Съединени дела C‑317/13 и C‑679/13

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Подлагане на ново психоактивно вещество на контролни мерки — Определяне на правното основание — Правна уредба, приложима след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Правно основание от вторичното право — Консултация с Парламента“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 16 април 2015 г.

1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Недвусмислена формулировка на исканията на жалбоподателя

   (член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

2. Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол — Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол — Правно основание — Член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества — Отмяна на член 34 ЕС — Липса на отражение върху законосъобразността на решенията

   (член 34 ЕС; член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 на Съвета и решения 2013/129 и 2013/496 на Съвета)

3. Актове на институциите — Процедура по изготвяне — Норми на Договорите — Императивен характер — Възможност за институция да установява правни основания с актове от вторичното право — Липса

4. Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества — Тълкуване на член 8, параграф 3 от това решение — Тълкуване в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС, които към момента на приемането на това решение уреждат изпълнението на актовете с общо приложение в тази област — Задължение на Съвета да се консултира с Парламента, преди да приема мерки за изпълнение на съответното решение — Отмяна на член 39, параграф 1 ЕС — Липса на последици

   (член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС; член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 на Съвета)

5. Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества — Член 8, параграф 3 от това решение — Съвместимост на процесуалните правила, приложими след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Тълкуване

   (член 9 от Протокол № 36, приложен към Договорите за ЕС, за функционирането на ЕС и за ЕОАЕ; член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 на Съвета)

6. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол — Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол — Риск от засягане на ефективността на контрола по отношение на съответните психоактивни вещества и на опазването на общественото здраве — Запазване на последиците от отменените решения до влизането в сила на нови актове, които да ги заменят

   (член 264, втора алинея ДФЕС; решения 2013/129 и 2013/496 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 17)

2.  Що се отнася до правното основание, на което са приети Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол и Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол, в тези решения не е посочен член 34 ЕС и в техните позовавания изрично се препраща към Договора за функционирането на ЕС и към член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества.

   При това положение, като се има предвид текстът на тези решения, в който по принцип трябва да се посочи правното основание за приемането им, за да се изпълни задължението за мотивиране, не може да се счита, че тези решения се основават на член 34 ЕС.

   По-специално позоваването на член 34, параграф 2, буква в) ЕС в член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 е без значение в това отношение, доколкото изборът на Съвета в решения 2013/129 и 2013/496 да посочи изрично не последната разпоредба, а Договора за функционирането на ЕС и член 8, параграф 3 от Решение 2005/387, ясно сочи, че решения 2013/129 и 2013/496 се основават на посочения член 8, параграф 3 като такъв.

   Следователно отмяната на член 34 ЕС с Договора от Лисабон не лишава решения 2013/129 и 2013/496 от правно основание.

   (вж. точки 28, 29, 31 и 32)

3.  Доколкото правилата за формирането на волята на институциите на Съюза са установени в Договорите и прилагането им не зависи от преценката нито на държавите членки, нито на самите институции, само Договорите могат в особени случаи да овластят институция да промени установена от тях процедура за вземане на решения. Следователно да се признае на институция възможността с актове от вторичното право да установява правни основания за приемане на други актове, независимо дали това утежнява, или облекчава правилата за приемането им, би било равносилно на това да ѝ се възложат законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договорите.

   Този извод трябва да се прилага не само по отношение на правните основания от вторичното право, позволяващи приемането на законодателни актове, но и по отношение на предвидените в акт от вторичното право правни основания, позволяващи приемането на мерки за изпълнение на този акт при утежняване или облекчаване на предвидените в Договорите правила за приемане на такива мерки.

   Всъщност, макар да е вярно, че Договорите предвиждат, че Парламентът и Съветът определят някои от правилата за упражняване на изпълнителните правомощия на Комисията, предвидените в Договорите особени правила за приемане на мерки за изпълнение са задължителни за институциите също като правилата за приемане на законодателни актове и следователно актовете от вторичното право не могат да им противоречат.

   (вж. точки 42—44)

4.  Като се има предвид, че законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства към датата на приемане на акта, законосъобразността на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества трябва да се прецени с оглед на разпоредбите, които към датата на приемане на това решение са уреждали изпълнението на актовете с общо приложение в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, а именно член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС.

   От тези разпоредби следва, че Съветът приема с квалифицирано мнозинство и след консултиране с Парламента необходимите мерки за прилагане на решенията, приети в рамките на дела относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

   В това отношение, разбира се, трябва да се установи, че текстът на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 не задължава Съвета да се консултира с Парламента преди приемането на предвидените в тази разпоредба мерки за изпълнение на това решение.

   Всеки текст от вторичното право на Съюза обаче трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в посока на съответствието му с разпоредбите на Договорите.

   При това положение, като се има предвид, от една страна, че задължението актът от вторичното право да се тълкува в съответствие с първичното право, произтича от общия принцип на тълкуване, според който разпоредбата трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение нейната законосъобразност, и от друга страна, че законосъобразността на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 трябва да се прецени с оглед по-специално на член 39, параграф 1 ЕС, първата от тези разпоредби трябва да се тълкува в съответствие с втората.

   Следователно член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 трябва да се тълкува в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС в смисъл, че позволява на Съвета да приеме акт за подлагането на ново психоактивно вещество на мерки за контрол едва след консултиране с Парламента.

   Освен това с отмяната на член 39, параграф 1 ЕС след приемането на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 не отпада задължението за тълкуване на последната разпоредба в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС.

   (вж. точки 45—50 и 67)

5.  Що се отнася до въпроса за съвместимостта на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества с процедурните правила, приложими след влизането в сила на Договора от Лисабон, Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби включва конкретни разпоредби за правния режим, приложим след влизането в сила на този договор по отношение на актовете, приети преди тази дата на основание на Договора за ЕС.

   Така член 9 от този протокол предвижда, че правните последици от такива актове се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите.

   Този член трябва да се тълкува в светлината на първото съображение от посочения протокол, което уточнява, че за да се организира преходът между институционалните разпоредби на Договорите, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, и тези, предвидени от посочения договор, е необходимо да се предвидят преходни разпоредби.

   При това положение, като се има предвид, че Договорът от Лисабон променя съществено институционалната рамка на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, член 9 от Протокола относно преходните разпоредби трябва да се схваща като целящ по-специално да гарантира, че приетите в рамките на това сътрудничество актове ще могат да продължат да се прилагат ефективно, независимо от промяната на институционалната рамка на посоченото сътрудничество.

   Ако обаче се приеме доводът, че отмяната с Договора от Лисабон на специфичните процедури за приемане на мерки за изпълнение в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси водела до невъзможност за приемане на такива мерки, докато не бъдат изменени приетите в рамките на това сътрудничество общи актове с цел приспособяването им към Договора от Лисабон, би се стигнало до усложняване, дори до възпрепятстване на ефективното прилагане на тези актове, което би попречило на постигането на преследваната от авторите на Договора цел.

   Впрочем тълкуването на член 9 от Протокола относно преходните разпоредби, според което от този член следва единствено, че актовете в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси не се отменят автоматично с влизането в сила на Договора от Лисабон, би обезсмислило напълно посочения член.

   Следователно разпоредба от акт, законосъобразно приет на основание на Договора за ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон, която предвижда ред за приемане на мерките за изпълнение на този акт, продължава да поражда правни последици, докато не бъде отменена, обявена за нищожна или изменена, и позволява приемането на мерки за изпълнение при спазване на установената с нея процедура.

   При тези обстоятелства фактът, че член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 евентуално установява ред за приемане на мерките за изпълнение, който е утежнен или облекчен в сравнение с процедурата, предвидена за целта от Договора за функционирането на ЕС, не означава, че тази разпоредба е незаконосъобразно правно основание от вторичното право, която по направено възражение трябва да се приеме за неприложима.

   (вж. точки 51—58)

6.  Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може, ако счете за необходимо, да определи онези от правните последици на отменен акт, които трябва да се считат за окончателни.

   В това отношение отмяната на Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол и на Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол, без да се предвиди, че последиците им се запазват, би могла да засегне ефективността на контрола по отношение на психоактивните вещества, до които се отнасят тези решения, а с това и опазването на общественото здраве.

   Следователно последиците на посочените решения трябва да се запазят до влизането в сила на нови актове, които да ги заменят.

   (вж. точки 72—74)

Съединени дела C‑317/13 и C‑679/13

Европейски парламент

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Подлагане на ново психоактивно вещество на контролни мерки — Определяне на правното основание — Правна уредба, приложима след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Правно основание от вторичното право — Консултация с Парламента“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 16 април 2015 г.

1. Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Недвусмислена формулировка на исканията на жалбоподателя

   (член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

2. Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол — Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол — Правно основание — Член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества — Отмяна на член 34 ЕС — Липса на отражение върху законосъобразността на решенията

   (член 34 ЕС; член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 на Съвета и решения 2013/129 и 2013/496 на Съвета)

3. Актове на институциите — Процедура по изготвяне — Норми на Договорите — Императивен характер — Възможност за институция да установява правни основания с актове от вторичното право — Липса

4. Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества — Тълкуване на член 8, параграф 3 от това решение — Тълкуване в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС, които към момента на приемането на това решение уреждат изпълнението на актовете с общо приложение в тази област — Задължение на Съвета да се консултира с Парламента, преди да приема мерки за изпълнение на съответното решение — Отмяна на член 39, параграф 1 ЕС — Липса на последици

   (член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС; член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 на Съвета)

5. Полицейско сътрудничество — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества — Член 8, параграф 3 от това решение — Съвместимост на процесуалните правила, приложими след влизането в сила на Договора от Лисабон — Преходни разпоредби — Тълкуване

   (член 9 от Протокол № 36, приложен към Договорите за ЕС, за функционирането на ЕС и за ЕОАЕ; член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 на Съвета)

6. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол — Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол — Риск от засягане на ефективността на контрола по отношение на съответните психоактивни вещества и на опазването на общественото здраве — Запазване на последиците от отменените решения до влизането в сила на нови актове, които да ги заменят

   (член 264, втора алинея ДФЕС; решения 2013/129 и 2013/496 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 17)

2.  Що се отнася до правното основание, на което са приети Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол и Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол, в тези решения не е посочен член 34 ЕС и в техните позовавания изрично се препраща към Договора за функционирането на ЕС и към член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества.

   При това положение, като се има предвид текстът на тези решения, в който по принцип трябва да се посочи правното основание за приемането им, за да се изпълни задължението за мотивиране, не може да се счита, че тези решения се основават на член 34 ЕС.

   По-специално позоваването на член 34, параграф 2, буква в) ЕС в член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 е без значение в това отношение, доколкото изборът на Съвета в решения 2013/129 и 2013/496 да посочи изрично не последната разпоредба, а Договора за функционирането на ЕС и член 8, параграф 3 от Решение 2005/387, ясно сочи, че решения 2013/129 и 2013/496 се основават на посочения член 8, параграф 3 като такъв.

   Следователно отмяната на член 34 ЕС с Договора от Лисабон не лишава решения 2013/129 и 2013/496 от правно основание.

   (вж. точки 28, 29, 31 и 32)

3.  Доколкото правилата за формирането на волята на институциите на Съюза са установени в Договорите и прилагането им не зависи от преценката нито на държавите членки, нито на самите институции, само Договорите могат в особени случаи да овластят институция да промени установена от тях процедура за вземане на решения. Следователно да се признае на институция възможността с актове от вторичното право да установява правни основания за приемане на други актове, независимо дали това утежнява, или облекчава правилата за приемането им, би било равносилно на това да ѝ се възложат законодателни правомощия, надхвърлящи предвиденото в Договорите.

   Този извод трябва да се прилага не само по отношение на правните основания от вторичното право, позволяващи приемането на законодателни актове, но и по отношение на предвидените в акт от вторичното право правни основания, позволяващи приемането на мерки за изпълнение на този акт при утежняване или облекчаване на предвидените в Договорите правила за приемане на такива мерки.

   Всъщност, макар да е вярно, че Договорите предвиждат, че Парламентът и Съветът определят някои от правилата за упражняване на изпълнителните правомощия на Комисията, предвидените в Договорите особени правила за приемане на мерки за изпълнение са задължителни за институциите също като правилата за приемане на законодателни актове и следователно актовете от вторичното право не могат да им противоречат.

   (вж. точки 42—44)

4.  Като се има предвид, че законосъобразността на акт на Съюза трябва да се преценява с оглед на фактическите и правните обстоятелства към датата на приемане на акта, законосъобразността на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества трябва да се прецени с оглед на разпоредбите, които към датата на приемане на това решение са уреждали изпълнението на актовете с общо приложение в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, а именно член 34, параграф 2, буква в) ЕС и член 39, параграф 1 ЕС.

   От тези разпоредби следва, че Съветът приема с квалифицирано мнозинство и след консултиране с Парламента необходимите мерки за прилагане на решенията, приети в рамките на дела относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

   В това отношение, разбира се, трябва да се установи, че текстът на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 не задължава Съвета да се консултира с Парламента преди приемането на предвидените в тази разпоредба мерки за изпълнение на това решение.

   Всеки текст от вторичното право на Съюза обаче трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в посока на съответствието му с разпоредбите на Договорите.

   При това положение, като се има предвид, от една страна, че задължението актът от вторичното право да се тълкува в съответствие с първичното право, произтича от общия принцип на тълкуване, според който разпоредбата трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение нейната законосъобразност, и от друга страна, че законосъобразността на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 трябва да се прецени с оглед по-специално на член 39, параграф 1 ЕС, първата от тези разпоредби трябва да се тълкува в съответствие с втората.

   Следователно член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 трябва да се тълкува в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС в смисъл, че позволява на Съвета да приеме акт за подлагането на ново психоактивно вещество на мерки за контрол едва след консултиране с Парламента.

   Освен това с отмяната на член 39, параграф 1 ЕС след приемането на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 не отпада задължението за тълкуване на последната разпоредба в съответствие с член 39, параграф 1 ЕС.

   (вж. точки 45—50 и 67)

5.  Що се отнася до въпроса за съвместимостта на член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 относно обмена на информация, оценката на риска и контрола върху новите психоактивни вещества с процедурните правила, приложими след влизането в сила на Договора от Лисабон, Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби включва конкретни разпоредби за правния режим, приложим след влизането в сила на този договор по отношение на актовете, приети преди тази дата на основание на Договора за ЕС.

   Така член 9 от този протокол предвижда, че правните последици от такива актове се запазват дотогава, докато тези актове не бъдат отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договорите.

   Този член трябва да се тълкува в светлината на първото съображение от посочения протокол, което уточнява, че за да се организира преходът между институционалните разпоредби на Договорите, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, и тези, предвидени от посочения договор, е необходимо да се предвидят преходни разпоредби.

   При това положение, като се има предвид, че Договорът от Лисабон променя съществено институционалната рамка на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, член 9 от Протокола относно преходните разпоредби трябва да се схваща като целящ по-специално да гарантира, че приетите в рамките на това сътрудничество актове ще могат да продължат да се прилагат ефективно, независимо от промяната на институционалната рамка на посоченото сътрудничество.

   Ако обаче се приеме доводът, че отмяната с Договора от Лисабон на специфичните процедури за приемане на мерки за изпълнение в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси водела до невъзможност за приемане на такива мерки, докато не бъдат изменени приетите в рамките на това сътрудничество общи актове с цел приспособяването им към Договора от Лисабон, би се стигнало до усложняване, дори до възпрепятстване на ефективното прилагане на тези актове, което би попречило на постигането на преследваната от авторите на Договора цел.

   Впрочем тълкуването на член 9 от Протокола относно преходните разпоредби, според което от този член следва единствено, че актовете в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси не се отменят автоматично с влизането в сила на Договора от Лисабон, би обезсмислило напълно посочения член.

   Следователно разпоредба от акт, законосъобразно приет на основание на Договора за ЕС преди влизането в сила на Договора от Лисабон, която предвижда ред за приемане на мерките за изпълнение на този акт, продължава да поражда правни последици, докато не бъде отменена, обявена за нищожна или изменена, и позволява приемането на мерки за изпълнение при спазване на установената с нея процедура.

   При тези обстоятелства фактът, че член 8, параграф 3 от Решение 2005/387 евентуално установява ред за приемане на мерките за изпълнение, който е утежнен или облекчен в сравнение с процедурата, предвидена за целта от Договора за функционирането на ЕС, не означава, че тази разпоредба е незаконосъобразно правно основание от вторичното право, която по направено възражение трябва да се приеме за неприложима.

   (вж. точки 51—58)

6.  Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може, ако счете за необходимо, да определи онези от правните последици на отменен акт, които трябва да се считат за окончателни.

   В това отношение отмяната на Решение 2013/129 за подлагане на веществото 4‑метиламфетамин на мерки за контрол и на Решение за изпълнение 2013/496 за подлагане на веществото 5‑(2‑аминопропил)индол на мерки за контрол, без да се предвиди, че последиците им се запазват, би могла да засегне ефективността на контрола по отношение на психоактивните вещества, до които се отнасят тези решения, а с това и опазването на общественото здраве.

   Следователно последиците на посочените решения трябва да се запазят до влизането в сила на нови актове, които да ги заменят.

   (вж. точки 72—74)