Дело C‑464/12

ATP PensionService A/S

срещу

Skatteministeriet

(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret)

„Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 6 — Специални инвестиционни фондове — Професионални пенсионни схеми — Управление — Сделки, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 март 2014 г.

1. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Приложно поле — Пенсионни фондове — Условия

   (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета)

2. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Управление на специални инвестиционни фондове — Понятие — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове — Счетоводни услуги — Включване

   (член 13, Б, буква г), точка 6 от Директива 77/388 на Съвета и приложение II към Директива 85/611 на Съвета)

3. Хармонизация на данъчните законодателства — Обща система на данъка върху добавената стойност — Случаи на освобождаване — Банкови сделки — Услуги, с които се осъществява материализирането на правата на членовете на пенсионни фондове

   (член 13, Б, буква г), точка 3 от Директива 77/388 на Съвета)

1.  Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че пенсионните фондове могат да се включат в приложното поле на тази разпоредба, когато те се финансират от лицата, на които следва да се изплащат пенсиите, натрупаните средства се инвестират при прилагане на принципа за разпределяне на риска и членовете на пенсионните фондове носят инвестиционния риск. В това отношение няма особено значение, че вноските се правят от работодателя, че техният размер се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, че има различни начини за изплащане на натрупаните средства, че вноските подлежат на приспадане съгласно уредбата на данъчното облагане на доходите или че е възможно към тях да се добави съпътстващ застрахователен елемент.

   В това отношение обстоятелството, че размерът на вноските в пенсионния фонд се основава на колективни трудови договори между организациите на работодателите и професионалните съюзи, не променя факта, че вноската се плаща от работника (или поне от негово име и за негова сметка) и че той ще се ползва от приходите от своите инвестиции, като същевременно ще носи свързаните с тях рискове. Начинът, по който на членовете на пенсионен фонд се изплаща насрещната престация за натрупаните средства след навършване на пенсионна възраст — или под формата на еднократна пенсия или на рента — също не поставя под въпрос основните характеристики на натрупаните средства, инвестирани в пенсионните фондове. Всъщност става въпрос за разлика в начините на финансово изчисляване на тази насрещна престация и прехвърляния между различните варианти са възможни с обикновена финансова сделка.

   (вж. точки 54, 55 и 59; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „управление на специални инвестиционни фондове“ по смисъла на тази разпоредба обхваща услугите, с които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриването на партиди и кредитирането по техните партиди на направените вноски в системата от пенсионни схеми. Това понятие обхваща и отнасящите се до партидите счетоводни и информационни услуги като посочените в приложение II към Директива 85/611 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), изменена с директиви 2001/107 и 2001/108.

   Всъщност текстът на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива по принцип не изключва възможността различните услуги, съставляващи управлението на специален инвестиционен фонд, да бъдат отделени една от друга и при това да са обхванати от понятието „управление на специален инвестиционен фонд“ по смисъла на тази разпоредба и да се ползват от предвиденото в нея освобождаване дори когато се предоставят от управител, трето лице.

   Що се отнася по-специално до услугите по управление, предоставени от управител — трето лице, тези сделки трябва в общи линии да представляват едно обособено цяло и да са специфични и съществени за управлението на специалните инвестиционни фондове. Освен функциите по управление на портфейл, специфични за предприятията за колективно инвестиране са и функциите по администриране на самите предприятия за колективно инвестиране като посочените в приложение II към Директива 85/611 под заглавие „Администриране“.

   При все това обстоятелството, че услугите не са изброени в приложение II към Директива 85/611, не е пречка за включването им в категорията на специфичните услуги, съставляващи дейност по управление на специални инвестиционни фондове, тъй като самият член 5, параграф 2 от тази директива подчертава, че списъкът в посоченото приложение не е изчерпателен.

   Освен това обстоятелството, че предоставените от трето лице услуги не водят до промяна в правното или финансовото положение на фонда, също не е пречка те да бъдат обхванати от понятието „управление“ на специален инвестиционен фонд. Облагането с данък върху добавената стойност на тези услуги, когато са извършени от трето лице, би облагодетелствало пенсионните фондове, които са избрали сами да отразяват вноските на членовете си, в сравнение с фондовете, които са избрали да прибегнат до трети лица, въпреки че възлагането на тези услуги на подизпълнител би могло да има предимства с оглед на ефективността за пенсионните фондове и следователно за членовете им.

   (вж. точки 63—67, 69, 72 и 76; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 13, Б, буква г), точка 3) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност, отнасящо се до сделките, засягащи плащанията и преводите, обхваща и услугите, посредством които дадено предприятие материализира правата на членовете на пенсионни фондове чрез откриване на партиди на тези членове в системата от пенсионни схеми и чрез кредитиране на вноските на посочените членове в техните партиди, както и сделките, които съпътстват тези услуги или образуват с тях една-единствена икономическа доставка.

   Всъщност преводът е операция, при която се изпълнява нареждане за прехвърляне на парична сума от една банкова сметка в друга. За тази операция е характерно по-специално, че води до промяна на съществуващото правно и финансово отношение, от една страна, между наредителя и получателя и от друга страна, между тях и съответната им банка, както и евентуално между банките. Освен това операцията, която води до тази промяна, е единствено прехвърлянето на парични средства между сметките, без значение на какво основание.

   Това тълкуване обаче не предопределя начините за осъществяване на преводи, като последните могат да бъдат извършени по безналичен начин. Такъв е случаят при преводи между клиенти на една и съща банка или между сметките на едно и също лице, което е както наредител, така и получател.

   (вж. точки 79, 80 и 85; точка 3 от диспозитива)