Дело T‑400/11

Altadis, SA

срещу

Европейска комисия

„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Схема за помощи, допускаща данъчна амортизация на финансовата репутация за придобиване на дялови участия в чуждестранни дружества — Решение, с което схемата за помощи се обявява за несъвместима с вътрешния пазар, без да се разпорежда възстановяването на помощите — Акт, съдържащ мерки за изпълнение — Липса на лично засягане — Липса на задължение за връщане — Недопустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (осми състав) от 9 септември 2013 г.

1. Съдебно производство — Задължение за Общия съд да започне устната фаза на производството, преди да се произнесе по възражение за недопустимост — Липса

   (член 114, параграф 1 и член 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

2. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Жалба от предприятие, получило на основание на тази схема индивидуална помощ, която обаче няма задължение да възстанови — Недопустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Разлика между лично засягане и правен интерес

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение, с изключение на законовите актове — Решение на Комисията за забрана на секторна схема за помощи — Акт, съдържащ мерки за изпълнение по смисъла на посочената разпоредба от Договора — Изключване

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС и член 288, четвърта алинея ДФЕС)

5. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Жалба за отмяна на решение в областта на държавните помощи, обявено за недопустимо от Общия съд — Възможност да се предложи на националния съд да отправи преюдициално запитване

   (членове 263 ДФЕС и 267 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 19)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 23, 25, 26, 28, 31, 33, 34, 39 и 41)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 38)

4.  Акт като решение на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, съдържа мерки за изпълнение и не може да бъде квалифициран като подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

   Всъщност по силата на член 288, четвърта алинея ДФЕС едно такова решение е задължително в своята цялост само за посочените в него адресати. Ето защо задължението да се откаже даване на помощи по спорната схема, да се отменят предоставените данъчните предимства и да се възстановят платените по схемата помощи са задължителни правни последици от това решение за държавата членка, която е негов адресат.

   Посоченото решение обаче не поражда такива правни последици за получателите по спорната схема, тъй като само по себе си обявяването на несъвместимостта не съдържа за тях каквато и да било забрана или разпореждане. След като не са непременно едни и същи за всеки един от получателите по спорната схема, последиците от несъвместимостта трябва да бъдат индивидуализирани с правен акт на компетентните национални органи, като например ревизионен акт, който би представлявал мярка за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.

   В това отношение не е от значение, че при прилагането на обжалваното решение държавата членка не разполага с каквото и да било право на преценка. Липсата на право на преценка е критерий, който безспорно трябва да бъде взет предвид, когато се установява дали условието за пряко засягане на даден жалбоподател е изпълнено. При все това обаче изискването за акт, който не включва мерки за изпълнение, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, представлява условие, различно от това за прякото засягане.

   (вж. точки 45—48)

5.  Съюзът е основан на правото съюз, в рамките на който актовете на институциите са предмет на контрол за съответствие по-специално с Договора и с общите принципи на правото, към които спадат и основните права. Ето защо частноправните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правния ред на Съюза.

   Жалбоподателят не е лишен от каквато и да било ефективна съдебна защита, след като дори и в случай че жалбата му за отмяна бъде обявена за недопустима, няма никаква пречка да оспори пред националния съд мерките за изпълнение на решението на Комисията, с което се забранява схема за помощи в даден сектор, и по-специално ревизионните актове, с които се отказва предоставянето на възможност за ползване на спорната схема. В такъв случай националният съд ще може да осъществи инцидентен контрол относно законосъобразността на това решение и евентуално да отправи до Съда преюдициално запитване относно неговата валидност на основание член 267 ДФЕС.

   (вж. точка 50)