Дело C-380/11

DI. VI. Finanziaria di Diego della Valle & C. SapA

срещу

Administration des contributions en matière d’impôts

(Преюдициално запитване, отправено от Тribunal administratif (Люксембург)

„Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Данъчно законодателство — Данък върху имуществото — Условия за предоставяне на правото на намаление на данъка върху имуществото — Изгубване на качеството на задължено лице по данъка върху имуществото след преместването на седалището в друга държава членка — Ограничаване — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 септември 2012 г.

1. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Преместването на седалището на учредено по националното право дружество в друга държава членка — Приложима към момента на преместването национална данъчна уредба — Включване

   (членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС)

2. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху имуществото — Национална правна уредба, която подчинява намаляването на данъка върху имуществото на условието лицето да продължи още пет години да бъде облагано с този данък в съответната държава членка — Недопустимост — Обосноваване с изискването за балансирано разпределяне на правомощията за данъчно облагане и с необходимостта да се гарантира съгласуваността на данъчния режим — Липса

   (член 49 ДФЕС)

3. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Ограничения — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес — Стремеж към по-големи данъчни постъпления — Недопустимост

   (член 49 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 29—31)

2.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при преместване на седалището на дружество в друга държава членка не допуска национална правна уредба, съгласно която предоставянето на намаление на данъка върху имуществото е подчинено на условието лицето да продължи да бъде облагано с този данък през следващите пет години на данъчно облагане.

   Такова ограничение на свободата на установяване не може да бъде обосновано с изискването за балансирано разпределяне на правомощията за данъчно облагане между държавите членки. Всъщност отнемането от дружеството на намалението на данъка върху имуществото, което то е ползвало, и изискването за незабавното плащане към момента на преместването на седалището на това дружество в друга държава членка не гарантират правомощието за данъчно облагане на последната, нито балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане между съответните държави членки, след като самата същност на механизма на отнемане на дадено предимство предполага, че държавата членка предварително е приела да предостави това предимство и следователно да намали данъка върху имуществото на местните данъчнозадължени лица, ако са изпълнени условията, предвидени в националната правна уредба.

   Това ограничение също така не може да бъде обосновано с необходимостта да се гарантира съгласуваността на националния данъчен режим, след като не съществува пряка връзка между, от една страна, предоставянето на намаление на данъка върху имуществото на дружество, което отговаря на предвидените в националната правна уредба условия, и от друга страна, преследваните от тази правна уредба цели, по-специално компенсирането на посоченото данъчно предимство с допълнителни приходи в областта на данъка върху дохода на корпоративните организации и търговския данък върху доходите от стопанска дейност в продължение на пет години.

   (вж. точки 44—46, 48 и 52 и диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 50)

Дело C-380/11

DI. VI. Finanziaria di Diego della Valle & C. SapA

срещу

Administration des contributions en matière d’impôts

(Преюдициално запитване, отправено от Тribunal administratif (Люксембург)

„Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Данъчно законодателство — Данък върху имуществото — Условия за предоставяне на правото на намаление на данъка върху имуществото — Изгубване на качеството на задължено лице по данъка върху имуществото след преместването на седалището в друга държава членка — Ограничаване — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 септември 2012 г.

1. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Преместването на седалището на учредено по националното право дружество в друга държава членка — Приложима към момента на преместването национална данъчна уредба — Включване

   (членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС)

2. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху имуществото — Национална правна уредба, която подчинява намаляването на данъка върху имуществото на условието лицето да продължи още пет години да бъде облагано с този данък в съответната държава членка — Недопустимост — Обосноваване с изискването за балансирано разпределяне на правомощията за данъчно облагане и с необходимостта да се гарантира съгласуваността на данъчния режим — Липса

   (член 49 ДФЕС)

3. Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Ограничения — Обосноваване — Императивни съображения от общ интерес — Стремеж към по-големи данъчни постъпления — Недопустимост

   (член 49 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 29—31)

2.  Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че при преместване на седалището на дружество в друга държава членка не допуска национална правна уредба, съгласно която предоставянето на намаление на данъка върху имуществото е подчинено на условието лицето да продължи да бъде облагано с този данък през следващите пет години на данъчно облагане.

   Такова ограничение на свободата на установяване не може да бъде обосновано с изискването за балансирано разпределяне на правомощията за данъчно облагане между държавите членки. Всъщност отнемането от дружеството на намалението на данъка върху имуществото, което то е ползвало, и изискването за незабавното плащане към момента на преместването на седалището на това дружество в друга държава членка не гарантират правомощието за данъчно облагане на последната, нито балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане между съответните държави членки, след като самата същност на механизма на отнемане на дадено предимство предполага, че държавата членка предварително е приела да предостави това предимство и следователно да намали данъка върху имуществото на местните данъчнозадължени лица, ако са изпълнени условията, предвидени в националната правна уредба.

   Това ограничение също така не може да бъде обосновано с необходимостта да се гарантира съгласуваността на националния данъчен режим, след като не съществува пряка връзка между, от една страна, предоставянето на намаление на данъка върху имуществото на дружество, което отговаря на предвидените в националната правна уредба условия, и от друга страна, преследваните от тази правна уредба цели, по-специално компенсирането на посоченото данъчно предимство с допълнителни приходи в областта на данъка върху дохода на корпоративните организации и търговския данък върху доходите от стопанска дейност в продължение на пет години.

   (вж. точки 44—46, 48 и 52 и диспозитива)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 50)