РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

11 юли 2013 година

Marie Tzirani

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Психически тормоз — Понятие „тормоз“ — Искане за съдействие — Административно разследване по твърдения за упражнен тормоз — Решение за приключване на административното разследване без предприемане на последващи действия — Разумен срок за провеждане на административно разследване — Задължение за мотивиране на решението за приключване на административното разследване — Обхват“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която жалбоподателката иска, от една страна, да се отмени решението на Европейската комисия, съгласно което по искането ѝ за съдействие няма да се предприемат последващи действия, и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да поправи вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла

Решение:

Отменя решението на Европейската комисия от 7 юни 2010 г. в частта, в която се решава да не се предприемат последващи действия по искането за съдействие на г‑жа Tzirani във връзка с твърдяно от нея упражняване на психически тормоз от 1 октомври 2004 г. нататък. Осъжда Европейската комисия да заплати на г‑жа Tzirani сумата от 6000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от г‑жа Tzirani съдебни разноски.

Резюме

1. Длъжностни лица — Права и задължения — Вътрешно разследване по твърдение за психически тормоз — Право на жалбоподателя на достъп до преписката по разследването — Граници — Задължение за поверителност на администрацията

2. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд — Изискване за умисъл в поведението — Обхват — Липса на изискване за злонамереност на упражняващото тормоз лице

   (член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Административни решения и несъгласия с администрацията по въпроси относно организацията на службите — Изключване

   (член 12а от Правилника за длъжностните лица)

4. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение на пряк ръководител спрямо няколко лица — Включване

5. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение на пряк ръководител, изразяващо се в даване на преки указания на персонала, за който отговаря началника на отдел, без последният да е предупреждаван, и изпращане на съобщения, съдържащи открити критики към същия — Включване

   (член 12а от Правилника за длъжностните лица)

6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват

   (член 24 от Правилника за длъжностните лица)

7. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Задължение на администрацията за разглеждане на жалбите по повод на тормоз — Изисквания за полагане на грижа и за бързина — Липса — Последици

   (член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 24 от Правилника за длъжностните лица)

8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Разследване, предхождащо образуването на дисциплинарното производство — Право на преценка на администрацията — Обхват

   (приложение IX към Правилника за длъжностните лица)

9. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Изпълнение по повод на психически тормоз — Решение за приключване без предприемане на последващи действия на административно разследване, започнато в отговор на искане за съдействие — Задължение за предоставяне на жалбоподателя на окончателния доклад от разследването или на протоколите от проведените във връзка с това изслушвания — Липса

   (член 24 и член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

10. Длъжностни лица — Решение за приключване без предприемане на последващи действия на административно разследване, започнато в отговор на искане за съдействие — Задължение за мотивиране — Обхват

    (член 24 и член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

1.  Освен ако не са налице особени обстоятелства, при разглеждането на жалба за психически тормоз трябва да се гарантира поверителността на събираните свидетелски показания, включително в хода на съдебното производство, тъй като възможността за евентуално снемане на тази поверителност във фазата на съдебното производство може да възпрепятства провеждането на безпристрастни и обективни разследвания, в които призованите за изслушване като свидетели служители да сътрудничат безрезервно.

   (вж. точка 41)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — 12 декември 2012 г., Cerafogli/ЕЦБ, F‑43/10, точка 222, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд, дело T‑114/13 P

2.  Член 12а, параграф 3 от Правилника по никакъв начин не прави злонамереността от страна на лицето, за което се предполага, че упражнява тормоз, необходим елемент от квалификацията на психическия тормоз.

   Всъщност по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника психически тормоз може да има без упражняващото тормоз лице да е имало намерението чрез своите прояви да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е само проявите на упражняващото тормоз лице, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици. Установяването на тормоз е поставено в зависимост от условието той да има достатъчно обективно проявление в действителността, в смисъл че безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите условия, може да го определи като прекомерен и укорим.

   В това отношение фактът, че дадено длъжностно лице има трудни или дори конфликтни отношения с колеги или с преки ръководители, сам по себе си не доказва наличието на психически тормоз. Дори отправени към длъжностно лице отрицателни бележки не уронват непременно личността или достойнството му и не накърняват непременно физическата или психологическата му цялост, ако са използвани умерени изрази и те не се основават на неправомерни и лишени от всякаква връзка с обективни факти обвинения.

   (вж. точки 52, 54, 56, 71 и 74)

   Позоваване на:

   Първоинстанционен съд — 16 април 2008 г., Michail/Комисия, T‑486/04, точка 61

   Общ съд — 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P

   Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, точки 133 и 135; 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑93/08, точка 93; 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, точка 110; 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, точка 65; 26 февруари 2013 г. Labiri/CESE, F‑124/10, точки 65 и 67

3.  Предвид широкото право на преценка, с което се ползват институциите при организирането на своите служби, нито административни решения, дори и съгласяването с тях да е трудно, нито несъгласия с администрацията по въпроси относно организацията на службите, сами по себе си не могат да докажат наличие на психически тормоз. Така самият факт, че администрацията не е възприела предложенията на длъжностно лице и е оставила без последствия неговите искания за допълнителен персонал, сам по себе си не може да докаже липса на чуваемост, още по-малко упражнен психически тормоз от страна на неговите ръководители, а най-много може да докаже наличието на различия в мненията.

   (вж. точка 82)

4.  При подадена жалба за психически тормоз, не може да се твърди, че определено поведение на пряк ръководител не съставлява психически тормоз, тъй като не било насочено специално към определено лице, а към неопределен брой лица. Всъщност такова поведение може само да задълбочи нарушението на член 12а от Правилника, в чийто параграф се забранява на длъжностните лица всяка форма на психически тормоз.

   (вж. точка 89)

5.  Ако поведение на пряк ръководител — изразяващо се в пряко и многократно даване на указания на персонала, за който отговаря подчинен на този ръководител началник на отдел, без последният да е предупреждаван — не е обосновано от особени обстоятелства, то може да доведе до изгубване на всякакво доверие към началник на отдел от страна на неговия персонал и поради това може да се квалифицира като психически тормоз. Това е така и що се отнася до изпращането на съобщения, съдържащи открити критики към длъжностно лице, извършвано от пряк ръководител чрез поставяне в копие на няколко колеги, без тази практика да е обоснована от нужди на службата. Така макар критиката към работата на подчинено лице да е допустима, в обичайните рамки на йерархична връзка попадат съобщения, които не съдържат никакви клеветнически или злонамерени изрази, изпратени са само до съответното лице или са изпратени в копие и до други лица, когато интересът на службата го обосновава.

   (вж. точки 94, 95, 97 и 98)

   Позоваване на:

   Първоинстанционен съд — 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, точки 104 и 105

   Съд на публичната служба — Skareby/Комисия, посочено по-горе, точка 80

6.  По силата на задължението за съдействие, предвидено в член 24 от Правилника, при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и след като се запознае с тях да вземе подходящи мерки. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска закрила от своята институция, да представи и най-малкото доказателство за наличие на посегателствата, на които твърди, че е подложено. Когато са налице подобни доказателства, съответната институция трябва да вземе подходящи мерки, и по-специално да започне административно разследване, за да установи обстоятелствата в основата на жалбата, а при необходимост — да приеме привременни мерки за дистанциране, които имат за цел превантивна закрила на здравето и безопасността на длъжностното лице, за което се предполага, че е засегнато от някое от действията, посочени в тази разпоредба.

   Същевременно правно основание, изведено от нарушение на задължението за оказване на съдействие поради неприемането на превантивни мерки, не може да бъде надлежно изтъкнато в подкрепа на искане за отмяна на решение за приключване без предприемане на последващи действия на разследване на упражнен тормоз, от който даден служител счита, че е пострадал, тъй като подобно нарушение на член 24 от Правилника не би имало никакво значение за законосъобразността на посоченото решение.

   (вж. точки 108—110)

   Позоваване на:

   Общ съд — Комисия/Q, посочено по-горе, точки 84 и 92 и цитираната съдебна практика

   Съд на публичната служба — 17 юли 2012 г., BG/Омбудсман, F‑54/11, точка 83, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑406/12 P; Cerafogli/ЕЦБ, посочено по-горе, точка 210

7.  Задължението за съблюдаване на разумен срок при провеждане на административните производства представлява общ принцип на правото на Съюза, спазването на който трябва да се осигури от неговите съдилища и който е включен в член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз като съставна част от правото на добра администрация. Когато институциите трябва да разгледат толкова сериозен въпрос като психическия тормоз, те са длъжни да отговарят бързо и с полагаемата се грижа на длъжностното лице, което подава искане по член 24 от Правилника.

   Същевременно обстоятелството, че в нарушение на задължението за полагане на грижа органът по назначаването не е отговорил с необходимата бързина на искане за съдействие по член 24 от Правилника, не може само по себе си да засегне законосъобразността на решението за приключване без предприемане на последващи действия на разследване за тормоз, започнало въз основа на посоченото искане за съдействие. Всъщност, ако подобно решение трябва да се отмени само поради това че е прието със закъснение, то новото решение, което трябва да го замени, в никакъв случай не би могло да се приеме с по-малко закъснение от него.

   (вж. точки 116, 117 и 119)

   Позоваване на:

   Първоинстанционен съд — 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, точка 162

   Общ съд — 6 декември 2012 г., Füller-Tomlinson/Парламент, T‑390/10 P, точка 115

   Съд на публичната служба — 18 май 2009 г., Meister/СХВП, F‑138/06 и F‑37/08, точка 76; 11 май 2011 г., J/Комисия, F‑53/09, точка 113

8.  Органът, натоварен с административно разследване, чиято задача е да проучва възложените му преписки на пропорционален принцип, разполага с широко право на преценка, що се отнася до воденето на разследването, и по-специално що се отнася до оценката на качеството и полезността на оказваното от свидетелите съдействие.

   (вж. точка 124)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — Skareby/Комисия, посочено по-горе, точка 38

9.  Когато се касае за решение за приключване без предприемане на последващи действия на административно разследване относно твърдян психически тормоз, започнато в отговор на подадено по член 24 от Правилника искане за съдействие, член 25, втора алинея от Правилника не налага никакво изрично задължение на жалбоподателя да се предостави нито окончателния доклад от административното разследване, нито протоколите от проведените в хода на това разследване изслушвания.

   Същевременно — при условие че не се засяга защитата на интересите на разследваните лица и на свидетелите в разследването — с нито една разпоредба от Правилника не се забранява и предоставянето на окончателния доклад от разследването на трето лице, което би имало законен интерес да се запознае с него, като например лицето, подало искане по член 24 от Правилника.

   (вж. точки 132 и 133)

   Позоваване на:

   Първоинстанционен съд — Lo Giudice/Комисия, посочено по-горе, точка 163

   Съд на публичната служба — Cerafogli/ЕЦБ, посочено по-горе, точка 108

10.  Стриктното тълкуване на наложеното с член 25, втора алинея от Правилника задължение е необходимо, когато решението с неблагоприятни последици е решение на органа по назначаването за приключване без предприемане на последващи действия на разследване, започнало по искане за съдействие във връзка с твърдения за психически тормоз.

    Всъщност, за разлика от повечето административни актове, които могат да имат неблагоприятни последици за длъжностното лице, решение по искане за съдействие се приема в особена фактическа обстановка. Първо, такава обстановка може вече да е съществувала в продължение на много месеци или дори на няколко години. Освен това упражняването на психически тормоз може да има пагубно отражение върху здравословното състояние на жертвата. По-нататък, тормозът — ако е установено, че е налице такова положение — не засяга основно финансовите интереси или кариерата на длъжностното лице, в които случаи институцията може бързо да реагира чрез приемане на акт или изплащане на парична сума на заинтересованото лице, а уронва личността, достойнството и физическата или психологическата цялост на жертвата, като вредата от това не може да бъде изцяло поправена чрез финансово обезщетение. Накрая, независимо дали твърденията за тормоз са обосновани или не, те се възприемат като такива от жалбоподателя и по силата на изискването за полагане на грижа институцията е длъжна да мотивира своя отказ по искане за съдействие възможно най-обстойно, без жалбоподателят да трябва да чака и отговора на административна жалба, за да узнае мотивите, който отговор институцията дори би могла да реши да не предоставя.

    Решение, което се ограничава с това да предоставя само начални мотиви, не може да отговори на наложените от член 25, втора алинея от Правилника изисквания. Разрешение в обратния смисъл би довело до това длъжностното лице, подало искане за съдействие по член 24 от Правилника във връзка с упражняване на психически тормоз, да бъде принудено да подаде административна жалба, за да може да получи съответстващи на изискванията на член 25, втора алинея от Правилника мотиви на решението за приключване без предприемане на последващи действия на административното разследване. От това следва, че в хипотезата на решение за приключване на започнато разследване в отговор на искане за съдействие по член 24 от Правилника във връзка с упражняване на психически тормоз институциите не могат надлежно да предоставят за първи път пълни мотиви на заинтересованото лице в решението, с което се отхвърля административната жалба, без да нарушат задължението за мотивиране, което имат по силата на член 25, втора алинея от Правилника. Това разрешение обаче не може да засегне възможността институциите да внасят уточнения относно възприетите от администрацията мотиви с решението, с което се отхвърля административната жалба, нито възможността Съдът на публичната служба да вземе под внимание тези уточнения при разглеждането на правно основание, с което се оспорва законосъобразността на решението.

    Впрочем, макар наистина да се допуска мотивиране чрез позоваване на мотивиран и предоставен доклад или на такова становище, необходимо е все пак този доклад или това становище действително да са били предоставени на заинтересованото лице заедно с акта с неблагоприятни последици.

    (вж. точки 141, 142, 152 и 165—167)

    Позоваване на:

    Първоинстанционен съд — Lo Giudice/Комисия, посочено по-горе, точки 163 и 164

    Съд на публичната служба — Skareby/Комисия, посочено по-горе, точки 32 и 53; Cerafogli/ЕЦБ, посочено по-горе, точка 108 и цитираната съдебна практика