Дело C‑375/12

Margaretha Bouanich

срещу

Directeur des services fiscaux de la Drôme

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Grenoble)

„Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Данък върху доходите на физическите лица — Механизъм за прилагане на таван на преките данъци съобразно доходите — Двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Данъчно облагане на дивидентите, които са разпределени от установено в друга държава членка дружество и върху които вече е удържан данък при източника — Неотчитане или частично отчитане на данъка, платен в тази друга държава членка, при изчисляването на тавана на данъка — Член 65 ДФЕС — Ограничаване — Обосноваване“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 март 2014 г.

1. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национална правна уредба, която определя таван за някои преки данъци съобразно доходите (данъчен щит) — Данъчно облагане на дивидентите, които са разпределени на местно на тази държава членка лице от установено в друга държава членка дружество и върху които вече е удържан данък при източника — Данъчна правна уредба, която е приложима независимо от размера на притежаваното дялово участие в посоченото дружество — Приложимост на разпоредбите, които уреждат свободата на установяване и свободното движение на капитали

   (членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

2. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Национална правна уредба, която определя таван за някои преки данъци съобразно доходите (данъчен щит) — Данъчно облагане на дивидентите, които са разпределени на местно за тази държава членка лице от установено в друга държава членка дружество и върху които вече е удържан данък при източника — Неудобства, които произтичат от успоредното упражняване на данъчни правомощия от държавите членки — Липса

   (членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

3. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Национална правна уредба, която определя таван за някои преки данъци съобразно доходите (данъчен щит) — Данъчно облагане на дивидентите, които са разпределени на местно за тази държава членка лице от установено в друга държава членка дружество — Неотчитане или частично отчитане на данъка, платен в тази друга държава членка, при изчисляването на тавана — Недопустимост — Обосновки — Необходимост да се гарантира съгласуваността на данъчния режим — Балансирано разпределение между държавите членки на правомощията за данъчно облагане — Липса

   (членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 24—31)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 37—39, 56, 59 и 60)

3.  Членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което в случаите, когато местно лице на тази държава членка, акционер в установено в друга държава членка дружество, получава облагани в двете държави дивиденти и двойното данъчно облагане се урежда с приспадането в държавата, на която е местно съответното лице, на данъчен кредит с размер, който съответства на размера на платения данък в държавата на разпределящото дивидентите дружество, механизмът за прилагане на таван за различни преки данъци до определен процент от получените през дадена година доходи не отчита или отчита само отчасти данъка, платен в държавата на разпределящото дивидентите дружество.

   Всъщност, от една страна, поради разликата в третирането, която въвежда между местните данъчнозадължени лица съобразно това дали те получават дивиденти от дружество, установено на територията на страната, или от дружество, установено в друга държава членка, едно такова данъчно законодателство може да възпре физическите лица, неограничено данъчнозадължени за данъка върху доходите в държавата членка, на която са местни лица, да инвестират в дружества със седалище в друга държава членка, и представлява ограничение на свободното движение на капитали, което по принцип е забранено от член 63 ДФЕС.

   От друга страна, подобна разлика в данъчното третиране може да представлява ограничение на свободата на установяване, по принцип забранено от член 49 ДФЕС, защото прави по-малко привлекателно установяването на гражданите на държава членка в друга държава членка.

   Едно такова ограничение не може да бъде обосновано нито с необходимостта от осигуряване на съгласуваността на националната данъчна система, нито с необходимостта от запазване на разпределението между държавите членки на правомощието за данъчно облагане.

   Колкото до необходимостта от запазване на съгласуваността на националната данъчна система, за да може да бъде уважен довод, изграден върху подобна обосновка, трябва да бъде установено наличието на пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение, като прекият характер на тази връзка трябва да се преценява с оглед на целта на въпросното законодателство. Няма връзка обаче между данъчното предимство под формата на възстановяване на данъка на данъчнозадълженото лице, до което може да доведе механизмът за прилагане на таван на данъчното облагане, и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение. Всъщност размерът на възстановения въз основа на прилагането на таван на данъчното облагане данък зависи от общия размер на преките данъци, платени от данъчнозадълженото лице, и от това дали този размер надхвърля пределния размер, залегнал в законодателството. Следователно разглежданото данъчно предимство се предоставя не корелативно на определен начислен данък, а само ако съвкупният размер на платените съответни данъци надхвърля определен процент от годишните доходи на данъчнозадължените лица. Поради това не може да се изведе никаква пряка връзка между съответното данъчно предимство и определено данъчно задължение.

   Що се отнася до необходимостта да се запази балансирано разпределение между държавите членки на правомощието за данъчно облагане, посоченият механизъм за прилагане на таван на данъчното облагане не накърнява възможността на съответната държава членка да облага с данък дейностите, извършвани на нейна територия, и освен това не е пречка за същата държава членка да облага с данък доходите, получени в друга държава членка. Следователно по отношение на условията за прилагане на такъв данъчен механизъм не се поставя въпросът за каквото и да било разпределение между държавите членки на правомощието за данъчно облагане.

   (вж. точки 55, 56, 59, 69, 72, 74, 85—88 и диспозитива)