Дело T-170/11

Rivella International AG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар

(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „BASKAYA“ — По-ранна международна фигуративна марка „Passaia“ — Доказване на реалното използване на по-ранната марка — Съответна територия — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009“

Резюме на решението

1. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Определяне на съответната територия — Въпрос, уреден в Регламент № 207/2009, а не в националното право

   (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2. Сближаване на законодателствата — Марки — Директива 2008/95 — Липса на реално използване на марката — Петгодишен срок — Понятие за дата на приключване на производството за регистрация — Липса на общностна хармонизация — Определяне от всяка държава членка съгласно нейните процедурни правила в областта на регистрацията

   (член 10, параграф 1 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Основателна причина за неизползването — Понятие — Признаване на национално равнище на регистрацията на защитни марки — Изключване

   (член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4. Марка на Общността — Съображения на трети лица и възражение — Разглеждане на възражението — Доказване на използването на по-ранната марка — Марки, които са предмет на международна регистрация и имат действие в държава членка — Марки, считани за национални марки

   (член 8, параграф 2, буква а) и член 42, параграф 3 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  От член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността и правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 е видно, че въпросите, свързани с доказателството, представено в подкрепа на мотивите на възражение срещу заявка за регистрация на марка на Общността, и въпросите, свързани с териториалния аспект на използването на марките, се уреждат от относимите разпоредби на Регламент № 207/2009, без да се прави препращане към каквито и да било разпоредби на вътрешното право на държавите членки.

   Обстоятелството, че може да се направи позоваване на по-ранните национални или международни марки в подкрепа на възражение срещу регистрацията на марки на Общността, не предполага националното право, приложимо към по-ранната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, да е относимо към общностно производство по възражение.

   Несъмнено при липсата на относими разпоредби в Регламент № 207/2009 или евентуално в Директива 2008/95 относно марките националното право служи за отправна точка.

   Случаят е такъв, що се отнася до датата на регистрация на по-ранна марка, на която е направено позоваване в хода на общностно производство по възражение.

   Случаят обаче не е такъв, що се отнася до определянето на територията, за която трябва да се докаже използването на по-ранната марка. Този въпрос е уреден изчерпателно в Регламент № 207/2009, без да е необходимо препращане към националното право.

   Съгласно посочените по-горе разпоредби реалното използване на по-ранна марка, независимо дали е общностна, национална или международна, трябва да се докаже в Европейския съюз или в съответната държава членка.

   (вж. точки 26—31)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 29)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 34)

4.  Препращането към член 8, параграф 2, буква a) от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, съдържащо се в член 42, параграф 3 от същия регламент, трябва да се разбира в смисъл, че „марките, които са предмет на международна регистрация и които имат действие в дадена държава членка“, трябва да бъдат приравнени на „национални марки“. Следователно член 42, параграф 3 е приложим към международните марки.

   (вж. точки 39 и 40)