Дело C-512/10

Европейска комисия

срещу

Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Транспорт — Директива 91/440/ЕИО — Развитие на железниците в Общността — Директива 2001/14/ЕО — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура — Член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/14 — Трайна липса на финансова стабилност — Член 6, параграф 1 и член 7, параграфи 3 и 4 от Директива 91/440 — Липса на мерки за стимулиране на управителя на инфраструктурата — Член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Директива 2001/14 — Изчисляване на таксата за минималния достъп“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 30 май 2013 г.

1. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Събиране на такси за ползване на инфраструктурата — Задължения на държавите членки — Баланс между приходите и разходите на управителя на инфраструктурата — Условия

   (член 6, параграф 1 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Задължения на държавите членки — Мерки, насърчаващи управителя на железопътната инфраструктура да намалява разходите за предоставяне на инфраструктурата и размера на таксите за достъп — Липса — Неизпълнение на задължения

   (член 6, параграф 2 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Задължения на държавите членки — Изчисляване на таксата за минимален достъп до железопътната инфраструктура — Такса, съответстваща на разходите, свързани пряко с извършването на железопътната услуга — Липса — Неизпълнение на задължения

   (член 7, параграф 3 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Предвиденото в член 6, параграф 1 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49, задължение държавите членки да определят необходимите условия с цел осигуряване при нормални условия на работа и през един разумен период от време на баланс между приходите и разходите на управителя на инфраструктурата — като приходите от таксите, събирани за ползване на инфраструктурата, печалбата от други търговски дейности и държавното финансиране, от една страна, покриват разходите по инфраструктурата, от друга — трябва да се тълкува в смисъл, че цели постигането на баланс между приходите и разходите на управителя на инфраструктурата от счетоводна гледна точка. Същевременно липсата на баланс в отчета за приходите и разходите на управителя на инфраструктурата сама по себе си не е достатъчна, за да се направи изводът, че въпросната държава членка не е изпълнила задълженията си по посочената разпоредба. Всъщност съгласно текста на последната, за да се стигне до това заключение, трябва да се установи също, че липсата на баланс от счетоводна гледна точка е налице „при нормални условия на работа и през един разумен период от време“.

   (вж. точки 26, 34 и 35)

2.  Държава членка, която не е приела мерки, насърчаващи управителя на железопътната инфраструктура да намалява разходите за предоставяне на инфраструктурата и размера на таксите за достъп, не изпълнява задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49/ЕО.

   В същия контекст това, че националната правна уредба, приета във връзка с транспонирането на Директива 2001/14 във вътрешното право, има за цел намаляването на разходите и размера на таксите за ползване, не е достатъчно, тъй в посочената правна уредба не се определя стимулиращият механизъм, чрез който трябва да се постигне тази цел.

   (вж. точки 57 и 90; точка 1 от диспозитива)

3.  Държава членка, която е позволила при изчисляването на таксите, събирани за минималния пакет достъп и релсов достъп до съоръженията, да бъдат включени разходи, които не могат да се считат за свързани пряко с извършването на железопътната услуга, не изпълнява задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49/ЕО.

   В това отношение предвидените в тази правна уредба разходи за поддържане или управление на движението трябва само отчасти да се считат за свързани пряко с извършването на железопътната услуга, тъй като включват фиксирани разходи, свързани с предоставянето на отсечка от железопътната мрежа, които управителят трябва да извърши дори при липса на движение на влакове. Освен това финансовите разходи и непреките разходи за дейността явно нямат каквато и да било пряка връзка с извършването на железопътната услуга. На последно място, амортизациите също не могат да се считат за свързани пряко с извършването на железопътната услуга, тъй като се определят не въз основа на реалното изхабяване на инфраструктурата поради движението, а съобразно счетоводни правила.

   (вж. точки 82—84 и 90; точка 1 от диспозитива)

Дело C-512/10

Европейска комисия

срещу

Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Транспорт — Директива 91/440/ЕИО — Развитие на железниците в Общността — Директива 2001/14/ЕО — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура — Член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/14 — Трайна липса на финансова стабилност — Член 6, параграф 1 и член 7, параграфи 3 и 4 от Директива 91/440 — Липса на мерки за стимулиране на управителя на инфраструктурата — Член 7, параграф 3 и член 8, параграф 1 от Директива 2001/14 — Изчисляване на таксата за минималния достъп“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 30 май 2013 г.

1. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Събиране на такси за ползване на инфраструктурата — Задължения на държавите членки — Баланс между приходите и разходите на управителя на инфраструктурата — Условия

   (член 6, параграф 1 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Задължения на държавите членки — Мерки, насърчаващи управителя на железопътната инфраструктура да намалява разходите за предоставяне на инфраструктурата и размера на таксите за достъп — Липса — Неизпълнение на задължения

   (член 6, параграф 2 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Транспорт — Железопътни превози — Директива 2001/14 — Разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси — Задължения на държавите членки — Изчисляване на таксата за минимален достъп до железопътната инфраструктура — Такса, съответстваща на разходите, свързани пряко с извършването на железопътната услуга — Липса — Неизпълнение на задължения

   (член 7, параграф 3 от Директива 2001/14 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Предвиденото в член 6, параграф 1 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49, задължение държавите членки да определят необходимите условия с цел осигуряване при нормални условия на работа и през един разумен период от време на баланс между приходите и разходите на управителя на инфраструктурата — като приходите от таксите, събирани за ползване на инфраструктурата, печалбата от други търговски дейности и държавното финансиране, от една страна, покриват разходите по инфраструктурата, от друга — трябва да се тълкува в смисъл, че цели постигането на баланс между приходите и разходите на управителя на инфраструктурата от счетоводна гледна точка. Същевременно липсата на баланс в отчета за приходите и разходите на управителя на инфраструктурата сама по себе си не е достатъчна, за да се направи изводът, че въпросната държава членка не е изпълнила задълженията си по посочената разпоредба. Всъщност съгласно текста на последната, за да се стигне до това заключение, трябва да се установи също, че липсата на баланс от счетоводна гледна точка е налице „при нормални условия на работа и през един разумен период от време“.

   (вж. точки 26, 34 и 35)

2.  Държава членка, която не е приела мерки, насърчаващи управителя на железопътната инфраструктура да намалява разходите за предоставяне на инфраструктурата и размера на таксите за достъп, не изпълнява задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49/ЕО.

   В същия контекст това, че националната правна уредба, приета във връзка с транспонирането на Директива 2001/14 във вътрешното право, има за цел намаляването на разходите и размера на таксите за ползване, не е достатъчно, тъй в посочената правна уредба не се определя стимулиращият механизъм, чрез който трябва да се постигне тази цел.

   (вж. точки 57 и 90; точка 1 от диспозитива)

3.  Държава членка, която е позволила при изчисляването на таксите, събирани за минималния пакет достъп и релсов достъп до съоръженията, да бъдат включени разходи, които не могат да се считат за свързани пряко с извършването на железопътната услуга, не изпълнява задълженията си по член 7, параграф 3 от Директива 2001/14 относно разпределянето на капацитета на железопътната инфраструктура и събирането на такси за ползване на железопътната инфраструктура, изменена с Директива 2004/49/ЕО.

   В това отношение предвидените в тази правна уредба разходи за поддържане или управление на движението трябва само отчасти да се считат за свързани пряко с извършването на железопътната услуга, тъй като включват фиксирани разходи, свързани с предоставянето на отсечка от железопътната мрежа, които управителят трябва да извърши дори при липса на движение на влакове. Освен това финансовите разходи и непреките разходи за дейността явно нямат каквато и да било пряка връзка с извършването на железопътната услуга. На последно място, амортизациите също не могат да се считат за свързани пряко с извършването на железопътната услуга, тъй като се определят не въз основа на реалното изхабяване на инфраструктурата поради движението, а съобразно счетоводни правила.

   (вж. точки 82—84 и 90; точка 1 от диспозитива)