Дело C-137/12

Европейска комисия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Решение 2011/853/ЕС на Съвета — Европейска конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп — Директива 98/84/ЕО — Правно основание — Член 207 ДФЕС — Обща търговска политика — Член 114 ДФЕС — Вътрешен пазар“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 22 октомври 2013 г.

1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Акт на Съюза, който има двойна цел или е съставен от две части — Позоваване на основната или преобладаващата цел или съставна част — Решение 2011/853 относно подписването от името на Съюза на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп — Цел, която има специфична връзка с общата търговска политика — Акцесорна цел за подобряване на функционирането на вътрешния пазар — Приемане единствено на основание член 207, параграф 4 ДФЕС във връзка с член 218, параграф 5 ДФЕС

   (член 114 ДФЕС, член 207, параграф 4 ДФЕС и член 218, параграф 5 ДФЕС; Директива 98/84 на Европейския парламент и Съвета; Решение 2011/853 на Съвета)

2. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Запазване на правните последици на обжалвания акт до замяната му в разумен срок — Обосновка, изведена от съображения за правна сигурност

   (член 264, втора алинея ДФЕС)

1.  В рамките на системата от правомощия на Съюза изборът на правното основание на даден акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта. Ако при проверката на съответния акт се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част.

   В това отношение Решение 2011/853 относно подписването от името на Съюза на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, преследва основно цел, която има специфична връзка с общата търговска политика, и това налага избора на член 207, параграф 4 ДФЕС във връзка с член 218, параграф 5 ДФЕС като правно основание за приемането на посоченото решение и също така означава, че съгласно член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС подписването на Конвенцията от името на Съюза е от изключителната компетентност на Съюза. Обратно, подобряването на условията на функциониране на вътрешния пазар се явява акцесорна цел на посоченото решение, която не оправдава то да бъде прието въз основа на член 114 ДФЕС.

   Всъщност акт на Съюза спада към областта на общата търговска политика, ако се отнася специално до международната търговия, тъй като основното му предназначение е да насърчи, улесни или уреди тази търговия и тъй като има преки и непосредствени последици за нея. Ето защо само актовете на Съюза, които имат специфична връзка с международната търговия, могат да попадат в областта на общата търговска политика. В това отношение, докато целта на Директива 98/84 относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, е да осигури подходяща правна защита на съответните услуги на равнището на Съюза, за да насърчи свързаната с тях търговия в рамките на вътрешния пазар, то Решение 2011/853 цели, разрешавайки подписването на Конвенцията от името на Съюза, да въведе сходна защита на територията на европейски държави, които не са членки на Съюза, така че да се насърчи доставката в тези държави на посочените услуги от доставчици от Съюза. Следователно така преследваната цел, която с оглед на съображенията на посоченото решение, тълкувани във връзка с Конвенцията, се явява неговата основна цел, има специфична връзка с международната търговия с тези услуги, която връзка може да обоснове извода, че това решение спада към областта на общата търговска политика.

   (вж. точки 52, 53, 57, 58, 64, 65 и 76)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 78—81)

Дело C-137/12

Европейска комисия

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Решение 2011/853/ЕС на Съвета — Европейска конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп — Директива 98/84/ЕО — Правно основание — Член 207 ДФЕС — Обща търговска политика — Член 114 ДФЕС — Вътрешен пазар“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 22 октомври 2013 г.

1. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Акт на Съюза, който има двойна цел или е съставен от две части — Позоваване на основната или преобладаващата цел или съставна част — Решение 2011/853 относно подписването от името на Съюза на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп — Цел, която има специфична връзка с общата търговска политика — Акцесорна цел за подобряване на функционирането на вътрешния пазар — Приемане единствено на основание член 207, параграф 4 ДФЕС във връзка с член 218, параграф 5 ДФЕС

   (член 114 ДФЕС, член 207, параграф 4 ДФЕС и член 218, параграф 5 ДФЕС; Директива 98/84 на Европейския парламент и Съвета; Решение 2011/853 на Съвета)

2. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Запазване на правните последици на обжалвания акт до замяната му в разумен срок — Обосновка, изведена от съображения за правна сигурност

   (член 264, втора алинея ДФЕС)

1.  В рамките на системата от правомощия на Съюза изборът на правното основание на даден акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да подлежат на съдебен контрол, сред които са целта и съдържанието на акта. Ако при проверката на съответния акт се установи, че той има двойна цел или че е съставен от две части, едната от които може да бъде определена като основна или преобладаваща, докато другата е само акцесорна, актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правно основание, което съответства на основната или преобладаващата цел или съставна част.

   В това отношение Решение 2011/853 относно подписването от името на Съюза на Европейската конвенция за законовата защита на услуги, базирани на или представляващи условен достъп, преследва основно цел, която има специфична връзка с общата търговска политика, и това налага избора на член 207, параграф 4 ДФЕС във връзка с член 218, параграф 5 ДФЕС като правно основание за приемането на посоченото решение и също така означава, че съгласно член 3, параграф 1, буква д) ДФЕС подписването на Конвенцията от името на Съюза е от изключителната компетентност на Съюза. Обратно, подобряването на условията на функциониране на вътрешния пазар се явява акцесорна цел на посоченото решение, която не оправдава то да бъде прието въз основа на член 114 ДФЕС.

   Всъщност акт на Съюза спада към областта на общата търговска политика, ако се отнася специално до международната търговия, тъй като основното му предназначение е да насърчи, улесни или уреди тази търговия и тъй като има преки и непосредствени последици за нея. Ето защо само актовете на Съюза, които имат специфична връзка с международната търговия, могат да попадат в областта на общата търговска политика. В това отношение, докато целта на Директива 98/84 относно правната защита на услуги, основаващи се на или състоящи се от достъп под условие, е да осигури подходяща правна защита на съответните услуги на равнището на Съюза, за да насърчи свързаната с тях търговия в рамките на вътрешния пазар, то Решение 2011/853 цели, разрешавайки подписването на Конвенцията от името на Съюза, да въведе сходна защита на територията на европейски държави, които не са членки на Съюза, така че да се насърчи доставката в тези държави на посочените услуги от доставчици от Съюза. Следователно така преследваната цел, която с оглед на съображенията на посоченото решение, тълкувани във връзка с Конвенцията, се явява неговата основна цел, има специфична връзка с международната търговия с тези услуги, която връзка може да обоснове извода, че това решение спада към областта на общата търговска политика.

   (вж. точки 52, 53, 57, 58, 64, 65 и 76)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 78—81)