Дело C-515/11

Deutsche Umwelthilfe eV

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin)

„Обществен достъп до информация за околната среда — Директива 2003/4/EО — Правомощие на държавите членки да изключат от понятието за публична власт по тази директива органите, действащи в качеството си на законодателни органи — Граници“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г.

Околна среда — Свобода на достъп до информация — Директива 2003/4 — Дерогации — Възможност за държавите членки да изключат от понятието за публични власти органите или институциите, действащи в качеството си на законодателни органи — Приложимост за министерствата, които изготвят и приемат нормативни разпоредби с по-нисък юридически ранг от закон — Изключване

(член 2, точка 2, втора алинея от Директива 2003/4 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313 следва да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки с тази разпоредба възможност — да не разглеждат органите или институциите, действащи в качеството си на законодателни органи като публични власти, длъжни да предоставят достъп до съхраняваната информацията относно околната среда — не може да се прилага по отношение на министерствата, когато те изготвят и приемат нормативни разпоредби с по-нисък юридически ранг от закон.

Във връзка с това тази разпоредба не би могла да се тълкува в смисъл, че действието ѝ се разпростира отвъд необходимото за осигуряване защитата на интересите, които цели да гарантира, като обхватът на предвидените в нея изключения трябва да се определя с оглед на целите на тази директива. На практика спецификите на законодателната процедура и характерните ѝ особености обосновават съществуването на специален режим за актовете, приети от органи, действащи в качеството си на законодателни органи, по отношение на правото на предоставяне на информация, предвидено както в Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, така и в Директива 2003/4. От това следва, че характеристиките на разглеждания акт, и по-специално обстоятелството, че става въпрос за акт с общо приложение, не са в състояние сами по себе си да освободят приемащия този акт орган от произтичащите от тази директива задължения за предоставяне на информация.

Накрая, тъй като за целите на прилагането на член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 правото на Съюза не уточнява какво следва да се разбира под законова или идентична по юридически ранг правна норма, преценката на този въпрос следва да се извърши въз основата на разпоредбите от правото на съответната държава членка, при условие че не се засяга полезното действие на тази директива.

(вж. точки 22, 29, 30, 35 и 36 и диспозитива)

Дело C-515/11

Deutsche Umwelthilfe eV

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin)

„Обществен достъп до информация за околната среда — Директива 2003/4/EО — Правомощие на държавите членки да изключат от понятието за публична власт по тази директива органите, действащи в качеството си на законодателни органи — Граници“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 г.

Околна среда — Свобода на достъп до информация — Директива 2003/4 — Дерогации — Възможност за държавите членки да изключат от понятието за публични власти органите или институциите, действащи в качеството си на законодателни органи — Приложимост за министерствата, които изготвят и приемат нормативни разпоредби с по-нисък юридически ранг от закон — Изключване

(член 2, точка 2, втора алинея от Директива 2003/4 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313 следва да се тълкува в смисъл, че предоставената на държавите членки с тази разпоредба възможност — да не разглеждат органите или институциите, действащи в качеството си на законодателни органи като публични власти, длъжни да предоставят достъп до съхраняваната информацията относно околната среда — не може да се прилага по отношение на министерствата, когато те изготвят и приемат нормативни разпоредби с по-нисък юридически ранг от закон.

Във връзка с това тази разпоредба не би могла да се тълкува в смисъл, че действието ѝ се разпростира отвъд необходимото за осигуряване защитата на интересите, които цели да гарантира, като обхватът на предвидените в нея изключения трябва да се определя с оглед на целите на тази директива. На практика спецификите на законодателната процедура и характерните ѝ особености обосновават съществуването на специален режим за актовете, приети от органи, действащи в качеството си на законодателни органи, по отношение на правото на предоставяне на информация, предвидено както в Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, така и в Директива 2003/4. От това следва, че характеристиките на разглеждания акт, и по-специално обстоятелството, че става въпрос за акт с общо приложение, не са в състояние сами по себе си да освободят приемащия този акт орган от произтичащите от тази директива задължения за предоставяне на информация.

Накрая, тъй като за целите на прилагането на член 2, точка 2, втора алинея, първо изречение от Директива 2003/4 правото на Съюза не уточнява какво следва да се разбира под законова или идентична по юридически ранг правна норма, преценката на този въпрос следва да се извърши въз основата на разпоредбите от правото на съответната държава членка, при условие че не се засяга полезното действие на тази директива.

(вж. точки 22, 29, 30, 35 и 36 и диспозитива)