Дело T‑6/12

(публикувани откъси)

Godrej Industries Ltd иVVF Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на някои мастни алкохоли и техните смеси с произход от Индия, Индонезия и Малайзия — Искане за корекция с цел вземане под внимание на конвертирането в друга валута — Тежест на доказване — Вреда — Окончателно антидъмпингово мито“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 6 септември 2013 г.

1. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Задължения на институциите — Вземане предвид на фактори, които не са свързани с дъмпинга — Вреди, които не могат да бъдат приписани на дъмпинговия внос

   (член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Понятие за промишленост на Съюза — Извършен от производител от Съюза внос на стоки с произход от страните, обхванати от антидъмпингово разследване — Включване — Вземане предвид на посочения внос като „различен фактор“ по смисъла на член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 — Допустимост

   (член 3, параграф 7 и член 4, параграф 1, буква a) от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.  От член 3, параграф 6 от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 следва, че институциите на Съюза трябва да докажат, че дъмпинговият внос причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза, като се имат предвид неговият обем и цените на внесените продукти. Това е тъй нареченият анализ за установяване на вредите, които могат да бъдат приписани на дъмпинговия внос. От член 3, параграф 7 от този регламент следва също, че посочените институции трябва, от една страна, да изследват всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които едновременно с него причиняват вреда на промишлеността на Съюза, и от друга страна, да гарантират, че вредата, причинена от тези различни фактори, няма да бъде приписана на дъмпинговия внос. Това е така нареченият анализ за установяване на вредите, които не могат да бъдат приписани на дъмпинговия внос.

   Следователно целта на член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1225/2009 е институциите на Съюза да разделят и разграничат вредоносните последици на дъмпинговия внос и тези на другите фактори. В случай че институциите не разделят и разграничат въздействието на отделните вредоносни фактори, те не биха имали основание да заключат, че дъмпинговият внос е причинил вреда на промишлеността на Съюза. По-нататък, при установяване на вредата институциите трябва по-специално да преценят дали вредата, която смятат да приемат за установена, не е причинена от поведението на самите производители от Съюза.

   (вж. точки 62—64)

2.  Понятието за промишленост на Съюза се съдържа в член 4, параграф 1, буква a) от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009. Включването в дефиницията на промишлеността на Съюза на производител, самият той вносител на продукта, за който се твърди, че е дъмпингов, не означава автоматично, че извършеният от него внос не трябва вече да се разглежда като „различен фактор“ по смисъла на член 3, параграф 7 от посочения регламент. Така самопричиняването на вредата, което евентуално е следствие от закупуването от производител от Съюза на дъмпингов продукт от страните, обект на антидъмпинговото разследване, е „различен фактор“, който институциите трябва да вземат предвид при анализа на вредата. Нито от регламент № 1225/2009, нито от съдебната практика обаче следва, че извършеният от производител от Съюза внос на дъмпингови продукти с произход от страните, обхванати от разследването, никога не може да се взема предвид при анализа на вредата.

   (вж. точки 65 и 67)