1. 

Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище (член 258 ДФЕС) (вж. точки 43 и 45)

2. 

Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Предмет — Мотивирано становище — Съдържание (член 258 ДФЕС) (вж. точки 53—55)

1) 

Като е ограничила с § 5а, алинеи 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения до две броя на предприятията, на които може да се предостави право на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се разрешава да предоставят съответните електронни съобщителни услуги, Република България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.

2) 

Като е забранила с член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, алинея 3 от Закона за електронните съобщения на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и на свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните услуги, Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77.

3) 

Като е забранила с член 48, алинея 5 от Закона за електронните съобщения на спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140, по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77.

4) 

Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.

1. 

Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище (член 258 ДФЕС) (вж. точки 43 и 45)

2. 

Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Досъдебна процедура — Предмет — Мотивирано становище — Съдържание (член 258 ДФЕС) (вж. точки 53—55)

1) 

Като е ограничила с § 5а, алинеи 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за електронните съобщения до две броя на предприятията, на които може да се предостави право на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се разрешава да предоставят съответните електронни съобщителни услуги, Република България не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.

2) 

Като е забранила с член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, алинея 3 от Закона за електронните съобщения на доставчиците на телевизионно съдържание, които не излъчват програмите си в България, и на свързаните с тях лица да участват в конкурсните процедури за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните услуги, Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77.

3) 

Като е забранила с член 48, алинея 5 от Закона за електронните съобщения на спечелилите конкурсите за предоставяне на права на ползване на честоти от радиочестотния спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да изграждат електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2002/20, изменена с Директива 2009/140, по член 9, параграф 1 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140, както и по член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77.

4) 

Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.