Дело C‑295/12 P

Telefónica SA

и

Telefónica de España SAU

срещу

Европейска комисия

„Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Испански пазари за широколентов интернет достъп — Свиване на маржовете — Член 263 ДФЕС — Контрол за законосъобразност — Член 261 ДФЕС — Правомощие за пълен съдебен контрол — Член 47 от Хартата — Принцип на ефективната съдебна защита — Пълен съдебен контрол — Размер на глобата — Принцип на пропорционалност — Принцип на недопускане на дискриминация“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 10 юли 2014 г.

1. Обжалване — Основания — Липса на установяване на твърдяната грешка при прилагане на правото — Основание, което не е точно изложено — Недопустимост

   (член 256 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда; член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

2. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Съдебен контрол върху приетите от Комисията решения в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол както от правна, така и от фактическа страна — Нарушаване — Липса

   (членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС, 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграф 2 и член 17 от Регламент № 17 на Съвета, член 23, параграф 2 и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Основни права — Европейска конвенция за правата на човека — Акт, който формално не е интегриран в правния ред на Съюза

   (член 6, параграф 3 ДЕС; член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4. Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици

   (членове 263 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

5. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe и доказателствата — Контрол на Съда върху преценката на доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

6. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване пред Съда или Общия съд — Недопустимост

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

7. Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Поведение с ограничаващи конкуренцията последици — Потенциални последици

   (член 102 ДФЕС)

8. Право на Европейския съюз — Принципи — Липса на обратно действие на наказателните разпоредби — Приложно поле — Решение на Комисията, което констатира антиконкурентна практика — Включване — Прилагане с обратна сила на ново тълкуване на правна норма, съгласно която дадено деяние представлява нарушение — Предвидим характер на новото тълкуване — Принципи на законоустановеност на наказанията и на правна сигурност — Липса на нарушение

   (членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС)

9. Господстващо положение — Съответен географски пазар — Определяне — Критерии — Ограничаване само до една национална територия — Липса на последици за тежестта на нарушението

   (член 102 ДФЕС)

10. Конкуренция — Глоби — Решение за налагане на глоби — Задължение за мотивиране — Обхват — Посочване на критериите за преценка, които са дали възможност на Комисията да определи тежестта и продължителността на нарушението — Достатъчно поясняване — Задължение на Комисията да посочи цифровите данни относно начина на изчисляване на глобите — Липса

    (членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС и 296 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

11. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Задължение на Комисията да се придържа към предишната си практика при вземане на решения — Липса — Повишаване на общото ниво на глобите — Допустимост

    (членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12. Обжалване — Компетентност на Съда — Оспорване по съображения за справедливост на преценката на Общия съд относно размера на глобите, които се налагат на предприятия, нарушили правилата за конкуренция на Договора — Изключване — Оспорване на тази преценка поради съображения, изведени от нарушаване на принципа на пропорционалност — Допустимост

    (членове 101 ДФЕС, 102 ДФЕС, 256 ДФЕС и 261 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 29, 30, 72, 78, 79, 82, 105, 122, 129, 131, 135, 138, 142, 174, 187 и 232)

2.  Принципът за ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, понастоящем намерил израз в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който е нормата от правото на Съюза, съответстваща на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

   Правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол по отношение на решенията на Комисията относно производства по прилагане на член 102 ДФЕС, която предоставя всички гаранции, изисквани от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тази система за съдебен контрол се състои в контрол за законосъобразност на актовете на институциите, установен в член 263 ДФЕС, който в приложение на член 261 ДФЕС може да бъде допълнен от правомощие за пълен съдебен контрол, що се отнася до предвидените в регламентите санкции.

   Контролът за законосъобразност обхваща всички решения на Комисията относно производства по прилагане на член 102 ДФЕС, макар обхватът на правомощието за пълен съдебен контрол, предвиден в член 31 от Регламент № 1/2003, да е сведен до частите от тези решения, които определят глоба или периодична имуществена санкция.

   Този контрол за законосъобразност предполага съдът на Съюза да упражнява контрол както от правна, така и от фактическа страна по наведените от жалбоподателите доводи срещу спорното решение и да има право да преценява доказателствата, да отменя посоченото решение и да изменя размера на глобите. По-специално той трябва да провери не само фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логична последователност, но трябва да провери и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи. За спазването на принципа на ефективна съдебна защита не е необходимо Общият съд да бъде задължен да направи служебно ново пълно проучване на преписката.

   Що се отнася до изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, що се отнася до глобата, за да изпълни тези изисквания, съдът на Съюза е длъжен, при упражняване на предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия, да разгледа всяко твърдение за нарушение, правно или фактическо, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и на продължителността на нарушението.

   (вж. точки 39, 40, 42, 45, 53—55 и 200)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 41)

4.  Когато няма никакви данни, които да сочат, че прекомерната продължителност на производството пред Общия съд е повлияла върху изхода на спора, неспазването на разумен срок за постановяване на решение не може да води до отмяна на съдебното решение. Всъщност, когато неспазването на разумен срок за постановяване на решение не е повлияло върху изхода на спора, отмяната на съдебното решение няма да отстрани последиците от допуснатото от Общия съд нарушение на принципа на ефективна съдебна защита.

   Когато юрисдикция на Съюза наруши задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това нарушение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, доколкото този иск представлява ефективен способ за защита. Ето защо искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

   (вж. точки 64 и 66)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 84, 89, 93, 107, 114, 153, 159, 163, 165, 176, 219, 225 и 227)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 99, 121 и 144)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 124)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 147—149)

9.  При преценката на злоупотреба с господстващо положение, която засяга правилата в областта на конкуренцията на Съюза, обстоятелството, че съответният географски пазар е ограничен до само една национална територия, не изключва квалификацията на нарушението като „много тежко“. Само фактът, че в други решения Комисията е квалифицирала съответните нарушения като „тежки“, макар разглежданите географски пазари да са по-обширни от тези в настоящото дело, не оказва влияние върху тази преценка, тъй като квалификацията на дадено нарушение като „тежко“ или „много тежко“ не зависи само от обхвата на разглеждания географски пазар, но и от други характеристики на нарушението.

   (вж. точка 178)

10.  При определянето на размера на глобата в случай на нарушение на правилата на конкуренцията Комисията изпълнява задължението си за мотивиране, когато в решението си посочи факторите за преценка, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението, без да е задължена да посочи цифровите данни относно начина за изчисляване на глобата. Освен това не е налице неизпълнение на това задължение, когато Комисията не взема предвид променливата степен на тежестта на нарушението през периода на това нарушение и не разграничава двата периода на нарушението

    (вж. точки 181—183 и 195)

11.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 189 и 190)

12.  Вж. текста на решението.

    (вж. точка 205)