Дело C-199/11

Europese Gemeenschap

срещу

Otis NV и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel te Brussel)

„Представителство на Европейския съюз пред националните юрисдикции — Членове 282 ЕО и 335 ДФЕС — Искане за обезщетение за вреди, причинени на Съюза от картел — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на справедлив съдебен процес — Право на достъп до съд — Равни процесуални възможности — Член 16 от Регламент № 1/2003“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 ноември 2012 г.

1. Европейски съюз — Представителство пред националните юрисдикции — Граждански иск за поправяне на вредите, причинени на Съюза от антиконкурентна практика, която може да е засегнала някои възложени от институции или органи на Съюза обществени поръчки — Представителна власт на Комисията — Задължение за Комисията да разполага с пълномощно за това от посочените институции или органи — Липса

   (членове 81 ЕО и 282 ЕО; член 101 ДФЕС)

2. Конкуренция — Картели — Забрана — Право на позоваване на нищожността на забранен от член 81 ЕО картел и право да се претендира поправяне на претърпяната вреда — Право, с което разполага и Съюзът

   (член 81 ЕО)

3. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4. Конкуренция — Правила на Съюза — Прилагане от националните юрисдикции — Преценка на споразумение или практика, коeто или която вече е предмет на решение на Комисията — Условия

   (член 101 ДФЕС; член 16 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Преюдициални въпроси — Преценка на валидността — Установяване на недействителност — Липса на компетентност на националните юрисдикции

   (член 267 ДФЕС)

6. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Съдебен контрол върху решенията на Комисията в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол, както от правна, така и от фактическа страна — Нарушаване — Липса

   (членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика — Предявен от Комисията пред национална юрисдикция иск за поправяне на вредите, претърпени от Съюза вследствие на посочената антиконкурентна практика — Задължение за националните юрисдикции да не постановяват решения, които противоречат на решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика — Компетентност на националните юрисдикции да преценяват наличието на вреда и на причинно-следствена връзка — Нарушаване — Липса

   (член 81 ЕО; член 101 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 16 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска Комисията да представлява Съюза пред национална юрисдикция в гражданско производство по иск за поправяне на вредите, причинени на Съюза от забранен(а) от членове 81 ЕО и 101 ДФЕС картел или практика, който/която може да е засегнал(а) някои възложени от различни институции и органи на Съюза обществени поръчки, без да е необходимо да разполага с пълномощно за това от посочените институции и органи.

   (вж. точка 36; точка 1 от диспозитива)

2.  Всеки има право да се позове пред съд на нарушение на член 81 ЕО и следователно на нищожността на картел или практика, забранен(а) от този член. Що се отнася в частност до възможността да се иска поправяне на вреда, причинена от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията, ако не е възможно всеки да иска да бъдат поправени вредите, които евентуално е претърпял от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията, би била поставена под въпрос пълната ефективност на член 81 ЕО, и в частност полезното действие на забраната, установена в параграф 1 от него. Всъщност това право укрепва действието на правилата за конкуренция в Съюза и възпира сключването на споразумения или следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията. От тази гледна точка исковете за обезщетение пред националните юрисдикции могат съществено да допринесат за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза.

   От това следва, че всеки има право да иска да бъдат поправени претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и картел или практика, забранен(а) от член 81 ЕО. Такова право следователно има и Съюзът.

   (вж. точки 40—44)

3.  Принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Посоченият член 47 осигурява в правото на Съюза защитата, предоставена от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в посочения член 47, включва различни аспекти, като по-конкретно правото на защита, принципа на равни процесуални възможности, правото на достъп до съд и правото на съвети, защита и представителство.

   Що се отнася до правото на достъп до съд, за да може да се произнесе в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз по спор относно произтичащи от правото на Съюза права и задължения, съдът трябва да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси от значение за спора, с който е сезиран.

   Що се отнася до принципа на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес, той предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна. Така целта на равните процесуални възможности е да се осигури равновесие между страните в производството, като се гарантира, че всеки представен пред юрисдикцията документ може да бъде преценен и оспорен от всяка от страните в производството. Обратно, евентуално причинената от липсата на равновесие вреда следва да бъде доказана от този, който я е претърпял.

   (вж. точки 46—49, 71 и 72)

4.  Когато се произнасят по споразумения, решения или практики по-конкретно по член 101 ДФЕС, които вече са предмет на решения на Комисията, националните юрисдикции не могат постановяват решения, които противоречат на решеното от Комисията. Този принцип се прилага и когато националните юрисдикции са сезирани с иск за поправяне на вреда от картел или практика, чието противоречие с член 101 ДФЕС е установено с решение на тази институция. Така прилагането на правилата на Съюза за конкуренцията се основава на задължение за лоялно сътрудничество между, от една страна, националните юрисдикции, и от друга — Комисията и съответно юрисдикциите на Съюза, в рамките на което всеки следва да изпълнява възложената му с Договора функция.

   Следователно правилото, че националните юрисдикции не могат да постановяват решения, които противоречат на решение на Комисията относно производство по член 101 ДФЕС, е специфичен израз на разпределянето на компетентността в рамките на Съюза между, от една страна, националните юрисдикции, и от друга — Комисията и юрисдикциите на Съюза.

   (вж. точки 50—52 и 54)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 53)

6.  Правилото, че националните юрисдикции не могат да постановяват решения, които противоречат на решение на Комисията относно производство по член 101 ДФЕС, не предполага лишаване на страните в производството пред национална юрисдикция от правото им на достъп до съд.

   Всъщност правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол по отношение на решенията на Комисията относно производства по член 101 ДФЕС, която предоставя всички гаранции, изисквани от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Така на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията може да бъде подложено на контрол за законосъобразност от страна на юрисдикциите на Съюза.

   Макар в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, Комисия да разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси, това не означава, че съдът на Съюза трябва да не контролира направеното от Комисията тълкуване на данни от икономическо естество. Всъщност съдът на Съюза трябва по-конкретно не само да провери истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи. Съдът на Съюза също така трябва служебно да провери дали Комисията е мотивирала решението си, и по-конкретно дали е обяснила значението, което е придала, и преценката, която е направила на взетите предвид факти и доказателства. Съдът на Съюза трябва освен това да осъществи контрола за законосъобразност, който му е възложен, въз основа на фактите и доказателствата, които жалбоподателят е посочил, съответно представил в подкрепа на изложените от него основания. При този контрол съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на фактите и доказателствата, взети предвид при прилагане на критериите, посочени в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, нито във връзка с преценката на тези факти и доказателства, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна. Накрая, контролът за законосъобразност се допълва от пълната юрисдикция, призната на съда на Съюза, преди по силата на член 17 от Регламент № 17, а сега на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Пълната юрисдикция включва правомощия на съда, надхвърлящи рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, което му позволява да замести преценката на Комисията със своя преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция.

   Следователно предвиденият в Договорите контрол предполага съдът на Съюза да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна и да има право да прецени доказателствата, да отмени обжалваното решение и да измени размера на глобите. Ето защо предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, допълнен по отношение на размера на глобата от предвидената в член 31 от Регламент № 1/2003 пълна юрисдикция, е съобразен с изискванията на принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

   (вж. точки 54—57 и 59—63)

7.  Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска Комисията да предяви пред национална юрисдикция от името на Съюза иск за поправяне на вредите, претърпени от Съюза вследствие на картел или практика, чието противоречие с член 81 ЕО или 101 ДФЕС е установено с решение на тази институция.

   Такъв граждански иск за поправяне на вреди предполага да се установи не само настъпването на вредоносно събитие, но и наличието на вреда и на причинно-следствена връзка между нея и вредоносното събитие. Вярно е, че по силата на задължението си да не постановява решение, което противоречи на решението на Комисията, установяващо нарушение на член 101 ДФЕС, националният съд трябва да приеме, че е налице картел или забранена практика, но следва да се уточни, че за сметка на това той преценява дали е настъпила вреда и дали съществува пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и разглеждания картел или разглежданата практика. Всъщност, дори когато в решението си Комисията е трябвало да определи конкретните последици от нарушението, пак националният съд е този, който трябва да установи отделната вреда, причинена на всяко лице, което е предявило иск за поправянето ѝ. Такава преценка не противоречи на член 16 от Регламент № 1/2003.

   (вж. точки 65, 66 и 77; точка 2 от диспозитива)

Дело C-199/11

Europese Gemeenschap

срещу

Otis NV и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van koophandel te Brussel)

„Представителство на Европейския съюз пред националните юрисдикции — Членове 282 ЕО и 335 ДФЕС — Искане за обезщетение за вреди, причинени на Съюза от картел — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на справедлив съдебен процес — Право на достъп до съд — Равни процесуални възможности — Член 16 от Регламент № 1/2003“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 6 ноември 2012 г.

1. Европейски съюз — Представителство пред националните юрисдикции — Граждански иск за поправяне на вредите, причинени на Съюза от антиконкурентна практика, която може да е засегнала някои възложени от институции или органи на Съюза обществени поръчки — Представителна власт на Комисията — Задължение за Комисията да разполага с пълномощно за това от посочените институции или органи — Липса

   (членове 81 ЕО и 282 ЕО; член 101 ДФЕС)

2. Конкуренция — Картели — Забрана — Право на позоваване на нищожността на забранен от член 81 ЕО картел и право да се претендира поправяне на претърпяната вреда — Право, с което разполага и Съюзът

   (член 81 ЕО)

3. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Обхват

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4. Конкуренция — Правила на Съюза — Прилагане от националните юрисдикции — Преценка на споразумение или практика, коeто или която вече е предмет на решение на Комисията — Условия

   (член 101 ДФЕС; член 16 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Преюдициални въпроси — Преценка на валидността — Установяване на недействителност — Липса на компетентност на националните юрисдикции

   (член 267 ДФЕС)

6. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Съдебен контрол върху решенията на Комисията в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол, както от правна, така и от фактическа страна — Нарушаване — Липса

   (членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 17 от Регламент № 17 на Съвета и член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

7. Право на Съюза — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Прогласяване в Хартата на основните права на Европейския съюз — Решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика — Предявен от Комисията пред национална юрисдикция иск за поправяне на вредите, претърпени от Съюза вследствие на посочената антиконкурентна практика — Задължение за националните юрисдикции да не постановяват решения, които противоречат на решение на Комисията за установяване на антиконкурентна практика — Компетентност на националните юрисдикции да преценяват наличието на вреда и на причинно-следствена връзка — Нарушаване — Липса

   (член 81 ЕО; член 101 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 16 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска Комисията да представлява Съюза пред национална юрисдикция в гражданско производство по иск за поправяне на вредите, причинени на Съюза от забранен(а) от членове 81 ЕО и 101 ДФЕС картел или практика, който/която може да е засегнал(а) някои възложени от различни институции и органи на Съюза обществени поръчки, без да е необходимо да разполага с пълномощно за това от посочените институции и органи.

   (вж. точка 36; точка 1 от диспозитива)

2.  Всеки има право да се позове пред съд на нарушение на член 81 ЕО и следователно на нищожността на картел или практика, забранен(а) от този член. Що се отнася в частност до възможността да се иска поправяне на вреда, причинена от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията, ако не е възможно всеки да иска да бъдат поправени вредите, които евентуално е претърпял от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията, би била поставена под въпрос пълната ефективност на член 81 ЕО, и в частност полезното действие на забраната, установена в параграф 1 от него. Всъщност това право укрепва действието на правилата за конкуренция в Съюза и възпира сключването на споразумения или следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията. От тази гледна точка исковете за обезщетение пред националните юрисдикции могат съществено да допринесат за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза.

   От това следва, че всеки има право да иска да бъдат поправени претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и картел или практика, забранен(а) от член 81 ЕО. Такова право следователно има и Съюзът.

   (вж. точки 40—44)

3.  Принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Посоченият член 47 осигурява в правото на Съюза защитата, предоставена от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в посочения член 47, включва различни аспекти, като по-конкретно правото на защита, принципа на равни процесуални възможности, правото на достъп до съд и правото на съвети, защита и представителство.

   Що се отнася до правото на достъп до съд, за да може да се произнесе в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз по спор относно произтичащи от правото на Съюза права и задължения, съдът трябва да е компетентен да разгледа всички фактически и правни въпроси от значение за спора, с който е сезиран.

   Що се отнася до принципа на равни процесуални възможности, който произтича от самото понятие за справедлив процес, той предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в явно неблагоприятно положение спрямо противната страна. Така целта на равните процесуални възможности е да се осигури равновесие между страните в производството, като се гарантира, че всеки представен пред юрисдикцията документ може да бъде преценен и оспорен от всяка от страните в производството. Обратно, евентуално причинената от липсата на равновесие вреда следва да бъде доказана от този, който я е претърпял.

   (вж. точки 46—49, 71 и 72)

4.  Когато се произнасят по споразумения, решения или практики по-конкретно по член 101 ДФЕС, които вече са предмет на решения на Комисията, националните юрисдикции не могат постановяват решения, които противоречат на решеното от Комисията. Този принцип се прилага и когато националните юрисдикции са сезирани с иск за поправяне на вреда от картел или практика, чието противоречие с член 101 ДФЕС е установено с решение на тази институция. Така прилагането на правилата на Съюза за конкуренцията се основава на задължение за лоялно сътрудничество между, от една страна, националните юрисдикции, и от друга — Комисията и съответно юрисдикциите на Съюза, в рамките на което всеки следва да изпълнява възложената му с Договора функция.

   Следователно правилото, че националните юрисдикции не могат да постановяват решения, които противоречат на решение на Комисията относно производство по член 101 ДФЕС, е специфичен израз на разпределянето на компетентността в рамките на Съюза между, от една страна, националните юрисдикции, и от друга — Комисията и юрисдикциите на Съюза.

   (вж. точки 50—52 и 54)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 53)

6.  Правилото, че националните юрисдикции не могат да постановяват решения, които противоречат на решение на Комисията относно производство по член 101 ДФЕС, не предполага лишаване на страните в производството пред национална юрисдикция от правото им на достъп до съд.

   Всъщност правото на Съюза предвижда система за съдебен контрол по отношение на решенията на Комисията относно производства по член 101 ДФЕС, която предоставя всички гаранции, изисквани от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Така на основание член 263 ДФЕС решението на Комисията може да бъде подложено на контрол за законосъобразност от страна на юрисдикциите на Съюза.

   Макар в областите, в които е необходимо да бъдат направени сложни икономически оценки, Комисия да разполага със свобода на преценка по икономическите въпроси, това не означава, че съдът на Съюза трябва да не контролира направеното от Комисията тълкуване на данни от икономическо естество. Всъщност съдът на Съюза трябва по-конкретно не само да провери истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и дали могат да подкрепят направените въз основа на тях изводи. Съдът на Съюза също така трябва служебно да провери дали Комисията е мотивирала решението си, и по-конкретно дали е обяснила значението, което е придала, и преценката, която е направила на взетите предвид факти и доказателства. Съдът на Съюза трябва освен това да осъществи контрола за законосъобразност, който му е възложен, въз основа на фактите и доказателствата, които жалбоподателят е посочил, съответно представил в подкрепа на изложените от него основания. При този контрол съдът не може да се основе на свободата на преценка, с която разполага Комисията, нито във връзка с избора на фактите и доказателствата, взети предвид при прилагане на критериите, посочени в Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, нито във връзка с преценката на тези факти и доказателства, и да откаже да осъществи задълбочен контрол както от правна, така и от фактическа страна. Накрая, контролът за законосъобразност се допълва от пълната юрисдикция, призната на съда на Съюза, преди по силата на член 17 от Регламент № 17, а сега на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС. Пълната юрисдикция включва правомощия на съда, надхвърлящи рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, което му позволява да замести преценката на Комисията със своя преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична парична санкция.

   Следователно предвиденият в Договорите контрол предполага съдът на Съюза да упражни контрол както от правна, така и от фактическа страна и да има право да прецени доказателствата, да отмени обжалваното решение и да измени размера на глобите. Ето защо предвиденият в член 263 ДФЕС контрол за законосъобразност, допълнен по отношение на размера на глобата от предвидената в член 31 от Регламент № 1/2003 пълна юрисдикция, е съобразен с изискванията на принципа на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

   (вж. точки 54—57 и 59—63)

7.  Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз допуска Комисията да предяви пред национална юрисдикция от името на Съюза иск за поправяне на вредите, претърпени от Съюза вследствие на картел или практика, чието противоречие с член 81 ЕО или 101 ДФЕС е установено с решение на тази институция.

   Такъв граждански иск за поправяне на вреди предполага да се установи не само настъпването на вредоносно събитие, но и наличието на вреда и на причинно-следствена връзка между нея и вредоносното събитие. Вярно е, че по силата на задължението си да не постановява решение, което противоречи на решението на Комисията, установяващо нарушение на член 101 ДФЕС, националният съд трябва да приеме, че е налице картел или забранена практика, но следва да се уточни, че за сметка на това той преценява дали е настъпила вреда и дали съществува пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и разглеждания картел или разглежданата практика. Всъщност, дори когато в решението си Комисията е трябвало да определи конкретните последици от нарушението, пак националният съд е този, който трябва да установи отделната вреда, причинена на всяко лице, което е предявило иск за поправянето ѝ. Такава преценка не противоречи на член 16 от Регламент № 1/2003.

   (вж. точки 65, 66 и 77; точка 2 от диспозитива)