Дело T‑240/10

Hongrie

срещу

Европейска комисия

„Сближаване на законодателствата — Съзнателно освобождаване на ГМО в околната среда — Процедура по издаване на разрешение за пускане на пазара — Научни становища на ЕОБХ — Комитология — Процедура по регулиране — Съществено процесуално нарушение — Служебно разглеждане“

Резюме — Решение на Общия съд (първи разширен състав) от 13 декември 2013 г.

1. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Липса на компетентност на институцията, издала обжалвания акт — Служебно разглеждане от съда — Условие — Спазване на принципа на състезателност

   (член 263 ДФЕС)

2. Жалба за отмяна — Основания — Съществено процесуално нарушение — Обхват — Нарушение на процесуалните правила — Процедура по издаване на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирани организми — Липса на представяне от Комисията на компетентните регулаторни комитети изменените проекти на решения за издаване на разрешение — Включване — Последица — Нищожност на тези решения за издаване на разрешение

   (член 263, втора алинея ДФЕС и член 264, първа алинея ДФЕС; Регламент № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета; Директива 2001/18 на Европейския парламент и на Съвета; член 5 от Решение 1999/468 на Съвета)

3. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Актове на институциите — Мотивиране — Отчитане — Решения, основани на становищата на научен орган — Включване на тези становища в мотивите на такива решения

1.  Същественото процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС е сред т.нар. „абсолютни“ основания за отмяна, които съдът на Съюза следва да разгледа служебно. Същото се отнася и до липсата на компетентност по смисъла на посочения член. Освен това задължението на съда на Съюза да разгледа служебно абсолютно основание за отмяна, трябва да бъде изпълнено в светлината на принципа на състезателност.

   (вж. точки 70 и 71)

2.  Неспазването на процесуално правило представлява съществено процесуално нарушение, когато, ако това правило бе спазено, резултатът от процедурата или съдържанието на приетия акт са можели да бъдат съществено различни.

   Предложените от Комисията мерки относно пускането на пазара на генетично модифицирани организми трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране, установена в член 5 от Решение 1999/468 за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. Тази процедура предвижда задължение за Комисията да представи на компетентния регулаторен комитет проект на мерки.

   Ето защо, доколкото следва да се приеме, че резултатът от процедура по издаване на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирани организми или съдържанието на приетите решения за издаване на разрешение са можели да бъдат съществено различни, ако Комисията бе спазила предвидената в член 5 от Решение 1999/468 процедура, налага се изводът, че когато приема решения по издаване на разрешение за пускане на пазара на генетично модифицирани организми, без да представи на компетентните регулаторни комитети изменените проекти на тези решения за издаване на разрешение, Комисията не изпълнява процесуалните си задължения по член 5 от Решение 1999/468, както и разпоредбите на Директива 2001/18 относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220 и на Регламент № 1829/2003 относно генетично модифицираните храни и фуражи, които препращат към него, и така извършва съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263, втора алинея ДФЕС, което Общият съд е длъжен да разгледа служебно. Следователно съгласно член 264, първа алинея ДФЕС такива решения са изцяло недействителни.

   (вж. точки 80, 84, 85 и 87)

3.  Разпоредителната част на даден акт трябва да се тълкува в светлината на мотивите за неговото приемане, от които тя е неотделима, тъй като актът представлява едно цяло. Като се основава в решенията си на становищата на научен орган, институцията включва тяхното съдържание в преценката, от която се ръководи при приемането на решенията си, и в техните мотиви.

   (вж. точки 90 и 91)