Дело C‑60/12

Marián Baláž

(Преюдициално запитване, отправено от Vrchní soud v Praze)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2005/214/ПВР — Прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — „Съд, който е компетентен и по наказателни дела“ — „Unabhängiger Verwaltungssenat“ съгласно австрийското право — Характер и обхват на контрола, осъществяван от съд на изпълняващата държава членка“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г.

1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Принцип за взаимно признаване — Обхват — Причини за отказ за признаване или изпълнение — Стриктно тълкуване

   (член 6, член 7, параграфи 1 и 2 и член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/2014 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Съд, който е компетентен и по наказателни дела — Понятие — Самостоятелно тълкуване — Съд, който обединява основните характеристики на наказателното производство

   (член 267 ДФЕС; член 1, буква а), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

3. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Решение на несъдебен орган на решаващата държава — Възможност съответното лице да отнесе въпроса до съд — Обхват — Достъп до съд, който разполага с неограничена компетентност да разгледа делото — Досъдебна административна фаза — Липса на последици

   (член 1, буква а), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

1.  Принципът на взаимно признаване, на който се основава структурата на Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299, предполага по силата на член 6 от Рамково решение 2005/214, че държавите членки по принцип са длъжни да признаят решение за налагане на финансова санкция, което е предадено в съответствие с член 4 от това рамково решение, без всякакви допълнителни формалности и незабавно да предприемат необходимите действия за неговото изпълнение. Поради това причините за отказ за признаване или изпълнение на едно такова решение трябва да се тълкуват ограничително. Това тълкуване се налага още повече защото взаимното доверие между държавите членки, което е крайъгълен камък на съдебното сътрудничество в Съюза, е подкрепено с подходящи гаранции.

   (вж. точки 29 и 30)

2.  Понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, посочено в член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299, представлява самостоятелно понятие от правото на Съюза и трябва да бъде тълкувано в смисъл, че включва всеки съд, който прилага производство, обединяващо основните характеристики на наказателното производство. Unabhängiger Verwaltungssenat in den Ländern (Австрия) отговаря на тези характеристики и следователно трябва да бъде разглеждан като попадащ в обхвата на посоченото понятие.

   Всъщност за целите на тълкуването на понятието „съд“, посочено в член 1, буква а), подточка iii) от Рамково решение 2005/214, е необходимо да се използват изведените от Съда критерии, за да се прецени дали даден запитващ орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС. В този смисъл Съдът взема предвид съвкупност от елементи, каквито са законоустановеният характер на органа, постоянното му естество, задължителността на неговата юрисдикция, състезателността на производството пред него, прилагането от органа на правни норми, както и независимостта му.

   Що се отнася до израза „компетентен и по наказателни дела“, за да се гарантира полезното действие на посоченото рамково решение, трябва да се прибегне към тълкуване, при което квалифицирането на правонарушенията от държавите членки не е от определящо значение. За тази цел компетентният съд по смисъла на член 1, буква а), подточка iii) от посоченото рамково решение трябва да прилага процедура, която обединява основните характеристики на наказателното производство, без обаче да се изисква този съд да има компетентност само по наказателни дела. При такова наказателно производство трябва да се спазват съответните процесуални гаранции относно наказателните дела, сред които фигурират по-специално принципът nulla poena sine lege, принципът за наказуемост единствено в случай на вменяване или привличане към наказателна отговорност и принципът на съразмерност на наложената санкция спрямо отговорността и обстоятелствата по делото.

   (вж. точки 32, 33, 35, 36, 39, 40 и 42; точка 1 от диспозитива)

3.  Член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че следва да се счита, че дадено лице е разполагало с възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела, ако, преди да подаде жалбата си, то е било длъжно да участва в досъдебно административно производство. Такъв съд трябва да разполага с неограничена компетентност да разгледа делото както по отношение на правните съображения, така и относно фактическата обстановка.

   Всъщност Рамково решение 2005/214 се прилага и към финансовите санкции, налагани от административните органи. Поради това съгласно особеностите на съдебните системи на държавите членки може да се изисква наличието на досъдебна административна фаза. Въпреки това достъпът до съд, който е компетентен по наказателни дела по смисъла на посоченото рамково решение, не трябва да бъде поставен в зависимост от условия, които го правят невъзможен или прекомерно труден. Във връзка с това фактът, че съответното лице не е обжалвало и поради това разглежданата финансовата санкция е станала окончателна, не влияе върху прилагането на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, тъй като съгласно тази разпоредба е достатъчно съответното лице да „е имало възможността“ да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела.

   (вж. точки 46, 48 и 49; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑60/12

Marián Baláž

(Преюдициално запитване, отправено от Vrchní soud v Praze)

„Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2005/214/ПВР — Прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — „Съд, който е компетентен и по наказателни дела“ — „Unabhängiger Verwaltungssenat“ съгласно австрийското право — Характер и обхват на контрола, осъществяван от съд на изпълняващата държава членка“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 14 ноември 2013 г.

1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Принцип за взаимно признаване — Обхват — Причини за отказ за признаване или изпълнение — Стриктно тълкуване

   (член 6, член 7, параграфи 1 и 2 и член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/2014 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Съд, който е компетентен и по наказателни дела — Понятие — Самостоятелно тълкуване — Съд, който обединява основните характеристики на наказателното производство

   (член 267 ДФЕС; член 1, буква а), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

3. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции — Решение на несъдебен орган на решаващата държава — Възможност съответното лице да отнесе въпроса до съд — Обхват — Достъп до съд, който разполага с неограничена компетентност да разгледа делото — Досъдебна административна фаза — Липса на последици

   (член 1, буква а), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 на Съвета, изменено с Рамково решение 2009/299)

1.  Принципът на взаимно признаване, на който се основава структурата на Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299, предполага по силата на член 6 от Рамково решение 2005/214, че държавите членки по принцип са длъжни да признаят решение за налагане на финансова санкция, което е предадено в съответствие с член 4 от това рамково решение, без всякакви допълнителни формалности и незабавно да предприемат необходимите действия за неговото изпълнение. Поради това причините за отказ за признаване или изпълнение на едно такова решение трябва да се тълкуват ограничително. Това тълкуване се налага още повече защото взаимното доверие между държавите членки, което е крайъгълен камък на съдебното сътрудничество в Съюза, е подкрепено с подходящи гаранции.

   (вж. точки 29 и 30)

2.  Понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, посочено в член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299, представлява самостоятелно понятие от правото на Съюза и трябва да бъде тълкувано в смисъл, че включва всеки съд, който прилага производство, обединяващо основните характеристики на наказателното производство. Unabhängiger Verwaltungssenat in den Ländern (Австрия) отговаря на тези характеристики и следователно трябва да бъде разглеждан като попадащ в обхвата на посоченото понятие.

   Всъщност за целите на тълкуването на понятието „съд“, посочено в член 1, буква а), подточка iii) от Рамково решение 2005/214, е необходимо да се използват изведените от Съда критерии, за да се прецени дали даден запитващ орган притежава качеството на „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС. В този смисъл Съдът взема предвид съвкупност от елементи, каквито са законоустановеният характер на органа, постоянното му естество, задължителността на неговата юрисдикция, състезателността на производството пред него, прилагането от органа на правни норми, както и независимостта му.

   Що се отнася до израза „компетентен и по наказателни дела“, за да се гарантира полезното действие на посоченото рамково решение, трябва да се прибегне към тълкуване, при което квалифицирането на правонарушенията от държавите членки не е от определящо значение. За тази цел компетентният съд по смисъла на член 1, буква а), подточка iii) от посоченото рамково решение трябва да прилага процедура, която обединява основните характеристики на наказателното производство, без обаче да се изисква този съд да има компетентност само по наказателни дела. При такова наказателно производство трябва да се спазват съответните процесуални гаранции относно наказателните дела, сред които фигурират по-специално принципът nulla poena sine lege, принципът за наказуемост единствено в случай на вменяване или привличане към наказателна отговорност и принципът на съразмерност на наложената санкция спрямо отговорността и обстоятелствата по делото.

   (вж. точки 32, 33, 35, 36, 39, 40 и 42; точка 1 от диспозитива)

3.  Член 1, буква a), подточка iii) от Рамково решение 2005/214 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че следва да се счита, че дадено лице е разполагало с възможността да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела, ако, преди да подаде жалбата си, то е било длъжно да участва в досъдебно административно производство. Такъв съд трябва да разполага с неограничена компетентност да разгледа делото както по отношение на правните съображения, така и относно фактическата обстановка.

   Всъщност Рамково решение 2005/214 се прилага и към финансовите санкции, налагани от административните органи. Поради това съгласно особеностите на съдебните системи на държавите членки може да се изисква наличието на досъдебна административна фаза. Въпреки това достъпът до съд, който е компетентен по наказателни дела по смисъла на посоченото рамково решение, не трябва да бъде поставен в зависимост от условия, които го правят невъзможен или прекомерно труден. Във връзка с това фактът, че съответното лице не е обжалвало и поради това разглежданата финансовата санкция е станала окончателна, не влияе върху прилагането на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, тъй като съгласно тази разпоредба е достатъчно съответното лице да „е имало възможността“ да отнесе въпроса до съд, който е компетентен и по наказателни дела.

   (вж. точки 46, 48 и 49; точка 2 от диспозитива)