Дело C-151/12

Европейска комисия

срещу

Кралство Испания

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 2000/60/ЕО — Общностна рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите — Транспониране на член 4, параграф 8, член 7, параграф и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60, както и на раздели 1.3 и 1.4 от приложение V към нея — Вътрешнообластни и междуобластни речни басейни — Член 149, параграф 3, in fine от испанската конституция — Правило за субсидиарност“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 24 октомври 2013 г.

1. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Транспониране на директива без законодателни мерки — Условия — Наличие на общ правен контекст, гарантиращ пълното прилагане на Директивата

   (член 288, трета алинея ДФЕС)

2. Околна среда — Политика на Съюза в областта на водите — Директива 2000/60 — Задължение за мoниторинг на екологичното и химическото състояние на повърхностните води — Липса на мерки за транспониране от страна на автономните области на държава членка — Прилагане на държавните мерки чрез конституционно установено правило за субсидиарност — Недопустимост — Неизпълнение на задължения

   (член 4, параграф 8, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета и раздел 1.3 и подраздел 1.4.1, подточки i)—iii) от приложение V към тази директива)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху държавата членка — Представяне на достатъчно обстоятелства, които позволяват да се отхвърли твърдението за неизпълнение на задължения

   (член 258 ДФЕС)

4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище — Мерки за транспониране, влезли в сила преди изтичането на този срок, но непосочени по време на досъдебно производство — Вземане предвид

   (член 4, параграф 3 ДЕС;член 258 ДФЕС)

5. Околна среда — Политика на Съюза в областта на водите — Директива 2000/60 — Срок за установяване на контрол върху емисиите — Правно естество

   (член 10, параграф 2 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Невинаги е необходимо формално възпроизвеждане на разпоредбите на Директивата в специална и изрична правна норма, като в зависимост от съдържанието на Директивата нейното изпълнение може да бъде постигнато чрез обща правна уредба. По-конкретно наличието на някои общи принципи на конституционното или административното право може да обезсмисли транспонирането чрез законодателни мерки или чрез специфична правна уредба, при условие все пак че тези принципи гарантират на практика цялостното прилагане на Директивата от националната администрация и че в хипотезата, в която посочената разпоредба на Директивата цели да създаде права за частноправните субекти, произтичащото от тези принципи правно положение е достатъчно точно и ясно и предоставя възможност на носителите на права да се запознаят с тези права в пълния им обем и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции.

   (вж. точки 26—28)

2.  Държава членка, която не е взела всички необходими мерки за транспониране на член 4, параграф 8, член 7, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, както и на раздел 1.3 и подраздел 1.4.1, подточки i)—iii) от приложение V към тази директива, към което препраща член 8, параграф 2 от последната, по отношение на вътрешнообластните речни басейни, които не се намират в Каталония, както и на член 7, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2 от същата директива по отношение на вътрешнообластните речни басейни, които се намират в рамките на тази област, не е изпълнила задълженията си по посочената директива.

   В това отношение съответната държава членка не може да се позовава на установено в конституцията ѝ правило за субсидиарност, според което, когато автономните области не са упражнили законодателните си правомощия, намира приложение националната правна уредба, тъй като последната изрично ограничава приложното си поле само до междуобластните речни басейни. Тълкуване, което разширява приложното поле на тази правна уредба до междуобластните речни басейни, ще доведе до правно положение, което не отговаря на изискванията за яснота и точност, които трябва да характеризират националните мерки за транспониране, още повече че е налице несигурност в съответната държава членка по отношение на обхвата на правилото за субсидиарност като средство за осигуряване на изпълнението на правото на Съюза.

   (вж. точки 30—35; точка 1 от диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 36)

4.  Наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, и последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда. Макар държавата членка да се позовава на тези мерки за транспониране за пръв път в стадия на писмената защита, което не съответства на задължението на държавите членки за лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС, искът за установяване на неизпълнение на задължения все пак няма за предмет неизпълнение на задължението за уведомяване, а неизпълнение на задължение за транспониране на правото на Съюза. Сам по себе си фактът, че съответната държава членка не е уведомила Комисията по време на досъдебното производство, че транспонирането вече е било извършено, не е достатъчен за установяването на твърдяното нарушение. Всъщност, доколкото разпоредбите от вътрешното право са били в сила към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, Съдът трябва да ги вземе предвид, за да прецени дали е налице такова нарушение.

   (вж. точки 40, 45, 49 и 50)

5.  Член 10, параграф 2 от Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите не установява срок за транспониране на тази разпоредба, а срок, в рамките на който трябва да се извършат посочените в тази разпоредба видове контрол.

   (вж. точка 41)

Дело C-151/12

Европейска комисия

срещу

Кралство Испания

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 2000/60/ЕО — Общностна рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите — Транспониране на член 4, параграф 8, член 7, параграф и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60, както и на раздели 1.3 и 1.4 от приложение V към нея — Вътрешнообластни и междуобластни речни басейни — Член 149, параграф 3, in fine от испанската конституция — Правило за субсидиарност“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 24 октомври 2013 г.

1. Актове на институциите — Директиви — Изпълнение от държавите членки — Транспониране на директива без законодателни мерки — Условия — Наличие на общ правен контекст, гарантиращ пълното прилагане на Директивата

   (член 288, трета алинея ДФЕС)

2. Околна среда — Политика на Съюза в областта на водите — Директива 2000/60 — Задължение за мoниторинг на екологичното и химическото състояние на повърхностните води — Липса на мерки за транспониране от страна на автономните области на държава членка — Прилагане на държавните мерки чрез конституционно установено правило за субсидиарност — Недопустимост — Неизпълнение на задължения

   (член 4, параграф 8, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета и раздел 1.3 и подраздел 1.4.1, подточки i)—iii) от приложение V към тази директива)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху държавата членка — Представяне на достатъчно обстоятелства, които позволяват да се отхвърли твърдението за неизпълнение на задължения

   (член 258 ДФЕС)

4. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище — Мерки за транспониране, влезли в сила преди изтичането на този срок, но непосочени по време на досъдебно производство — Вземане предвид

   (член 4, параграф 3 ДЕС;член 258 ДФЕС)

5. Околна среда — Политика на Съюза в областта на водите — Директива 2000/60 — Срок за установяване на контрол върху емисиите — Правно естество

   (член 10, параграф 2 от Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Невинаги е необходимо формално възпроизвеждане на разпоредбите на Директивата в специална и изрична правна норма, като в зависимост от съдържанието на Директивата нейното изпълнение може да бъде постигнато чрез обща правна уредба. По-конкретно наличието на някои общи принципи на конституционното или административното право може да обезсмисли транспонирането чрез законодателни мерки или чрез специфична правна уредба, при условие все пак че тези принципи гарантират на практика цялостното прилагане на Директивата от националната администрация и че в хипотезата, в която посочената разпоредба на Директивата цели да създаде права за частноправните субекти, произтичащото от тези принципи правно положение е достатъчно точно и ясно и предоставя възможност на носителите на права да се запознаят с тези права в пълния им обем и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции.

   (вж. точки 26—28)

2.  Държава членка, която не е взела всички необходими мерки за транспониране на член 4, параграф 8, член 7, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, както и на раздел 1.3 и подраздел 1.4.1, подточки i)—iii) от приложение V към тази директива, към което препраща член 8, параграф 2 от последната, по отношение на вътрешнообластните речни басейни, които не се намират в Каталония, както и на член 7, параграф 2 и член 10, параграфи 1 и 2 от същата директива по отношение на вътрешнообластните речни басейни, които се намират в рамките на тази област, не е изпълнила задълженията си по посочената директива.

   В това отношение съответната държава членка не може да се позовава на установено в конституцията ѝ правило за субсидиарност, според което, когато автономните области не са упражнили законодателните си правомощия, намира приложение националната правна уредба, тъй като последната изрично ограничава приложното си поле само до междуобластните речни басейни. Тълкуване, което разширява приложното поле на тази правна уредба до междуобластните речни басейни, ще доведе до правно положение, което не отговаря на изискванията за яснота и точност, които трябва да характеризират националните мерки за транспониране, още повече че е налице несигурност в съответната държава членка по отношение на обхвата на правилото за субсидиарност като средство за осигуряване на изпълнението на правото на Съюза.

   (вж. точки 30—35; точка 1 от диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 36)

4.  Наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище, и последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда. Макар държавата членка да се позовава на тези мерки за транспониране за пръв път в стадия на писмената защита, което не съответства на задължението на държавите членки за лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС, искът за установяване на неизпълнение на задължения все пак няма за предмет неизпълнение на задължението за уведомяване, а неизпълнение на задължение за транспониране на правото на Съюза. Сам по себе си фактът, че съответната държава членка не е уведомила Комисията по време на досъдебното производство, че транспонирането вече е било извършено, не е достатъчен за установяването на твърдяното нарушение. Всъщност, доколкото разпоредбите от вътрешното право са били в сила към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, Съдът трябва да ги вземе предвид, за да прецени дали е налице такова нарушение.

   (вж. точки 40, 45, 49 и 50)

5.  Член 10, параграф 2 от Директива 2000/60 за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите не установява срок за транспониране на тази разпоредба, а срок, в рамките на който трябва да се извършат посочените в тази разпоредба видове контрол.

   (вж. точка 41)