Дело C‑383/13 PPU

M. G.

и

N. R.

срещу

Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора — Имиграционна политика — Незаконна имиграция и незаконно пребиваване — Репатриране на незаконно пребиваващи лица — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Процедура по извеждане — Мярка за задържане — Продължаване на задържането — Член 15, параграфи 2 и 6 — Право на защита — Право на изслушване — Нарушаване — Последици“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 септември 2013 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Задържане с цел извеждане — Продължаване на задържането — Нарушение на правото на изслушване — Последици — Отмяна на задържането — Условия

(член 15, параграфи 2 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

Правото на Съюза, и по-специално член 15, параграфи 2 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че когато при приемане на решението за продължаване на мярка за задържане в рамките на административна процедура е нарушено правото на изслушване, националният съд, компетентен да прецени законосъобразността на това решение, може да допусне отмяната на мярката за задържане само ако предвид съвкупността от фактическите и правните обстоятелства във всеки конкретен случай счете, че това нарушение действително е лишило лицето, което се позовава на него, от възможността да се защити по-добре до такава степен, че би могло резултатът от тази административна процедура да бъде различен.

Наистина, ако не се признае такова право на преценка на националния съд и ако задължително всяко нарушение на правото на изслушване автоматично води до отмяна на решението за продължаване на задържането и до освобождаване на лицето, при положение че би могло такова нарушение наистина да не се отразява на това решение за продължаване на задържането и задържането да отговаря на условията по същество, посочени в член 15 от Директива 2008/115, би се създала опасност от засягане на полезното действие на тази директива.

(вж. точки 41 и 45 и диспозитива)

Дело C‑383/13 PPU

M. G.

и

N. R.

срещу

Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Нидерландия)

„Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора — Имиграционна политика — Незаконна имиграция и незаконно пребиваване — Репатриране на незаконно пребиваващи лица — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Процедура по извеждане — Мярка за задържане — Продължаване на задържането — Член 15, параграфи 2 и 6 — Право на защита — Право на изслушване — Нарушаване — Последици“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 10 септември 2013 г.

Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Задържане с цел извеждане — Продължаване на задържането — Нарушение на правото на изслушване — Последици — Отмяна на задържането — Условия

(член 15, параграфи 2 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

Правото на Съюза, и по-специално член 15, параграфи 2 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че когато при приемане на решението за продължаване на мярка за задържане в рамките на административна процедура е нарушено правото на изслушване, националният съд, компетентен да прецени законосъобразността на това решение, може да допусне отмяната на мярката за задържане само ако предвид съвкупността от фактическите и правните обстоятелства във всеки конкретен случай счете, че това нарушение действително е лишило лицето, което се позовава на него, от възможността да се защити по-добре до такава степен, че би могло резултатът от тази административна процедура да бъде различен.

Наистина, ако не се признае такова право на преценка на националния съд и ако задължително всяко нарушение на правото на изслушване автоматично води до отмяна на решението за продължаване на задържането и до освобождаване на лицето, при положение че би могло такова нарушение наистина да не се отразява на това решение за продължаване на задържането и задържането да отговаря на условията по същество, посочени в член 15 от Директива 2008/115, би се създала опасност от засягане на полезното действие на тази директива.

(вж. точки 41 и 45 и диспозитива)