Дело C‑437/12

X

(Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch)

„Вътрешно данъчно облагане — Член 110 ДФЕС — Такса за регистрация — Подобни местни стоки — Неутралитет на таксата за внесени употребявани моторни превозни средства и за намиращи се вече на националния пазар подобни превозни средства“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 19 декември 2013 г.

1. Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Забрана на дискриминацията между внесени стоки и подобни национални стоки — Подобни стоки — Употребявани моторни превозни средства, намиращи се вече на пазара на държава членка — Понятие

   (член 110 ДФЕС)

2. Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Такса за регистрация на употребявани моторни превозни средства с цел пускането им в движение на национална територия — Прилагане спрямо употребявани превозни средства, внесени от други държави членки — Размер на таксата, надвишаващ включения в остатъчната стойност на употребяваните превозни средства, вече регистрирани на националната територия — Недопустимост

   (член 110 ДФЕС)

1.  С оглед прилагането на член 110 ДФЕС подобните местни стоки, сравними с употребявано превозно средство, чието първоначално пускане в употреба е преди 1 февруари 2008 г. и което е било внесено и регистрирано в държава членка през 2010 г., са превозните средства, които се намират на пазара на тази държава членка и имат най-близки характеристики до тези на посоченото превозно средство.

   (вж. точка 45 и диспозитива)

2.  Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска такса за леките автомобили и мотоциклетите в сила през 2010 г., ако и доколкото размерът на тази такса, налаган за внесени употребявани превозни средства при първата им регистрация в държавата членка, надвишава най-ниския ѝ остатъчен размер, включен в стойността на подобни употребявани превозни средства, вече регистрирани в същата държава членка.

   Действително, ако размерът на таксата за регистрация на внесени употребявани превозни средства надвишава остатъчния ѝ размер, включен в стойността на подобни употребявани превозни средства, които вече са регистрирани на националния пазар, това би създало опасност от поставяне в по-благоприятно положение на продажбата на употребявани местни превозни средства и по този начин от възпиране на вноса на подобни употребявани превозни средства.

   В това отношение правомощието на държавите членки за въвеждане на нови данъци или за изменение на ставката или основата за изчисляване на съществуващи вече такси не е неограничено. Забраната, установена в член 110 ДФЕС, се прилага всеки път, когато данъчно облагане може да има възпиращо действие спрямо вноса на стоки с произход от други държави членки в полза на подобно вътрешно производство.

   (вж. точки 32, 34 и 45 и диспозитива)

Дело C‑437/12

X

(Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch)

„Вътрешно данъчно облагане — Член 110 ДФЕС — Такса за регистрация — Подобни местни стоки — Неутралитет на таксата за внесени употребявани моторни превозни средства и за намиращи се вече на националния пазар подобни превозни средства“

Резюме — Решение на Съда (oсми състав) от 19 декември 2013 г.

1. Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Забрана на дискриминацията между внесени стоки и подобни национални стоки — Подобни стоки — Употребявани моторни превозни средства, намиращи се вече на пазара на държава членка — Понятие

   (член 110 ДФЕС)

2. Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Такса за регистрация на употребявани моторни превозни средства с цел пускането им в движение на национална територия — Прилагане спрямо употребявани превозни средства, внесени от други държави членки — Размер на таксата, надвишаващ включения в остатъчната стойност на употребяваните превозни средства, вече регистрирани на националната територия — Недопустимост

   (член 110 ДФЕС)

1.  С оглед прилагането на член 110 ДФЕС подобните местни стоки, сравними с употребявано превозно средство, чието първоначално пускане в употреба е преди 1 февруари 2008 г. и което е било внесено и регистрирано в държава членка през 2010 г., са превозните средства, които се намират на пазара на тази държава членка и имат най-близки характеристики до тези на посоченото превозно средство.

   (вж. точка 45 и диспозитива)

2.  Член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска такса за леките автомобили и мотоциклетите в сила през 2010 г., ако и доколкото размерът на тази такса, налаган за внесени употребявани превозни средства при първата им регистрация в държавата членка, надвишава най-ниския ѝ остатъчен размер, включен в стойността на подобни употребявани превозни средства, вече регистрирани в същата държава членка.

   Действително, ако размерът на таксата за регистрация на внесени употребявани превозни средства надвишава остатъчния ѝ размер, включен в стойността на подобни употребявани превозни средства, които вече са регистрирани на националния пазар, това би създало опасност от поставяне в по-благоприятно положение на продажбата на употребявани местни превозни средства и по този начин от възпиране на вноса на подобни употребявани превозни средства.

   В това отношение правомощието на държавите членки за въвеждане на нови данъци или за изменение на ставката или основата за изчисляване на съществуващи вече такси не е неограничено. Забраната, установена в член 110 ДФЕС, се прилага всеки път, когато данъчно облагане може да има възпиращо действие спрямо вноса на стоки с произход от други държави членки в полза на подобно вътрешно производство.

   (вж. точки 32, 34 и 45 и диспозитива)