Дело C-391/12

RLvS Verlagsgesellschaft mbH

срещу

Stuttgarter Wochenblatt GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Персонален обхват — Въвеждащ в заблуждение пропуск в рекламни статии — Правна уредба на държава членка, която предвижда забрана за платени публикации, които не са обозначени като „рекламни статии“ („Anzeige“) — Пълна хармонизация — По-строги мерки — Свобода на печата“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г.

Сближаване на законодателствата — Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите — Директива 2005/29 — Приложно поле — Издатели на печатни издания — Публикации, които могат да рекламират продуктите и стоките на трети лица, но които не са в състояние да променят съществено икономическото поведение на потребителя — Изключване — Национална правна уредба, която предвижда забрана за платени публикации, които не са обозначени като „рекламни статии“ — Допустимост

(член 2, буква г) от Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета)

Когато публикациите, които могат да рекламират продуктите и стоките на трети лица, не са в състояние да променят съществено икономическото поведение на потребителя, предназначението на Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на директиви 84/450, 97/7, 98/27 и 2002/65 и на Регламент № 2006/2004 не е да бъде противопоставяна на издателите на периодични издания, така че при тези обстоятелства директивата трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска прилагането на национална разпоредба, по силата на която тези издатели са длъжни да обозначават изрично с думите „рекламна статия” всяка публикация в своите периодични издания, за която получават заплащане, освен ако мястото, на което тя е поместена, или нейното оформление не позволяват по най-общ начин да се разпознае рекламният ѝ характер.

Когато национална правна разпоредба действително преследва цели, свързани със защитата на потребителите, за да се определи дали такава разпоредба може да попадне в приложното поле на Директива 2005/29, е необходимо действията, визирани в тази национална разпоредба, да съставляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от тази директива. Такъв е случаят, когато визираните практики са част от търговската стратегия на оператор и се отнасят директно до рекламата и до извършването на продажби на негови стоки или услуги, като с това съставляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от посочената директива и вследствие на това попадат в нейното приложно поле.

Макар и посочената директива да съдържа дефиниция на понятието „търговска практика“ с една изключително обща формулировка, визираните в нея практики трябва да имат, от една страна, търговски характер, т.е. да се прилагат от търговец, и от друга страна, да бъдат пряко свързани с рекламирането, продажбата или доставката на техните стоки на потребителите.

Доколкото обаче обстоятелството, че издателят на печатното издание е поместил публикации, които могат да рекламират, евентуално косвено, продуктите и стоките на трети лица, не е в състояние да промени съществено икономическото поведение на потребителя в неговото решение да закупи или да притежава съответния вестник, такава издателска практика сама по себе си не може да бъде квалифицирана като „търговска практика“ на този издател.

Определено не е изключено самият издател да прилага в своите издания или в други медии търговска практика, която може да бъде квалифицирана като нелоялна срещу съответните потребители — в конкретния случай читателите — като предлага например игри, загадки или конкурси с печалби и които поради това могат да подтикнат потребителите да закупят съответната стока, а именно вестник. Разпоредбата на точка 11 от приложение I към Директива 2005/29 няма за цел обаче сама по себе си да налага на издателите на печатни издания задължението да възпрепятстват евентуални нелоялни търговски практики на рекламодатели, за които на това основание може потенциално да се установи пряка връзка с рекламата, продажбата или доставката за потребителите на стоките или услугите на тези рекламодатели.

(вж. точки 35—37, 41, 44 и 50 и диспозитива)

Дело C-391/12

RLvS Verlagsgesellschaft mbH

срещу

Stuttgarter Wochenblatt GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesgerichtshof)

„Директива 2005/29/ЕО — Нелоялни търговски практики — Персонален обхват — Въвеждащ в заблуждение пропуск в рекламни статии — Правна уредба на държава членка, която предвижда забрана за платени публикации, които не са обозначени като „рекламни статии“ („Anzeige“) — Пълна хармонизация — По-строги мерки — Свобода на печата“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 17 октомври 2013 г.

Сближаване на законодателствата — Нелоялни търговски практики на предприятията спрямо потребителите — Директива 2005/29 — Приложно поле — Издатели на печатни издания — Публикации, които могат да рекламират продуктите и стоките на трети лица, но които не са в състояние да променят съществено икономическото поведение на потребителя — Изключване — Национална правна уредба, която предвижда забрана за платени публикации, които не са обозначени като „рекламни статии“ — Допустимост

(член 2, буква г) от Директива 2005/29 на Европейския парламент и на Съвета)

Когато публикациите, които могат да рекламират продуктите и стоките на трети лица, не са в състояние да променят съществено икономическото поведение на потребителя, предназначението на Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на директиви 84/450, 97/7, 98/27 и 2002/65 и на Регламент № 2006/2004 не е да бъде противопоставяна на издателите на периодични издания, така че при тези обстоятелства директивата трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска прилагането на национална разпоредба, по силата на която тези издатели са длъжни да обозначават изрично с думите „рекламна статия” всяка публикация в своите периодични издания, за която получават заплащане, освен ако мястото, на което тя е поместена, или нейното оформление не позволяват по най-общ начин да се разпознае рекламният ѝ характер.

Когато национална правна разпоредба действително преследва цели, свързани със защитата на потребителите, за да се определи дали такава разпоредба може да попадне в приложното поле на Директива 2005/29, е необходимо действията, визирани в тази национална разпоредба, да съставляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от тази директива. Такъв е случаят, когато визираните практики са част от търговската стратегия на оператор и се отнасят директно до рекламата и до извършването на продажби на негови стоки или услуги, като с това съставляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от посочената директива и вследствие на това попадат в нейното приложно поле.

Макар и посочената директива да съдържа дефиниция на понятието „търговска практика“ с една изключително обща формулировка, визираните в нея практики трябва да имат, от една страна, търговски характер, т.е. да се прилагат от търговец, и от друга страна, да бъдат пряко свързани с рекламирането, продажбата или доставката на техните стоки на потребителите.

Доколкото обаче обстоятелството, че издателят на печатното издание е поместил публикации, които могат да рекламират, евентуално косвено, продуктите и стоките на трети лица, не е в състояние да промени съществено икономическото поведение на потребителя в неговото решение да закупи или да притежава съответния вестник, такава издателска практика сама по себе си не може да бъде квалифицирана като „търговска практика“ на този издател.

Определено не е изключено самият издател да прилага в своите издания или в други медии търговска практика, която може да бъде квалифицирана като нелоялна срещу съответните потребители — в конкретния случай читателите — като предлага например игри, загадки или конкурси с печалби и които поради това могат да подтикнат потребителите да закупят съответната стока, а именно вестник. Разпоредбата на точка 11 от приложение I към Директива 2005/29 няма за цел обаче сама по себе си да налага на издателите на печатни издания задължението да възпрепятстват евентуални нелоялни търговски практики на рекламодатели, за които на това основание може потенциално да се установи пряка връзка с рекламата, продажбата или доставката за потребителите на стоките или услугите на тези рекламодатели.

(вж. точки 35—37, 41, 44 и 50 и диспозитива)