Дело C-625/10

Европейска комисия

срещу

Френска република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Транспорт — Развитие на железниците в Общността — Директива 91/440/ЕИО — Член 6, параграф 3 и приложение II — Директива 2001/14/ЕО — Член 14, параграф 2 — Липса на юридическа самостоятелност на управителя на железопътната инфраструктура — Член 11 — Липса на система за подобряване на ефективността — Непълно транспониране“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 април 2013 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

   (член 258 ДФЕС)

2. Транспорт — Обща политика — Развитие на железниците в Общността — Отделяне на управлението на инфраструктурата от транспортната дейност — Съществени функции, които трябва да бъдат предоставени на независим орган — Понятие — Извършване на техническите проучвания за изпълнимост, необходими за разглеждане на заявките за влакови маршрути и за предоставянето на влакови маршрути в последния момент — Включване

   (член 14, параграф 2 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 3 от Директива 91/440 на Съвета и приложение II към нея)

3. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Събиране на такси за ползване на инфраструктурата — Задължения на държавите членки — Въвеждане на система за подобряване на ефективността — Обхват

   (член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Събиране на такси за ползване на инфраструктурата — Задължения на държавите членки — Въвеждане на механизми, стимулиращи управителя на инфраструктурата да ограничи разходите за услугата по предоставяне на инфраструктура или да намали размера на таксите за достъп — Задължение да се предвидят отделни мерки — Липса

   (член 6, параграфи 2 и 3, член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1, буква б) от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 43)

2.  Съгласно приложение II към Директива 91/440 относно развитието на железниците в Общността за съществени функции по смисъла на член 6, параграф 3 от нея се смятат подготовката и взимането на решения във връзка с лицензиране на железопътни предприятия, взимането на решения във връзка с разпределяне на влаковите маршрутите, включващо както определянето, така и оценка на наличността и предоставяне на индивидуални влакови маршрути, взимането на решения във връзка с таксуване на инфраструктурата и мониторинга на спазването на задълженията за публични услуги, изисквани при предоставянето на определени услуги.

   От това изброяване следва, че на железопътно предприятие не може да се предостави извършването на техническите проучвания за изпълнимост, необходими за разглеждане на заявките за влакови маршрути преди вземането на решение, както и за предоставянето на влакови маршрути в последния момент, тъй като, от една страна, тези проучвания участват в определянето и оценката на наличността на влаковите маршрути, а от друга страна, предоставянето на влакови маршрути в последния момент представлява предоставяне на индивидуални влакови маршрути, предвидено в приложение II към Директива 2001/14 за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура, поради което тези функции трябва да се предоставят на независим орган. Всъщност член 14, параграф 2 от Директива 2001/14 предвижда, че образуванията, натоварени с функциите по разпределяне, са независими от правна страна по отношение на организацията или вземането на решения от което и да е транспортно предприятие.

   (вж. точки 46—48)

3.  От член 11, параграф 1 от Директива 2001/14 за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура следва, от една страна, че държавите членки трябва да включат в схемите за определяне на таксите за ползване на инфраструктурата система за подобряване на ефективността, която трябва да насърчава и железопътните предприятия, и управителя на инфраструктурата да подобряват ефективността на мрежата. От друга страна, що се отнася до вида стимулиращи мерки, които държавите членки могат да приведат в действие, последните запазват свободата да изберат конкретните мерки, които са част от посочената система, при условие че тези мерки представляват една съгласувана и прозрачна цялост, която може да бъде квалифицирана като „система за подобряване на ефективността“.

   В това отношение система, която се изразява в специфично таксуване, приложимо към таксата за резервация на товарни влакови маршрути, при условие че общата дължина е по-голяма от 300 км, а скоростта е по-голяма от 70 км/час, не съставлява съгласувана и прозрачна цялост, която може да се квалифицира като система за подобряване на ефективността по смисъла на член 11 от Директива 2001/14. Всъщност последният член изисква държавите членки действително да създадат система за подобряване на ефективността, която да е част от схемата за таксуване.

   От друга страна, разпоредби за обезщетяване на управителя на инфраструктурата в случай на неизползване на влаков маршрут по вина на железопътното предприятие и разпоредби за обезщетяване на железопътното предприятие в резултат на отмяна на влакови маршрути поради действие на управителя също не представляват система за подобряване на ефективността.

   По отношение най-накрая на експерименталното въвеждане на специфичен механизъм за подобряване на ефективността, предвиден в договора за изпълнение, се налага констатацията, че този механизъм е единствено в тежест на управителя на железопътната инфраструктура. По този начин договорът за изпълнение не представлява система за подобряване на ефективността, която би насърчила не само управителя на инфраструктурата, но и железопътните предприятия. Освен това съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2001/14 основните принципи на системата за подобряване на ефективността се прилагат за цялата мрежа. Разпоредбите на договора за изпълнение обаче са ограничени до товарната мрежа.

   (вж. точки 70, 72—74)

4.  От член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/14 за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура следва, че държавите членки могат да приведат в действие стимулите за намаляване на разходите за предоставяне на инфраструктура, както и на равнището на таксите за достъп в рамките на многогодишен договор или чрез регулаторни мерки. За разлика от това обаче изобщо не е предвидено, че тези мерки трябва да бъдат приети отделно.

   От друга страна, стимулите за намаляване на разходите за предоставяне на инфраструктура могат да доведат само до намаляване на размера на таксите за достъп, независимо дали тези такси се определят въз основа на член 7, параграф 3 от Директива 2001/14 или на член 8, параграф 1 от същата директива.

   (вж. точки 78, 83 и 86)

Дело C-625/10

Европейска комисия

срещу

Френска република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Транспорт — Развитие на железниците в Общността — Директива 91/440/ЕИО — Член 6, параграф 3 и приложение II — Директива 2001/14/ЕО — Член 14, параграф 2 — Липса на юридическа самостоятелност на управителя на железопътната инфраструктура — Член 11 — Липса на система за подобряване на ефективността — Непълно транспониране“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 април 2013 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

   (член 258 ДФЕС)

2. Транспорт — Обща политика — Развитие на железниците в Общността — Отделяне на управлението на инфраструктурата от транспортната дейност — Съществени функции, които трябва да бъдат предоставени на независим орган — Понятие — Извършване на техническите проучвания за изпълнимост, необходими за разглеждане на заявките за влакови маршрути и за предоставянето на влакови маршрути в последния момент — Включване

   (член 14, параграф 2 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 3 от Директива 91/440 на Съвета и приложение II към нея)

3. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Събиране на такси за ползване на инфраструктурата — Задължения на държавите членки — Въвеждане на система за подобряване на ефективността — Обхват

   (член 11, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Събиране на такси за ползване на инфраструктурата — Задължения на държавите членки — Въвеждане на механизми, стимулиращи управителя на инфраструктурата да ограничи разходите за услугата по предоставяне на инфраструктура или да намали размера на таксите за достъп — Задължение да се предвидят отделни мерки — Липса

   (член 6, параграфи 2 и 3, член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1, буква б) от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 43)

2.  Съгласно приложение II към Директива 91/440 относно развитието на железниците в Общността за съществени функции по смисъла на член 6, параграф 3 от нея се смятат подготовката и взимането на решения във връзка с лицензиране на железопътни предприятия, взимането на решения във връзка с разпределяне на влаковите маршрутите, включващо както определянето, така и оценка на наличността и предоставяне на индивидуални влакови маршрути, взимането на решения във връзка с таксуване на инфраструктурата и мониторинга на спазването на задълженията за публични услуги, изисквани при предоставянето на определени услуги.

   От това изброяване следва, че на железопътно предприятие не може да се предостави извършването на техническите проучвания за изпълнимост, необходими за разглеждане на заявките за влакови маршрути преди вземането на решение, както и за предоставянето на влакови маршрути в последния момент, тъй като, от една страна, тези проучвания участват в определянето и оценката на наличността на влаковите маршрути, а от друга страна, предоставянето на влакови маршрути в последния момент представлява предоставяне на индивидуални влакови маршрути, предвидено в приложение II към Директива 2001/14 за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура, поради което тези функции трябва да се предоставят на независим орган. Всъщност член 14, параграф 2 от Директива 2001/14 предвижда, че образуванията, натоварени с функциите по разпределяне, са независими от правна страна по отношение на организацията или вземането на решения от което и да е транспортно предприятие.

   (вж. точки 46—48)

3.  От член 11, параграф 1 от Директива 2001/14 за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура следва, от една страна, че държавите членки трябва да включат в схемите за определяне на таксите за ползване на инфраструктурата система за подобряване на ефективността, която трябва да насърчава и железопътните предприятия, и управителя на инфраструктурата да подобряват ефективността на мрежата. От друга страна, що се отнася до вида стимулиращи мерки, които държавите членки могат да приведат в действие, последните запазват свободата да изберат конкретните мерки, които са част от посочената система, при условие че тези мерки представляват една съгласувана и прозрачна цялост, която може да бъде квалифицирана като „система за подобряване на ефективността“.

   В това отношение система, която се изразява в специфично таксуване, приложимо към таксата за резервация на товарни влакови маршрути, при условие че общата дължина е по-голяма от 300 км, а скоростта е по-голяма от 70 км/час, не съставлява съгласувана и прозрачна цялост, която може да се квалифицира като система за подобряване на ефективността по смисъла на член 11 от Директива 2001/14. Всъщност последният член изисква държавите членки действително да създадат система за подобряване на ефективността, която да е част от схемата за таксуване.

   От друга страна, разпоредби за обезщетяване на управителя на инфраструктурата в случай на неизползване на влаков маршрут по вина на железопътното предприятие и разпоредби за обезщетяване на железопътното предприятие в резултат на отмяна на влакови маршрути поради действие на управителя също не представляват система за подобряване на ефективността.

   По отношение най-накрая на експерименталното въвеждане на специфичен механизъм за подобряване на ефективността, предвиден в договора за изпълнение, се налага констатацията, че този механизъм е единствено в тежест на управителя на железопътната инфраструктура. По този начин договорът за изпълнение не представлява система за подобряване на ефективността, която би насърчила не само управителя на инфраструктурата, но и железопътните предприятия. Освен това съгласно член 11, параграф 2 от Директива 2001/14 основните принципи на системата за подобряване на ефективността се прилагат за цялата мрежа. Разпоредбите на договора за изпълнение обаче са ограничени до товарната мрежа.

   (вж. точки 70, 72—74)

4.  От член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/14 за разпределяне капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътна инфраструктура следва, че държавите членки могат да приведат в действие стимулите за намаляване на разходите за предоставяне на инфраструктура, както и на равнището на таксите за достъп в рамките на многогодишен договор или чрез регулаторни мерки. За разлика от това обаче изобщо не е предвидено, че тези мерки трябва да бъдат приети отделно.

   От друга страна, стимулите за намаляване на разходите за предоставяне на инфраструктура могат да доведат само до намаляване на размера на таксите за достъп, независимо дали тези такси се определят въз основа на член 7, параграф 3 от Директива 2001/14 или на член 8, параграф 1 от същата директива.

   (вж. точки 78, 83 и 86)