Дело C‑243/12 P

FLS Plast A/S

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Сектор на найлонови промишлени торби — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Правомощие на Общия съд за пълен съдебен контрол — Задължение за мотивиране — Отговорност на дружеството майка за извършено от дъщерното дружество нарушение — Отговорност на дружеството майка за заплащане на наложена на дъщерното дружество глоба — Пропорционалност — Производство пред Общия съд — Разумен срок за постановяване на решение“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 юни 2014 г.

1. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Основание, развито срещу мотив на обжалваното съдебно решение — Основание, целящо да оспори основателността на обжалваното съдебно решение — Основание, възникнало от самото обжалвано съдебно решение — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, алинея 1 от Статута на Съда; член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Тежест на доказване — Нарушение на презумпцията за невиновност — Липса

   (членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

   (член 256 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда)

4. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Обхват на задължението за мотивиране

   (член 256 ДФЕС; членове 56 и 58 от Статута на Съда; член 81 от Процедурния правилник на Общия съд)

5. Обжалване — Основания — Мотиви на решение, опорочени от нарушение на правото на Съюза — Диспозитив, обоснован по други правни съображения — Отхвърляне

   (член 256 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Дружество майка и дъщерни дружества — Необходимост от стопанско единство към момента на сътрудничеството

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2, от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 2 от раздел Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията)

7. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Обхват — Дружество майка и дъщерно дружество, които към момента на извършване на нарушението са образували едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС и са престанали да съществуват под тази форма в деня на приемането на решение за налагане на глоба — Последици върху определянето на максималния размер на глобата

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Спазване, гарантирано от Съда — Право на всяко лице на справедлив съдебен процес — Спазване на разумен срок — Установяване в Европейската конвенция за правата на човека — Позоваване на Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективна съдебна защита

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

9. Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици

   (член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

10. Извъндоговорна отговорност — Искане, основано на прекомерна продължителност на производството пред Общия съд — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Критерии за преценка — Съдебен състав

    (членове 256 ДФЕС, 268 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 47, алинея 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 25, 44—48)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 27 и 30)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 32, 76—78)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 49, 51 и 79)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 84)

6.  В областта на конкуренцията само на предприятие, което е сътрудничило с Комисията на основание на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, може съгласно посоченото известие да се предостави намаление на глобата, която би му била наложена, ако не е налице сътрудничество. Това намаление не може да се приложи за дружество, което през част от периода на нарушението е принадлежало към образувания от това дружество стопански субект, но вече не принадлежи към него в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията.

   Всъщност тълкуване в обратен смисъл по принцип би означавало, че при правоприемство между предприятия дружество, което първоначално е участвало в нарушение като дружество майка на пряко участващо в нарушението дъщерно дружество и което прехвърля последното на друго предприятие, евентуално би се ползвало от намаление на глобата, предоставено на предприятието поради сътрудничество с Комисията, макар то самото да не е допринесло за разкриване на нарушението, нито да е упражнявало решаващо влияние върху бившето си дъщерно дружество по време на сътрудничеството.

   Следователно с оглед на целта на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер да се насърчава разкриването на нарушения на член 101 ДФЕС и с оглед на гарантиране на ефективното прилагане на тази разпоредба няма никакво основание намалението на глобата, предоставено на дадено предприятие поради сътрудничеството му с Комисията, да бъде приложено за предприятие, което, макар в миналото да е контролирало свързаното с разглежданото нарушение дъщерно дружество, само по себе си не е допринесло за разкриването на нарушението.

   (вж. точки 85—87)

7.  В правото на Съюза в областта на конкуренцията, що се отнася до заплащането на глоба, наложена за нарушение на правилата за конкуренция, солидарността между две дружества, съставляващи един стопански субект, не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба. Поради това доводи, според които това дружество майка не може да бъде осъдено да плати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество, са неоснователни.

   Принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите изисква в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата при условията на солидарност да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и от продължителността на това нарушение.

   (вж. точка 107)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 131—133)

9.  Предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподател да оспори размера на наложената му глоба, при положение че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени.

   Когато юрисдикция на Съюза не изпълни задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основаните права на Европейския съюз да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това неизпълнение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, като този иск представлява ефективен способ за защита. Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

   (вж. точки 134 и 135)

10.  В рамките на разглеждане на искане за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, Общият съд трябва да прецени, заседавайки в различен състав от този, който се е произнесъл в производството, чиято продължителност е критикувана, както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства.

    (вж. точка 136)

Дело C‑243/12 P

FLS Plast A/S

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Конкуренция — Картели — Сектор на найлонови промишлени торби — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Правомощие на Общия съд за пълен съдебен контрол — Задължение за мотивиране — Отговорност на дружеството майка за извършено от дъщерното дружество нарушение — Отговорност на дружеството майка за заплащане на наложена на дъщерното дружество глоба — Пропорционалност — Производство пред Общия съд — Разумен срок за постановяване на решение“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 юни 2014 г.

1. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Основание, развито срещу мотив на обжалваното съдебно решение — Основание, целящо да оспори основателността на обжалваното съдебно решение — Основание, възникнало от самото обжалвано съдебно решение — Допустимост

   (член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, алинея 1 от Статута на Съда; член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Тежест на доказване — Нарушение на презумпцията за невиновност — Липса

   (членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС; член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактитe — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактитe и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им

   (член 256 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда)

4. Обжалване — Основания — Непълнота на мотивите — Обхват на задължението за мотивиране

   (член 256 ДФЕС; членове 56 и 58 от Статута на Съда; член 81 от Процедурния правилник на Общия съд)

5. Обжалване — Основания — Мотиви на решение, опорочени от нарушение на правото на Съюза — Диспозитив, обоснован по други правни съображения — Отхвърляне

   (член 256 ДФЕС; член 58 от Статута на Съда)

6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия — Дружество майка и дъщерни дружества — Необходимост от стопанско единство към момента на сътрудничеството

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2, от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 2 от раздел Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията)

7. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Обхват — Дружество майка и дъщерно дружество, които към момента на извършване на нарушението са образували едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС и са престанали да съществуват под тази форма в деня на приемането на решение за налагане на глоба — Последици върху определянето на максималния размер на глобата

   (член 101, параграф 1 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8. Право на Европейския съюз — Принципи — Основни права — Спазване, гарантирано от Съда — Право на всяко лице на справедлив съдебен процес — Спазване на разумен срок — Установяване в Европейската конвенция за правата на човека — Позоваване на Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективна съдебна защита

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

9. Съдебно производство — Продължителност на производството пред Общия съд — Разумен срок — Спор относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията — Неспазване на разумния срок — Последици

   (член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

10. Извъндоговорна отговорност — Искане, основано на прекомерна продължителност на производството пред Общия съд — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Критерии за преценка — Съдебен състав

    (членове 256 ДФЕС, 268 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 47, алинея 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 25, 44—48)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 27 и 30)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 32, 76—78)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 49, 51 и 79)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 84)

6.  В областта на конкуренцията само на предприятие, което е сътрудничило с Комисията на основание на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, може съгласно посоченото известие да се предостави намаление на глобата, която би му била наложена, ако не е налице сътрудничество. Това намаление не може да се приложи за дружество, което през част от периода на нарушението е принадлежало към образувания от това дружество стопански субект, но вече не принадлежи към него в момента, в който предприятието е сътрудничело с Комисията.

   Всъщност тълкуване в обратен смисъл по принцип би означавало, че при правоприемство между предприятия дружество, което първоначално е участвало в нарушение като дружество майка на пряко участващо в нарушението дъщерно дружество и което прехвърля последното на друго предприятие, евентуално би се ползвало от намаление на глобата, предоставено на предприятието поради сътрудничество с Комисията, макар то самото да не е допринесло за разкриване на нарушението, нито да е упражнявало решаващо влияние върху бившето си дъщерно дружество по време на сътрудничеството.

   Следователно с оглед на целта на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер да се насърчава разкриването на нарушения на член 101 ДФЕС и с оглед на гарантиране на ефективното прилагане на тази разпоредба няма никакво основание намалението на глобата, предоставено на дадено предприятие поради сътрудничеството му с Комисията, да бъде приложено за предприятие, което, макар в миналото да е контролирало свързаното с разглежданото нарушение дъщерно дружество, само по себе си не е допринесло за разкриването на нарушението.

   (вж. точки 85—87)

7.  В правото на Съюза в областта на конкуренцията, що се отнася до заплащането на глоба, наложена за нарушение на правилата за конкуренция, солидарността между две дружества, съставляващи един стопански субект, не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба. Поради това доводи, според които това дружество майка не може да бъде осъдено да плати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество, са неоснователни.

   Принципът на индивидуализиране на наказанията и санкциите изисква в съответствие с член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата при условията на солидарност да се определи в зависимост от тежестта на нарушението, за което е упрекнато лично съответното предприятие, и от продължителността на това нарушение.

   (вж. точка 107)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 131—133)

9.  Предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция в правото на Съюза Съдът не бива само поради съображението че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподател да оспори размера на наложената му глоба, при положение че всичките му възражения срещу констатациите на Общия съд относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени.

   Когато юрисдикция на Съюза не изпълни задължението си по член 47, втора алинея от Хартата на основаните права на Европейския съюз да решава отнесените до нея дела в разумен срок, санкцията за това неизпълнение трябва да се търси чрез иск за обезщетение пред Общия съд, като този иск представлява ефективен способ за защита. Оттук следва, че искането за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, не може да се отнася направо до Съда чрез обжалване на решението на Общия съд, а трябва да бъде предявено пред самия Общ съд.

   (вж. точки 134 и 135)

10.  В рамките на разглеждане на искане за поправяне на вредите, произтичащи от неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение, Общият съд трябва да прецени, заседавайки в различен състав от този, който се е произнесъл в производството, чиято продължителност е критикувана, както дали е налице твърдяната вреда, така и дали има причинно-следствена връзка между нея и прекомерната продължителност на съдебното производство, като разгледа представените по този въпрос доказателства.

    (вж. точка 136)