РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(втори състав)

16 май 2012 година

Дело F‑61/10

AF

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Искане за съдействие — Психически тормоз и дискриминационно третиране — Грешка в преценката“

Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим за Договора за Евратом по силата на член 106а от последния, с която AF предявява настоящото искане за отмяна на решението на Комисията да отхвърли искането му за съдействие поради психически тормоз и искането му за обезщетение, както и искане за осъждане на Комисията да заплати обезщетение

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Съдебен контрол — Граници

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Поведение с цел накърняване на доброто име на заинтересованото лице или влошаване на условията му на труд — Изискване действията да са многократни — Изискване действията да са умишлени — Обхват — Липса на изискване за злонамереност на лицето, което упражнява тормоз

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Възлагане на длъжностно лице на допълнителни задачи, които водят до прекомерно увеличаване на работната му натовареност — Включване — Условие

(член 12а, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Член 24 от Правилника е предвиден с цел да се осигури защита на длъжностните лица на Съюза срещу психически тормоз или унизително отношение от страна както на трети лица, така и на техните висшестоящи и колеги.

По силата на предвиденото в този член задължение за съдействие и в случай на несъвместим с реда и спокойствието на служебното място инцидент администрацията трябва да положи всички необходими усилия и да отговори с необходимите спрямо обстоятелствата в конкретния случай бързина и грижа, за да установи фактите и след като се е запознала с тях, да предприеме подходящите действия. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска закрила от своята институция, да представи и най-малкото доказателство за наличие на посегателствата, на които твърди, че е подложено. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящи мерки, и в частност да проведе разследване в сътрудничество с подалото жалба длъжностно лице, за да установи фактите, във връзка с които е подадена жалбата.

Контролът на съдилищата на Съюза върху мерките, взети от администрацията, се ограничава до въпроса дали съответната институция се е придържала към разумните граници и не е упражнила по явно неправилен начин правото си на преценка.

(вж. точки 70—72)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T‑154/05, точки 135—137 и цитираната съдебна практика

2.      Член 12а, параграф 3 от Правилника определя психическия тормоз като „непристойно поведение“, за чието установяване се изисква то да отговаря на две кумулативни условия. Първото условие е свързано с наличието на физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, които се осъществяват „през определен период от време, многократно или систематично“ и са „извършени умишлено“. Второто условие, отделено от първото със запетая, изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да водят до уронване на личността, достойнството или накърняване на физическата или психологическата цялост на друго лице. Поради обстоятелството, че наречието „умишлено“ се отнася до първото условие, а не до второто, е възможно да се направи извод в две насоки. От една страна, физическите действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, посочени в член 12а, параграф 3 от Правилника, трябва да имат умишлен характер, което изключва от приложното поле на тази разпоредба проявите, извършени случайно. От друга страна обаче, не се изисква тези физически действия, проявени писмено или устно, с жестове или други действия, да са извършени с намерението да се урони личността, достойнството или да се накърни физическата или психологическата цялост на дадено лице. С други думи, по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника може да има психически тормоз, без упражняващото тормоз лице да е имало намерението чрез своите прояви да накърни доброто име на засегнатото лице или да влоши съзнателно условията му на труд. Достатъчно е само проявите на упражняващото тормоз лице, стига да са умишлени, да са довели обективно до такива последици.

В това отношение квалификацията на тормоза е поставена в зависимост от условието той да има достатъчно обективно проявление в действителността, в смисъл че безпристрастен и разумен, нормално чувствителен наблюдател, поставен при същите условия, може да го определи като прекомерен и укорим.

(вж. точки 88—91)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Q/Комисия, F‑52/05, точки 132, 134 и 135; 16 май 2012 г., Skareby/Комисия, F‑42/10, точка 65

3.      Макар да не е изключено при определени обстоятелства прекомерното увеличаване на работната натовареност на длъжностно лице през продължителен период от време да представлява психическия тормоз, за да се признае такава квалификация, все пак трябва да са изпълнени условията, предвидени в член 12а, параграф 3 от Правилника.

(вж. точка 118)