Дело C-115/11

Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe sp. z o.o.

срещу

Zakład Ubezpieczeń Społecznych

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Apelacyjny – Sąd Pracy i Ubezpieczeń Społecznych w Warszawie)

„Социална сигурност — Определяне на приложимото законодателство — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, параграф 2, буква б) — Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки — Последователни трудови договори — Работодател, установен в държавата членка по обичайното пребиваване на работника — Дейност като заето лице, извършвана изключително в други държави членки“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2012 г.

1. Социална сигурност — Приложимо законодателство — Член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 — Лице, което е обичайно заето на работа в няколко държави членки — Понятие — Лице, което обичайно работи само в една държава членка по едно и също време — Изключване

   (член 13, параграф 2, букви а) и е) и член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

2. Социална сигурност — Лице, което е обичайно заето на работа в няколко държави членки —Удостоверение E 101 — Определяне на приложимото законодателство — Задължение на компетентната институция да основе своите констатации върху действителното положение на заетото лице

   (дял II от Регламент № 1408/71 на Съвета)

1.  Член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което в рамките на последователни трудови договори, в които като месторабота е посочена територията на няколко държави членки, на практика през периода на действие на всеки от тези договори работи по едно и също време само на територията на една от тези държави, не спада към понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ по смисъла на тази разпоредба.

   Всъщност, за да попада в приложното поле на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71, дадено лице трябва да извършва „обичайно“ дейност като заето лице на територията на две или повече държави членки. Следователно, ако упражняването на дейност като заето лице на територията на една-единствена държава членка представлява обичайният режим на съответното лице, то не може да попада в приложното поле на тази разпоредба. При подобни обстоятелства прогласеният в член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 принцип би могъл да намери приложение, също както и евентуално през периодите на прекъсване между трудовите договори би могъл да се приложи и принципът, произтичащ от буква е) на същата тази разпоредба.

   (вж. точки 39, 40, 50 и 52 и диспозитива)

2.  Институцията, издала удостоверение Е 101, е длъжна да направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагане на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност по смисъла на дял II от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, и следователно да гарантира точността на информацията, посочена в това удостоверение.

   При преценката на фактите с оглед определяне на това законодателство съответната институция може при необходимост да вземе предвид, освен текста на договорните документи, и фактори като начина, по който договорите между съответния работодател и работник в миналото са били изпълнявани на практика, обстоятелствата по тяхното сключване и най-общо характерните особености и условията на извършваните от съответното предприятие дейности, доколкото тези фактори могат да хвърлят светлина върху действителното естество на въпросната работа.

   Ако въз основа на релевантни фактори, различни от договорните документи, следва, че положението на заето лице се различава на практика от положението, описано в тези документи, съответната институция е длъжна, независимо от формулировката на договорните документи, да базира своите констатации върху действителното положение на заетото лице и евентуално да откаже издаването на удостоверение Е 101 или да оттегли удостоверението, когато компетентната институция на държавата членка, в която заетото лице полага труд, има съмнения относно точността на фактите, въз основа на които е издадено това удостоверение, и/или относно спазването на изискванията на дял II от Регламент № 1408/71.

   (вж. точки 42, 44—47)

Дело C-115/11

Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe sp. z o.o.

срещу

Zakład Ubezpieczeń Społecznych

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Apelacyjny – Sąd Pracy i Ubezpieczeń Społecznych w Warszawie)

„Социална сигурност — Определяне на приложимото законодателство — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Член 14, параграф 2, буква б) — Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки — Последователни трудови договори — Работодател, установен в държавата членка по обичайното пребиваване на работника — Дейност като заето лице, извършвана изключително в други държави членки“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 4 октомври 2012 г.

1. Социална сигурност — Приложимо законодателство — Член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 — Лице, което е обичайно заето на работа в няколко държави членки — Понятие — Лице, което обичайно работи само в една държава членка по едно и също време — Изключване

   (член 13, параграф 2, букви а) и е) и член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 на Съвета)

2. Социална сигурност — Лице, което е обичайно заето на работа в няколко държави членки —Удостоверение E 101 — Определяне на приложимото законодателство — Задължение на компетентната институция да основе своите констатации върху действителното положение на заетото лице

   (дял II от Регламент № 1408/71 на Съвета)

1.  Член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което в рамките на последователни трудови договори, в които като месторабота е посочена територията на няколко държави членки, на практика през периода на действие на всеки от тези договори работи по едно и също време само на територията на една от тези държави, не спада към понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ по смисъла на тази разпоредба.

   Всъщност, за да попада в приложното поле на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71, дадено лице трябва да извършва „обичайно“ дейност като заето лице на територията на две или повече държави членки. Следователно, ако упражняването на дейност като заето лице на територията на една-единствена държава членка представлява обичайният режим на съответното лице, то не може да попада в приложното поле на тази разпоредба. При подобни обстоятелства прогласеният в член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 принцип би могъл да намери приложение, също както и евентуално през периодите на прекъсване между трудовите договори би могъл да се приложи и принципът, произтичащ от буква е) на същата тази разпоредба.

   (вж. точки 39, 40, 50 и 52 и диспозитива)

2.  Институцията, издала удостоверение Е 101, е длъжна да направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагане на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност по смисъла на дял II от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, и следователно да гарантира точността на информацията, посочена в това удостоверение.

   При преценката на фактите с оглед определяне на това законодателство съответната институция може при необходимост да вземе предвид, освен текста на договорните документи, и фактори като начина, по който договорите между съответния работодател и работник в миналото са били изпълнявани на практика, обстоятелствата по тяхното сключване и най-общо характерните особености и условията на извършваните от съответното предприятие дейности, доколкото тези фактори могат да хвърлят светлина върху действителното естество на въпросната работа.

   Ако въз основа на релевантни фактори, различни от договорните документи, следва, че положението на заето лице се различава на практика от положението, описано в тези документи, съответната институция е длъжна, независимо от формулировката на договорните документи, да базира своите констатации върху действителното положение на заетото лице и евентуално да откаже издаването на удостоверение Е 101 или да оттегли удостоверението, когато компетентната институция на държавата членка, в която заетото лице полага труд, има съмнения относно точността на фактите, въз основа на които е издадено това удостоверение, и/или относно спазването на изискванията на дял II от Регламент № 1408/71.

   (вж. точки 42, 44—47)