Дело C-488/10

Celaya Emparanza y Galdos Internacional SA

срещу

Proyectos Integrales de Balizamiento SL

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante y no 1 de Marca Comunitaria)

„Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 19, параграф 1 — Промишлен дизайн на Общността — Нарушение или заплаха от нарушение на правото върху промишлен дизайн — Понятие „трети лица““

Резюме на решението

Промишлен дизайн на Общността — Правни последици на промишления дизайн на Общността — Права, предоставяни от промишления дизайн на Общността — Право да се забрани на всяко трето лице да използва промишления дизайн — Всяко трето лице — Понятие

(член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

Член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на спор за нарушение на изключителното право, предоставяно от регистриран промишлен дизайн на Общността, правото да се забрани използването от трети лица на промишления дизайн, се разпростира върху всяко трето лице, което използва промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно впечатление, включително третото лице — притежател на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността, независимо от намерението и поведението на това лице.

Разпоредбите на Регламента трябва да се тълкуват с оглед на „принципа на приоритет“, по силата на който предходният регистриран промишлен дизайн на Общността има предимство пред последващите регистрирани промишлени дизайни на Общността. От член 4, параграф 1 от Регламента следва по-специално, че закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това доколко той е нов и оригинален. В случай на противоречие обаче между два регистрирани промишлени дизайна на Общността се предполага, че този, който е регистриран първи, отговаря на условията за получаване на закрила в рамките на Общността преди този, който е регистриран втори. Така на притежателя на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността може да се признае закрилата, която му предоставя Регламентът, само ако посредством иск за обявяване на недействителност, евентуално насрещен иск, докаже, че по отношение на предходния регистриран промишлен дизайн на Общността не е изпълнено някое от посочените условия.

Съгласно производството за регистриране на промишлени дизайни на Общността, уредено в членове 45—48 от Регламента, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) проверява дали заявката е съобразена с предвидените от Регламента формални условия за подаване. Ако заявката е съобразена с посочените условия, отговаря на определението за промишлен дизайн по член 3, буква а) от Регламента и не е в противоречие с обществения ред или възприетите принципи на морала, службата вписва заявката в регистъра на промишлените дизайни на Общността като регистриран промишлен дизайн на Общността. Следователно става въпрос за бърз контрол главно от формално естество, който, както се посочва в съображение 18 от Регламента, не изисква разглеждане по същество, за да се прецени преди регистрацията дали промишленият дизайн отговаря на условията за получаване на закрила, и който впрочем, за разлика от производството за регистрация съгласно Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, не предвижда фаза, позволяваща на притежателя на регистриран по-рано промишлен дизайн да се противопостави на регистрацията. При тези условия само тълкуване, съгласно което в понятието „всяко трето лице“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламента се включва третото лице — притежател на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността, може да гарантира постигането на преследваната от Регламента цел за ефикасна закрила на регистрираните промишлени дизайни на Общността, както и полезното действие на исковете за нарушение на правото върху промишлен дизайн.

(вж. точки 39, 40, 42—44, 52 и 58; точки 1 и 2 от диспозитива)

Дело C-488/10

Celaya Emparanza y Galdos Internacional SA

срещу

Proyectos Integrales de Balizamiento SL

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Alicante y no 1 de Marca Comunitaria)

„Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 19, параграф 1 — Промишлен дизайн на Общността — Нарушение или заплаха от нарушение на правото върху промишлен дизайн — Понятие „трети лица““

Резюме на решението

Промишлен дизайн на Общността — Правни последици на промишления дизайн на Общността — Права, предоставяни от промишления дизайн на Общността — Право да се забрани на всяко трето лице да използва промишления дизайн — Всяко трето лице — Понятие

(член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 на Съвета)

Член 19, параграф 1 от Регламент № 6/2002 относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на спор за нарушение на изключителното право, предоставяно от регистриран промишлен дизайн на Общността, правото да се забрани използването от трети лица на промишления дизайн, се разпростира върху всяко трето лице, което използва промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно впечатление, включително третото лице — притежател на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността, независимо от намерението и поведението на това лице.

Разпоредбите на Регламента трябва да се тълкуват с оглед на „принципа на приоритет“, по силата на който предходният регистриран промишлен дизайн на Общността има предимство пред последващите регистрирани промишлени дизайни на Общността. От член 4, параграф 1 от Регламента следва по-специално, че закрилата на промишлен дизайн чрез промишления дизайн на Общността се осигурява в зависимост от това доколко той е нов и оригинален. В случай на противоречие обаче между два регистрирани промишлени дизайна на Общността се предполага, че този, който е регистриран първи, отговаря на условията за получаване на закрила в рамките на Общността преди този, който е регистриран втори. Така на притежателя на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността може да се признае закрилата, която му предоставя Регламентът, само ако посредством иск за обявяване на недействителност, евентуално насрещен иск, докаже, че по отношение на предходния регистриран промишлен дизайн на Общността не е изпълнено някое от посочените условия.

Съгласно производството за регистриране на промишлени дизайни на Общността, уредено в членове 45—48 от Регламента, Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) проверява дали заявката е съобразена с предвидените от Регламента формални условия за подаване. Ако заявката е съобразена с посочените условия, отговаря на определението за промишлен дизайн по член 3, буква а) от Регламента и не е в противоречие с обществения ред или възприетите принципи на морала, службата вписва заявката в регистъра на промишлените дизайни на Общността като регистриран промишлен дизайн на Общността. Следователно става въпрос за бърз контрол главно от формално естество, който, както се посочва в съображение 18 от Регламента, не изисква разглеждане по същество, за да се прецени преди регистрацията дали промишленият дизайн отговаря на условията за получаване на закрила, и който впрочем, за разлика от производството за регистрация съгласно Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, не предвижда фаза, позволяваща на притежателя на регистриран по-рано промишлен дизайн да се противопостави на регистрацията. При тези условия само тълкуване, съгласно което в понятието „всяко трето лице“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламента се включва третото лице — притежател на последващ регистриран промишлен дизайн на Общността, може да гарантира постигането на преследваната от Регламента цел за ефикасна закрила на регистрираните промишлени дизайни на Общността, както и полезното действие на исковете за нарушение на правото върху промишлен дизайн.

(вж. точки 39, 40, 42—44, 52 и 58; точки 1 и 2 от диспозитива)