Дело C‑527/12

Европейска комисия

срещу

Федерална република Германия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар — Задължение за възстановяване — Член 108, параграф 2 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Член 14, параграф 3 — Решение на Комисията — Мерки, които държавите членки трябва да вземат“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 септември 2014 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, което констатира несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар и разпорежда възстановяването ѝ — Задължения на държавите членки — Задължение за възстановяване — Обхват — Възстановяване на предишното положение

   (член 108, параграф 2 ДФЕС; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Приложение на националното право — Условия — Прилагане на процедура, която осигурява незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията — Преценка в зависимост от обстоятелствата в разглеждания случай

   (член 108, параграф 2 ДФЕС; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Неспазване на задължението да възстановяване на неправомерните помощи — Основания на защитата — Абсолютна невъзможност за изпълнение — Критерии за преценка — Трудности при изпълнението — Задължение на Комисията и на държавата членка да сътрудничат за намиране на решение, съобразено с Договора

   (член 4, параграф 3, ДЕС; член 108, параграф 2, ДФЕС; член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 37 и 42)

2.  Правото на Съюза не изисква възстановяването от компетентния национален орган на неправомерна помощ от получателя ѝ да се извършва само въз основа на решението на Комисията за възстановяване. В това отношение съответната държава членка е свободна да избере средствата за изпълнение на своето задължение да възстанови неправомерна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, при условие че избраните мерки не накърняват обхвата и ефективността на правото на Съюза.

   Така свободата на държавите членки да изберат средствата за възстановяване на такава помощ е ограничена, тъй като посочените средства не могат да правят на практика невъзможно изискваното от правото на Съюза възстановяване. Националните процедури се прилагат, при условие че позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, което условие е израз на изискванията на принципа на ефективност. Следователно въпросът дали с избора на тези средства съответната държава членка е изпълнила задълженията си да възстанови помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, предвид изискването за ефективност, трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от конкретните обстоятелства.

   (вж. точки 39—41 и 43)

3.  Що се отнася до обосновката на значително забавяне при възстановяването на неправомерна помощ, единственото основание, което държава членка може да изтъква в своя защита срещу предявен от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, се извежда от абсолютна невъзможност да се изпълни въпросното решение. Тази абсолютна невъзможност може да е и от правен характер, когато произтича от взетите от националните юрисдикции решения, стига тези решения да съответстват на правото на Съюза.

   Така, ако се окаже, че нормите на гражданското право не дават възможност да се осигури ефективното възстановяване на спорната помощ, в зависимост от обстоятелствата в разглеждания случай може да се наложи дадена национална норма да не се приложи, а да се прибегне до други мерки, доколкото те не могат да бъдат изключени поради съображения, свързани с националния правен ред. В това отношение член 4, параграф 3 ДЕС създава и за националните юрисдикции задължение за лоялно сътрудничество с Комисията и юрисдикциите на Съюза, като в рамките на това сътрудничество те трябва да вземат всички общи или специални мерки, които да гарантират изпълнението на произтичащите от правото на Съюза задължения, и да се въздържат да приемат мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора.

   Освен това контролът от националния съд върху изпълнителен титул, издаден за възстановяването на неправомерна държавна помощ, и евентуалната му отмяна трябва да бъдат считани просто за еманация на принципа на ефективна съдебна защита, който представлява общ принцип на правото на Съюза.

   (вж. точки 45, 48, 49, 55 и 56)

Дело C‑527/12

Европейска комисия

срещу

Федерална република Германия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Държавни помощи, несъвместими с вътрешния пазар — Задължение за възстановяване — Член 108, параграф 2 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Член 14, параграф 3 — Решение на Комисията — Мерки, които държавите членки трябва да вземат“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 септември 2014 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, което констатира несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар и разпорежда възстановяването ѝ — Задължения на държавите членки — Задължение за възстановяване — Обхват — Възстановяване на предишното положение

   (член 108, параграф 2 ДФЕС; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Приложение на националното право — Условия — Прилагане на процедура, която осигурява незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията — Преценка в зависимост от обстоятелствата в разглеждания случай

   (член 108, параграф 2 ДФЕС; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Неспазване на задължението да възстановяване на неправомерните помощи — Основания на защитата — Абсолютна невъзможност за изпълнение — Критерии за преценка — Трудности при изпълнението — Задължение на Комисията и на държавата членка да сътрудничат за намиране на решение, съобразено с Договора

   (член 4, параграф 3, ДЕС; член 108, параграф 2, ДФЕС; член 14, параграф 3 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 37 и 42)

2.  Правото на Съюза не изисква възстановяването от компетентния национален орган на неправомерна помощ от получателя ѝ да се извършва само въз основа на решението на Комисията за възстановяване. В това отношение съответната държава членка е свободна да избере средствата за изпълнение на своето задължение да възстанови неправомерна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, при условие че избраните мерки не накърняват обхвата и ефективността на правото на Съюза.

   Така свободата на държавите членки да изберат средствата за възстановяване на такава помощ е ограничена, тъй като посочените средства не могат да правят на практика невъзможно изискваното от правото на Съюза възстановяване. Националните процедури се прилагат, при условие че позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, което условие е израз на изискванията на принципа на ефективност. Следователно въпросът дали с избора на тези средства съответната държава членка е изпълнила задълженията си да възстанови помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, предвид изискването за ефективност, трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от конкретните обстоятелства.

   (вж. точки 39—41 и 43)

3.  Що се отнася до обосновката на значително забавяне при възстановяването на неправомерна помощ, единственото основание, което държава членка може да изтъква в своя защита срещу предявен от Комисията иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, се извежда от абсолютна невъзможност да се изпълни въпросното решение. Тази абсолютна невъзможност може да е и от правен характер, когато произтича от взетите от националните юрисдикции решения, стига тези решения да съответстват на правото на Съюза.

   Така, ако се окаже, че нормите на гражданското право не дават възможност да се осигури ефективното възстановяване на спорната помощ, в зависимост от обстоятелствата в разглеждания случай може да се наложи дадена национална норма да не се приложи, а да се прибегне до други мерки, доколкото те не могат да бъдат изключени поради съображения, свързани с националния правен ред. В това отношение член 4, параграф 3 ДЕС създава и за националните юрисдикции задължение за лоялно сътрудничество с Комисията и юрисдикциите на Съюза, като в рамките на това сътрудничество те трябва да вземат всички общи или специални мерки, които да гарантират изпълнението на произтичащите от правото на Съюза задължения, и да се въздържат да приемат мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора.

   Освен това контролът от националния съд върху изпълнителен титул, издаден за възстановяването на неправомерна държавна помощ, и евентуалната му отмяна трябва да бъдат считани просто за еманация на принципа на ефективна съдебна защита, който представлява общ принцип на правото на Съюза.

   (вж. точки 45, 48, 49, 55 и 56)