Съединени дела C‑199/12—C‑201/12

Minister voor Immigratie en Asiel

срещу

X

и

Y

и

Z

срещу

Minister voor Immigratie en Asiel

(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Нидерландия)

„Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Член 10, параграф 1, буква г) — Принадлежност към определена социална група — Сексуална ориентация — Основание за преследването — Член 9, параграф 1 — Понятие „актове на преследване“ — Основателно опасение от преследване поради принадлежност към определена социална група — Достатъчно сериозни действия, пораждащи подобно опасение — Законодателство, криминализиращо хомосексуални действия — Член 4 — Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 7 ноември 2013 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Основание за преследването — Понятие „определена социална група“ — Лица, които имат като обща характеристика определена сексуална ориентация — Включване — Условия

   (член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Понятие за акт на преследване — Наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия — Несъразмерно или дискриминационно наказание — Включване — Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание

   (член 4, параграф 3, буква а) и член 9, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Хомосексуални действия, които се наказват с лишаване от свобода — Необходимост за търсещото убежище лице да прикрива сексуалната си ориентация — Липса

   (член 9, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 на Съвета)

1.  Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група.

   Член 10, параграф 1 от Директивата, който дава определение за определена социална група, принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване, изисква по-конкретно да са изпълнени две условия. От една страна, членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.

   По отношение на първото от тези условия е безспорно, че сексуалната ориентация на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. Това тълкуване се потвърждава от член 10, параграф 1, буква г), втора алинея от Директива 2004/83, от която следва, че в зависимост от условията, преобладаващи в страната на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Второто условие предполага, че в съответната страна на произход групата, чиито членове споделят една и съща сексуална ориентация, има собствена идентичност, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.

   (вж. точки 44—47 и 49; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 9, параграф 1 от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване. От друга страна, наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване.

   Когато търсещо убежище лице се позовава на съществуващо в неговата страна на произход законодателство, което обявява за наказуеми хомосексуални действия, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. В светлината на тези елементи националните власти трябва да решат дали следва да се приеме, че действително молителят се опасява с основание от преследване при завръщането си в своята страна на произход.

   (вж. точки 58—61; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че изключени от нейното приложно поле са единствено хомосексуални действия, които са наказуеми съгласно националното законодателство на държавите членки. При преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в своята страна на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация.

   В това отношение изискването членовете на социална група, които споделят една и съща сексуална ориентация, да прикриват тази ориентация противоречи на самото признаване на наличието на характеристика, до такава степен съществена за идентичността, че не би следвало от заинтересованите лица да се изисква да се откажат от нея. Следователно заинтересованото лице трябва да получи статут на бежанец съгласно член 13 от Директивата, когато се установи, че при завръщането му в неговата страна на произход хомосексуалността му ще го изложи на действителна опасност от преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата. В това отношение не следва да се взема предвид обстоятелството, че той би могъл да избегне опасността чрез по-голямо въздържане от изразяване на сексуалната си ориентация в сравнение с хетеросексуалните лица.

   (вж. точки 70, 75 и 76; точка 3 от диспозитива)

Съединени дела C‑199/12—C‑201/12

Minister voor Immigratie en Asiel

срещу

X

и

Y

и

Z

срещу

Minister voor Immigratie en Asiel

(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Нидерландия)

„Директива 2004/83/ЕО — Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Член 10, параграф 1, буква г) — Принадлежност към определена социална група — Сексуална ориентация — Основание за преследването — Член 9, параграф 1 — Понятие „актове на преследване“ — Основателно опасение от преследване поради принадлежност към определена социална група — Достатъчно сериозни действия, пораждащи подобно опасение — Законодателство, криминализиращо хомосексуални действия — Член 4 — Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 7 ноември 2013 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Основание за преследването — Понятие „определена социална група“ — Лица, които имат като обща характеристика определена сексуална ориентация — Включване — Условия

   (член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Понятие за акт на преследване — Наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия — Несъразмерно или дискриминационно наказание — Включване — Оценяване на фактите и обстоятелствата на лично основание

   (член 4, параграф 3, буква а) и член 9, параграф 1 и параграф 2, буква в) от Директива 2004/83 на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2004/83 — Условия за предоставяне на статут на бежанец — Опасност от преследване — Хомосексуални действия, които се наказват с лишаване от свобода — Необходимост за търсещото убежище лице да прикрива сексуалната си ориентация — Липса

   (член 9, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 на Съвета)

1.  Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група.

   Член 10, параграф 1 от Директивата, който дава определение за определена социална група, принадлежността към която може да доведе до действителни опасения от преследване, изисква по-конкретно да са изпълнени две условия. От една страна, членовете на групата трябва да споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или пък споделят характеристика или вярване, до такава степен съществено за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях. От друга страна, тази група трябва да има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.

   По отношение на първото от тези условия е безспорно, че сексуалната ориентация на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. Това тълкуване се потвърждава от член 10, параграф 1, буква г), втора алинея от Директива 2004/83, от която следва, че в зависимост от условията, преобладаващи в страната на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Второто условие предполага, че в съответната страна на произход групата, чиито членове споделят една и съща сексуална ориентация, има собствена идентичност, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.

   (вж. точки 44—47 и 49; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 9, параграф 1 от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване. От друга страна, наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване.

   Когато търсещо убежище лице се позовава на съществуващо в неговата страна на произход законодателство, което обявява за наказуеми хомосексуални действия, националните власти следва при преценката на фактите и обстоятелствата по реда на член 4 от Директивата да проверят всички относими факти, свързани със страната на произход, включително законите и подзаконовите актове на страната на произход, както и начина на тяхното прилагане в съответствие с член 4, параграф 3, буква a) от тази директива. В рамките на проверката тези власти трябва по-специално да определят дали в страната на произход на молителя предвиденото в подобно законодателство наказание лишаване от свобода се прилага в действителност. В светлината на тези елементи националните власти трябва да решат дали следва да се приеме, че действително молителят се опасява с основание от преследване при завръщането си в своята страна на произход.

   (вж. точки 58—61; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2004/83 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква в) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че изключени от нейното приложно поле са единствено хомосексуални действия, които са наказуеми съгласно националното законодателство на държавите членки. При преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в своята страна на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация.

   В това отношение изискването членовете на социална група, които споделят една и съща сексуална ориентация, да прикриват тази ориентация противоречи на самото признаване на наличието на характеристика, до такава степен съществена за идентичността, че не би следвало от заинтересованите лица да се изисква да се откажат от нея. Следователно заинтересованото лице трябва да получи статут на бежанец съгласно член 13 от Директивата, когато се установи, че при завръщането му в неговата страна на произход хомосексуалността му ще го изложи на действителна опасност от преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата. В това отношение не следва да се взема предвид обстоятелството, че той би могъл да избегне опасността чрез по-голямо въздържане от изразяване на сексуалната си ориентация в сравнение с хетеросексуалните лица.

   (вж. точки 70, 75 и 76; точка 3 от диспозитива)