Дело C‑221/13

Teresa Mascellani

срещу

Ministero della Giustizia

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Trento)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 97/81/EО — Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) — Преобразуване на трудовия договор на непълно работно време в трудов договор на пълно работно време против волята на работника“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 октомври 2014 г.

Социална политика — Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 97/81 — Национална правна уредба, позволяваща преобразуване на трудовия договор на непълно работно време в трудов договор на пълно работно време против волята на засегнатия работник — Допустимост

(клауза 5, точка 2 от приложението към Директива 97/81 на Съвета)

Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се съдържа в приложението към Директива 97/81 относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), и по-точно клауза 5, точка 2, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която работодателят може да разпореди преобразуването на трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време без съгласието на засегнатия работник.

Тази клауза не налага на държавите членки да приемат правна уредба, обуславяща от съгласието на работника преобразуването на неговото трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време. Всъщност посочената разпоредба цели само да изключи възможността отказът на работник, що се отнася до такова преобразуване на неговото трудово правоотношение, да бъде единствената причина за прекратяване на трудовото му правоотношение, при липса на други обективни причини. От това следва, че клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение допуска правна уредба, която позволява на работодателя да разпореди, поради такива причини, преобразуването на трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време без съгласието на засегнатия работник.

(вж. точки 23, 24 и 28 и диспозитива)

Дело C‑221/13

Teresa Mascellani

срещу

Ministero della Giustizia

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Trento)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 97/81/EО — Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) — Преобразуване на трудовия договор на непълно работно време в трудов договор на пълно работно време против волята на работника“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 октомври 2014 г.

Социална политика — Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 97/81 — Национална правна уредба, позволяваща преобразуване на трудовия договор на непълно работно време в трудов договор на пълно работно време против волята на засегнатия работник — Допустимост

(клауза 5, точка 2 от приложението към Директива 97/81 на Съвета)

Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, което се съдържа в приложението към Директива 97/81 относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), и по-точно клауза 5, точка 2, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, по силата на която работодателят може да разпореди преобразуването на трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време без съгласието на засегнатия работник.

Тази клауза не налага на държавите членки да приемат правна уредба, обуславяща от съгласието на работника преобразуването на неговото трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време. Всъщност посочената разпоредба цели само да изключи възможността отказът на работник, що се отнася до такова преобразуване на неговото трудово правоотношение, да бъде единствената причина за прекратяване на трудовото му правоотношение, при липса на други обективни причини. От това следва, че клауза 5, точка 2 от Рамковото споразумение допуска правна уредба, която позволява на работодателя да разпореди, поради такива причини, преобразуването на трудово правоотношение на непълно работно време в трудово правоотношение на пълно работно време без съгласието на засегнатия работник.

(вж. точки 23, 24 и 28 и диспозитива)