Дело C‑47/12

Kronos International Inc.

срещу

Finanzamt Leverkusen

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln)

„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС — Свобода на установяване — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Законодателство на държава членка, целящо премахването на двойното данъчно облагане на разпределената печалба — Метод на приспадане, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държавата членка, в която е установено дружество получател — Метод на освобождаване, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държава членка, различна от държавата членка, в която е установено дружеството получател, или за трета страна — Различно третиране на загубите на дружеството — получател на дивидентите“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 септември 2014 г.

1. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национално законодателство в областта на облагането на дивиденти, разпределени от чуждестранно дружество на местно дружество, учредено по правото на трета държава и притежаващо определено участие в капитала на разпределящото дружество — Включване — Неприложимост на разпоредбите за свободата на установяване

   (членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Дружество, учредено в съответствие със законодателството на трета държава и установено в държава членка — Изключване — Позоваване на липсата на възможност за дружеството, учредено по правото на третата държава, да се позовава на разпоредбите, регламентиращи свободата на установяване в случай на дискриминация с оглед на данъчното облагане — Липса на последици

   (член 49 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облагане на дивидентите — Метод на освобождаване, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държава членка, различна от държавата членка, в която е установено дружеството получател, или за трета страна — Метод на приспадане, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държавата членка, в която е установено дружество получател — Пълно или частично възстановяване в случай на отчитане на загуби — Допустимост

   (член 63 ДФЕС)

1.  Съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба — съгласно която дружество местно лице за дадена държава членка не може да приспада корпоративния данък, заплатен в друга държава членка или в трета страна от разпределящите дивидентите капиталови дружества, тъй като тези дивиденти са освободени от данък в първата държава членка, когато са получени от дружества за техни участия от поне 10 % от капитала на разпределящото дружество, като получилото дивидентите дружество в действителност притежава 90 % от капитала на разпределящото дружество и е било учредено съгласно законодателството на трета страна — следва да се преценява с оглед на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.

   В действителност, ако националната правна уредба относно данъчното третиране на дивидентите не се прилага изключително към положенията, в които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивидентите дружество, трябва да се държи сметка за размера на дяловото участие на дружеството получател, доколкото в настоящия случай страните могат да се позовават както на член 49 ДФЕС, така и на член 63 ДФЕС и предвид обстоятелството, че размерът на това дялово участие позволява да се установи дали разглежданото положение попада в обхвата на едната или на другата свобода, които са съответно установени в тези две разпоредби от правото на Съюза.

   Този начин на разсъждение намира приложение по аналогия и когато страните могат да се позовават единствено на свободното движение на капитали, като се имат предвид границите на персоналното приложно поле на свободата на установяване.

   Във връзка с това в хипотеза, в която страните не могат да се позовават на свободата на установяване поради привързването на дружеството, получател на дивидентите, с правния ред на дадена трета държава, националната правна уредба относно данъчното третиране на дивиденти с произход от тази трета държава, която не се прилага изключително към положения, при които дружеството майка упражнява определящо влияние върху разпределящото дивиденти дружество, трябва да бъде преценявана с оглед на член 63 ДФЕС.

   Следователно, за да оспори законосъобразността на подобна правна уредба, учредено съгласно законодателството на трета страна, дружество, местно лице за държава членка, може да се позовава на тази разпоредба, без оглед на размера на притежаваното от него дялово участие в разпределящото дивидентите дружество, местно лице за друга държава членка или за трета страна. Тъй като Договорът не разпростира свободата на установяване върху трети държави, не трябва да се допуска тълкуването на член 63, параграф 1 ДФЕС — що се отнася до отношенията с третите държави — да позволява на икономически оператори, които не попадат в рамките на териториалния обхват на свободата на установяване, да извличат полза от нея.

   (вж. точки 40, 42, 43, 51—53 и 55; точка 1 от диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 44—48)

3.  Член 63 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за други държави членки или за трети страни, да се прилага методът на освобождаване, при положение че към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за същата държава членка, в която е установено и дружеството получател, се прилага методът на приспадане, като в случай че това дружество получател е регистрирало загуба, в резултат на прилагането на метода на приспадане следва изцяло или частично да бъде възстановен платеният от разпределящото местно дружество данък.

   В действителност, на първо място, свободното движение на капитали, установено в член 63, параграф 1 ДФЕС, не може да има за последица на държавите членки да се налага предприемането на действия, надвишаващи по своите последици отмяната на националния данък върху доходите, дължим от акционера във връзка с получените от източник в чужбина дивиденти, и да възстановяват сума, която намира своето основание в данъчната система на друга държава членка, без първата държава членка да приеме своята данъчна автономия за ограничена от упражняването на данъчните правомощия на другата държава членка.

   На второ място, в контекста на метода на приспадане, поисканото от данъчнозадълженото дружество възстановяване се явява логическото допълнение към отчитането на дивидентите и към по-рано извършеното намаляване на подлежащите на пренасяне загуби. В действителност при липсата на подобно възстановяване отчитането на дивидентите и намаляването на загубите на дружеството получател може да доведе до двойно икономическо облагане на дивидентите в последващите данъчни години, при условие че са положителни резултатите на дружеството получател. В контекста на метода на освобождаване за разлика от това, предвид обстоятелството, че не се намаляват загубите, не съществува риск от двойно икономическо облагане на получените дивиденти. Липсата на възстановяване се балансира от насрещното отчитане на дивидентите при определянето на облагаемата основа.

   (вж. точки 83 и 87—89; точка 2 от диспозитива)

Дело C‑47/12

Kronos International Inc.

срещу

Finanzamt Leverkusen

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln)

„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС — Свобода на установяване — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Законодателство на държава членка, целящо премахването на двойното данъчно облагане на разпределената печалба — Метод на приспадане, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държавата членка, в която е установено дружество получател — Метод на освобождаване, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държава членка, различна от държавата членка, в която е установено дружеството получател, или за трета страна — Различно третиране на загубите на дружеството — получател на дивидентите“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 11 септември 2014 г.

1. Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Национално законодателство в областта на облагането на дивиденти, разпределени от чуждестранно дружество на местно дружество, учредено по правото на трета държава и притежаващо определено участие в капитала на разпределящото дружество — Включване — Неприложимост на разпоредбите за свободата на установяване

   (членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Дружество, учредено в съответствие със законодателството на трета държава и установено в държава членка — Изключване — Позоваване на липсата на възможност за дружеството, учредено по правото на третата държава, да се позовава на разпоредбите, регламентиращи свободата на установяване в случай на дискриминация с оглед на данъчното облагане — Липса на последици

   (член 49 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Данъчно облагане на дивидентите — Метод на освобождаване, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държава членка, различна от държавата членка, в която е установено дружеството получател, или за трета страна — Метод на приспадане, прилаган към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за държавата членка, в която е установено дружество получател — Пълно или частично възстановяване в случай на отчитане на загуби — Допустимост

   (член 63 ДФЕС)

1.  Съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба — съгласно която дружество местно лице за дадена държава членка не може да приспада корпоративния данък, заплатен в друга държава членка или в трета страна от разпределящите дивидентите капиталови дружества, тъй като тези дивиденти са освободени от данък в първата държава членка, когато са получени от дружества за техни участия от поне 10 % от капитала на разпределящото дружество, като получилото дивидентите дружество в действителност притежава 90 % от капитала на разпределящото дружество и е било учредено съгласно законодателството на трета страна — следва да се преценява с оглед на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.

   В действителност, ако националната правна уредба относно данъчното третиране на дивидентите не се прилага изключително към положенията, в които дружеството майка упражнява решаващо влияние върху разпределящото дивидентите дружество, трябва да се държи сметка за размера на дяловото участие на дружеството получател, доколкото в настоящия случай страните могат да се позовават както на член 49 ДФЕС, така и на член 63 ДФЕС и предвид обстоятелството, че размерът на това дялово участие позволява да се установи дали разглежданото положение попада в обхвата на едната или на другата свобода, които са съответно установени в тези две разпоредби от правото на Съюза.

   Този начин на разсъждение намира приложение по аналогия и когато страните могат да се позовават единствено на свободното движение на капитали, като се имат предвид границите на персоналното приложно поле на свободата на установяване.

   Във връзка с това в хипотеза, в която страните не могат да се позовават на свободата на установяване поради привързването на дружеството, получател на дивидентите, с правния ред на дадена трета държава, националната правна уредба относно данъчното третиране на дивиденти с произход от тази трета държава, която не се прилага изключително към положения, при които дружеството майка упражнява определящо влияние върху разпределящото дивиденти дружество, трябва да бъде преценявана с оглед на член 63 ДФЕС.

   Следователно, за да оспори законосъобразността на подобна правна уредба, учредено съгласно законодателството на трета страна, дружество, местно лице за държава членка, може да се позовава на тази разпоредба, без оглед на размера на притежаваното от него дялово участие в разпределящото дивидентите дружество, местно лице за друга държава членка или за трета страна. Тъй като Договорът не разпростира свободата на установяване върху трети държави, не трябва да се допуска тълкуването на член 63, параграф 1 ДФЕС — що се отнася до отношенията с третите държави — да позволява на икономически оператори, които не попадат в рамките на териториалния обхват на свободата на установяване, да извличат полза от нея.

   (вж. точки 40, 42, 43, 51—53 и 55; точка 1 от диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 44—48)

3.  Член 63 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че допуска към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за други държави членки или за трети страни, да се прилага методът на освобождаване, при положение че към дивидентите, разпределени от дружества, местни лица за същата държава членка, в която е установено и дружеството получател, се прилага методът на приспадане, като в случай че това дружество получател е регистрирало загуба, в резултат на прилагането на метода на приспадане следва изцяло или частично да бъде възстановен платеният от разпределящото местно дружество данък.

   В действителност, на първо място, свободното движение на капитали, установено в член 63, параграф 1 ДФЕС, не може да има за последица на държавите членки да се налага предприемането на действия, надвишаващи по своите последици отмяната на националния данък върху доходите, дължим от акционера във връзка с получените от източник в чужбина дивиденти, и да възстановяват сума, която намира своето основание в данъчната система на друга държава членка, без първата държава членка да приеме своята данъчна автономия за ограничена от упражняването на данъчните правомощия на другата държава членка.

   На второ място, в контекста на метода на приспадане, поисканото от данъчнозадълженото дружество възстановяване се явява логическото допълнение към отчитането на дивидентите и към по-рано извършеното намаляване на подлежащите на пренасяне загуби. В действителност при липсата на подобно възстановяване отчитането на дивидентите и намаляването на загубите на дружеството получател може да доведе до двойно икономическо облагане на дивидентите в последващите данъчни години, при условие че са положителни резултатите на дружеството получател. В контекста на метода на освобождаване за разлика от това, предвид обстоятелството, че не се намаляват загубите, не съществува риск от двойно икономическо облагане на получените дивиденти. Липсата на възстановяване се балансира от насрещното отчитане на дивидентите при определянето на облагаемата основа.

   (вж. точки 83 и 87—89; точка 2 от диспозитива)