормални условия на вътрешния пазар, и който се отнася изключително до финансовия капацитет на отделния купувач на вътрешния пазар. В този случай институциите трябва да проверят дали тези условия са щели да бъдат приложени спрямо всички клиенти като цяло на пазара на сходния продукт.

   (вж. точки 25, 27—30 и 32)