Съединени дела C-539/10 P и C-550/10 P

Stichting Al-Aqsa

срещу

Съвет на Европейския съюз

и

Кралство Нидерландия

срещу

Stichting Al-Aqsa

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Борба с тероризма — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Член 1, параграфи 4 и 6 — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Член 2, параграф 3 — Включване и оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия — Условия — Решение, взето от компетентен орган — Отмяна на национална мярка — Жалба за отмяна — Допустимост на жалбата — Право на зачитане на собствеността — Принцип на пропорционалност — Член 253 ЕО — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 ноември 2012 г.

1. Обжалване — Правни основания — Искания за замяна на мотивите — Недопустимост

   (член 113, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда)

2. Съдебно производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват

3. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Компетентен орган

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета, Регламент № 2580/2001 на Съвета)

4. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Отмяна на националното решение за замразяване на средства — Липса на последици върху замразяването на средства, предвидено в регламент на Съюза

   (член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

5. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Задължения на държавите членки

6. Обжалване — Насрещна жалба — Предмет — Цялостна или частична отмяна на обжалваното съдебно решение по съображение, което не е посочено в жалбата

   (член 117, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

7. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства на организация, участваща в извършването на терористични актове — Ограничения на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 5, параграф 6 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

8. Право на Европейския съюз — Принципи — Пропорционалност — Пропорционален характер на дадена мярка — Критерии за преценка

9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове

   (член 253 ЕО, член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета, член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 43—45)

2.  Силата на пресъдено нещо обхваща само мотивите на съдебното решение, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него.

   (вж. точка 49)

3.  Член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма позволява на Съвета да се основе на решение, с което след разследване на участието на засегнатото лице във финансирането на терористични дейности се налагат превантивни мерки като замразяване на средства.

   Всъщност от съображенията на тази обща позиция, както и от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, произтича, че тяхната основна цел и предмет са да се борят с международния тероризъм, като го откъснат от неговите финансови ресурси чрез замразяването на средствата и икономическите ресурси на физическите лица или образуванията, заподозрени в участие в свързани с него дейности. Ето защо целта на тези актове не е да съпътстват и подкрепят националните наказателни производства, а да предотвратят извършването на нови терористични действия.

   По-нататък, от посочването на национално решение, прието от компетентен орган, както и от споменатите „прецизна информация“ и „сериозни и убедителни доказателства или улики“ в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, следва, че той има за цел да защити засегнатите лица, като гарантира, че тяхното включване в списъка с лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове, става само въз основа на достатъчно солидна фактическа база и че посочената обща позиция се стреми да постигне тази цел, като прибягва до изискването за решение, прието от национален орган. Посочената защита на засегнатите лица не е поставена под въпрос, ако взетото от националния орган решение е част не от процедура, чиято цел е да наложи наказателни санкции, а се вписва в производство, чийто предмет са превантивни мерки. Посочената защита е осигурена и когато взетото от националния орган решение е не такова за започване на разследване, а решение, което се основава на установеното при разследване, като налага превантивна мярка на засегнатото лице, без да е налице наказателно осъждане. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че включването в списъка с лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове, може да се основава и на санкция, разпоредена от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Всъщност, доколкото такива санкции поначало нямат наказателен характер, замразяване на средства като наложеното с националното решение е съвсем сходно на санкция, решението за която е взел посоченият Съвет за сигурност.

   (вж. точки 67, 68, 70—73 и 104)

4.  В текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма се посочва решение, взето от национален орган, което изисква наличието на прецизна информация и документи от преписка, от които да е видно, че е взето такова решение. Нито от този текст, нито от текста на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 обаче следва, че освен това условие, взетото в миналото решение трябва непременно да е още в сила или да произвежда правно действие към момента, в който Съветът решава дали да остави дадено лице в списъка, приложен към тази обща позиция. Освен това следва да се има предвид функцията на посочването на национално решение, взето въз основа на сериозни и убедителни доказателства или улики, която е да гарантира, че решението на Съвета е взето въз основа на достатъчно солидна фактическа база, която му дава възможност да заключи, че ако не се вземат блокиращи мерки, е налице опасност засегнатото лице да продължи участието си в терористични дейности. При тези обстоятелства въпросът, който е от значение, когато се преразглежда оставането на дадено лице в спорния списък, е дали от включването на името на това лице в посочения списък, или от последното му преразглеждане фактическото положение се е променило, така че да не позволява вече да се направи същият извод за участието на въпросното лице в терористични дейности.

   При положение че отмяната на националното решение за замразяване на средства по никакъв начин не се основава на възникването на нови факти или доказателства, че лицето, чиито средства са замразени, вече не участва във финансирането на тероризма, или на промяна на преценката за такова участие от компетентните национални органи, а е обоснована единствено от целта да се избегне припокриване между националната мярка за замразяване на средства и мярката за замразяване на средства, предвидена на равнището на Съюза, тази отмяна не е достатъчна, за да превърне оставането на лицето във въпросния списък в несъвместимо с параграфи 4 и 6 от посочения член 1 от Обща позиция 2001/931.

   (вж. точки 79—84 и 89)

5.  Държавите членки не могат да приемат акт, с който да прикрият от правните субекти общностния характер на правна норма и произтичащите от нея последици.

   (вж. точка 87)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 94

7.  Правото на собственост не се ползва с абсолютна защита в законодателството на Съюза. Следователно върху упражняването на това право могат да се налагат ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права. С оглед на цел от общ интерес, която е така фундаментална за международната общност като борбата с всички средства в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации срещу заплахата, която терористичните действия представляват за международния мир и сигурност, замразяването на средствата, финансовите активи и другите икономически ресурси на лицата, идентифицирани в разпоредбите на Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и в Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, като участници във финансирането на тероризма, не би могло само по себе си да се счете за неподходящо.

   Що се отнася до пропорционалността на оставянето на дадена организация в списъка с лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове, членове 5 и 6 от Регламент № 2580/2001 предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за основни нужди или за да се платят определени задължения, и от друга страна, дават възможност да се разрешава конкретно размразяване на средства, други финансови активи или други икономически източници. По-нататък, това оставяне е предмет на периодичен преглед, за да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в него, ще бъдат заличени от спорния списък.

   (вж. точки 121, 123, 127 и 129)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 122)

9.  Член 253 ЕО, който предвижда, че актовете, приемани от институциите на Съюза трябва да бъдат мотивирани, не може да бъде тълкуван в смисъл, че той изисква Съветът да отговаря подробно на повдигнатите от лицето съображения по време на консултациите преди приемането на решението, което го засяга. След като съобщеното на това лице изложение на мотиви посочва отделните и конкретни причини, поради които Съветът е приел в съответствие с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма въз основа на информация, счетена от националния орган за надеждна, че посоченото лице е участвало във финансирането на тероризма, последното може да разбере в какво е обвинено.

   От параграф 1, буква в) от Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и от член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, следва, че замразяването на средства на лица, участващи в терористични действия, представлява правило. Ето защо Съветът не може да бъде обвиняван, че не е посочил допълнителни причини, поради които е счел, че спрямо засегнатото лице действително трябва да се приеме мярка за замразяване на средства.

   (вж. точки 141, 142 и 144)

Съединени дела C-539/10 P и C-550/10 P

Stichting Al-Aqsa

срещу

Съвет на Европейския съюз

и

Кралство Нидерландия

срещу

Stichting Al-Aqsa

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Борба с тероризма — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Член 1, параграфи 4 и 6 — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Член 2, параграф 3 — Включване и оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия — Условия — Решение, взето от компетентен орган — Отмяна на национална мярка — Жалба за отмяна — Допустимост на жалбата — Право на зачитане на собствеността — Принцип на пропорционалност — Член 253 ЕО — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 15 ноември 2012 г.

1. Обжалване — Правни основания — Искания за замяна на мотивите — Недопустимост

   (член 113, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда)

2. Съдебно производство — Сила на пресъдено нещо — Обхват

3. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Компетентен орган

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета, Регламент № 2580/2001 на Съвета)

4. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Решение за замразяване на средства — Отмяна на националното решение за замразяване на средства — Липса на последици върху замразяването на средства, предвидено в регламент на Съюза

   (член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

5. Право на Европейския съюз — Непосредствено действие — Задължения на държавите членки

6. Обжалване — Насрещна жалба — Предмет — Цялостна или частична отмяна на обжалваното съдебно решение по съображение, което не е посочено в жалбата

   (член 117, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

7. Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Замразяване на средства на организация, участваща в извършването на терористични актове — Ограничения на правото на собственост — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса

   (член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета; член 5, параграф 6 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

8. Право на Европейския съюз — Принципи — Пропорционалност — Пропорционален характер на дадена мярка — Критерии за преценка

9. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за замразяване на средства, прието срещу определени лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове

   (член 253 ЕО, член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 на Съвета, член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2580/2001 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 43—45)

2.  Силата на пресъдено нещо обхваща само мотивите на съдебното решение, които са необходимата основа на неговия диспозитив и поради това са неразривно свързани с него.

   (вж. точка 49)

3.  Член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма позволява на Съвета да се основе на решение, с което след разследване на участието на засегнатото лице във финансирането на терористични дейности се налагат превантивни мерки като замразяване на средства.

   Всъщност от съображенията на тази обща позиция, както и от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, произтича, че тяхната основна цел и предмет са да се борят с международния тероризъм, като го откъснат от неговите финансови ресурси чрез замразяването на средствата и икономическите ресурси на физическите лица или образуванията, заподозрени в участие в свързани с него дейности. Ето защо целта на тези актове не е да съпътстват и подкрепят националните наказателни производства, а да предотвратят извършването на нови терористични действия.

   По-нататък, от посочването на национално решение, прието от компетентен орган, както и от споменатите „прецизна информация“ и „сериозни и убедителни доказателства или улики“ в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, следва, че той има за цел да защити засегнатите лица, като гарантира, че тяхното включване в списъка с лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове, става само въз основа на достатъчно солидна фактическа база и че посочената обща позиция се стреми да постигне тази цел, като прибягва до изискването за решение, прието от национален орган. Посочената защита на засегнатите лица не е поставена под въпрос, ако взетото от националния орган решение е част не от процедура, чиято цел е да наложи наказателни санкции, а се вписва в производство, чийто предмет са превантивни мерки. Посочената защита е осигурена и когато взетото от националния орган решение е не такова за започване на разследване, а решение, което се основава на установеното при разследване, като налага превантивна мярка на засегнатото лице, без да е налице наказателно осъждане. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че включването в списъка с лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове, може да се основава и на санкция, разпоредена от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Всъщност, доколкото такива санкции поначало нямат наказателен характер, замразяване на средства като наложеното с националното решение е съвсем сходно на санкция, решението за която е взел посоченият Съвет за сигурност.

   (вж. точки 67, 68, 70—73 и 104)

4.  В текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма се посочва решение, взето от национален орган, което изисква наличието на прецизна информация и документи от преписка, от които да е видно, че е взето такова решение. Нито от този текст, нито от текста на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 обаче следва, че освен това условие, взетото в миналото решение трябва непременно да е още в сила или да произвежда правно действие към момента, в който Съветът решава дали да остави дадено лице в списъка, приложен към тази обща позиция. Освен това следва да се има предвид функцията на посочването на национално решение, взето въз основа на сериозни и убедителни доказателства или улики, която е да гарантира, че решението на Съвета е взето въз основа на достатъчно солидна фактическа база, която му дава възможност да заключи, че ако не се вземат блокиращи мерки, е налице опасност засегнатото лице да продължи участието си в терористични дейности. При тези обстоятелства въпросът, който е от значение, когато се преразглежда оставането на дадено лице в спорния списък, е дали от включването на името на това лице в посочения списък, или от последното му преразглеждане фактическото положение се е променило, така че да не позволява вече да се направи същият извод за участието на въпросното лице в терористични дейности.

   При положение че отмяната на националното решение за замразяване на средства по никакъв начин не се основава на възникването на нови факти или доказателства, че лицето, чиито средства са замразени, вече не участва във финансирането на тероризма, или на промяна на преценката за такова участие от компетентните национални органи, а е обоснована единствено от целта да се избегне припокриване между националната мярка за замразяване на средства и мярката за замразяване на средства, предвидена на равнището на Съюза, тази отмяна не е достатъчна, за да превърне оставането на лицето във въпросния списък в несъвместимо с параграфи 4 и 6 от посочения член 1 от Обща позиция 2001/931.

   (вж. точки 79—84 и 89)

5.  Държавите членки не могат да приемат акт, с който да прикрият от правните субекти общностния характер на правна норма и произтичащите от нея последици.

   (вж. точка 87)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 94

7.  Правото на собственост не се ползва с абсолютна защита в законодателството на Съюза. Следователно върху упражняването на това право могат да се налагат ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и че не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права. С оглед на цел от общ интерес, която е така фундаментална за международната общност като борбата с всички средства в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации срещу заплахата, която терористичните действия представляват за международния мир и сигурност, замразяването на средствата, финансовите активи и другите икономически ресурси на лицата, идентифицирани в разпоредбите на Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и в Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, като участници във финансирането на тероризма, не би могло само по себе си да се счете за неподходящо.

   Що се отнася до пропорционалността на оставянето на дадена организация в списъка с лица, групи и образувания, участващи в извършването на терористични актове, членове 5 и 6 от Регламент № 2580/2001 предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за основни нужди или за да се платят определени задължения, и от друга страна, дават възможност да се разрешава конкретно размразяване на средства, други финансови активи или други икономически източници. По-нататък, това оставяне е предмет на периодичен преглед, за да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в него, ще бъдат заличени от спорния списък.

   (вж. точки 121, 123, 127 и 129)

8.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 122)

9.  Член 253 ЕО, който предвижда, че актовете, приемани от институциите на Съюза трябва да бъдат мотивирани, не може да бъде тълкуван в смисъл, че той изисква Съветът да отговаря подробно на повдигнатите от лицето съображения по време на консултациите преди приемането на решението, което го засяга. След като съобщеното на това лице изложение на мотиви посочва отделните и конкретни причини, поради които Съветът е приел в съответствие с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма въз основа на информация, счетена от националния орган за надеждна, че посоченото лице е участвало във финансирането на тероризма, последното може да разбере в какво е обвинено.

   От параграф 1, буква в) от Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и от член 2, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, следва, че замразяването на средства на лица, участващи в терористични действия, представлява правило. Ето защо Съветът не може да бъде обвиняван, че не е посочил допълнителни причини, поради които е счел, че спрямо засегнатото лице действително трябва да се приеме мярка за замразяване на средства.

   (вж. точки 141, 142 и 144)