This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62012CJ0478
Резюме на решението
Резюме на решението
Court reports – general
Дело C‑478/12
Armin Maletic и Marianne Maletic
срещу
lastminute.com Gmbh и TUI Österreich GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Feldkirch)
„Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 16, параграф 1 — Договор за пътуване, сключен между потребител с местоживеене в една държава членка и установена в друга държава членка туристическа агенция — Използван от туристическата агенция доставчик на услуги, установен в държавата членка по местоживеенето на потребителя — Право на потребителя да предяви иск срещу двете предприятия пред съда по местоживеенето си“
Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 14 ноември 2013 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Компетентност при потребителски договори — Понятие за друга страна по договора — Установен на територията на държавата членка по местоживеенето на потребителя договорен партньор на стопански субект, с който потребителят е сключил договор — Включване — Условия
(член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
Предвиденото в член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела понятие „другата страна по договора“ трябва да се тълкува в смисъл, че то означава и установеният на територията на държавата членка по местоживеенето на потребителя договорен партньор на стопанския субект, с който потребителят е сключил договор, поради наличието на чуждестранен елемент не само по отношение на стопанския субект, но и по отношение на договорния партньор.
Действително, дори да се допусне, че една-единствена сделка може да бъде разделена на две отделни договорни отношения, от една страна, със стопанския субект, и от друга страна, с договорния партньор, второто договорно отношение не може да се квалифицира като „изцяло вътрешно“, тъй като е неразривно свързано с първото договорно отношение, възникнало посредством посочения стопански субект, който се намира в друга държава членка.
(вж. точки 29 и 32 и диспозитива)
Дело C‑478/12
Armin Maletic и Marianne Maletic
срещу
lastminute.com Gmbh и TUI Österreich GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht Feldkirch)
„Съдебна компетентност по граждански и търговски дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 16, параграф 1 — Договор за пътуване, сключен между потребител с местоживеене в една държава членка и установена в друга държава членка туристическа агенция — Използван от туристическата агенция доставчик на услуги, установен в държавата членка по местоживеенето на потребителя — Право на потребителя да предяви иск срещу двете предприятия пред съда по местоживеенето си“
Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 14 ноември 2013 г.
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Компетентност при потребителски договори — Понятие за друга страна по договора — Установен на територията на държавата членка по местоживеенето на потребителя договорен партньор на стопански субект, с който потребителят е сключил договор — Включване — Условия
(член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
Предвиденото в член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела понятие „другата страна по договора“ трябва да се тълкува в смисъл, че то означава и установеният на територията на държавата членка по местоживеенето на потребителя договорен партньор на стопанския субект, с който потребителят е сключил договор, поради наличието на чуждестранен елемент не само по отношение на стопанския субект, но и по отношение на договорния партньор.
Действително, дори да се допусне, че една-единствена сделка може да бъде разделена на две отделни договорни отношения, от една страна, със стопанския субект, и от друга страна, с договорния партньор, второто договорно отношение не може да се квалифицира като „изцяло вътрешно“, тъй като е неразривно свързано с първото договорно отношение, възникнало посредством посочения стопански субект, който се намира в друга държава членка.
(вж. точки 29 и 32 и диспозитива)