Дело C-282/10

Maribel Dominguez

срещу

Centre informatique du Centre Ouest Atlantique

и

Préfet de la région Centre

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)

„Социална политика — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Условие за възникване на правото, наложено от национална правна уредба — Отсъствие на работника — Право на отпуск с продължителност в зависимост от вида на отсъствието — Национална правна уредба, която противоречи на Директива 2003/88 — Роля на националния съд“

Резюме на решението

1. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Национална правна уредба, съгласно която правото на платен годишен отпуск е обусловено от наличието на определен минимален период на действително полагане на труд през референтния период

   (член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Директива 2003/88 — Член 7, параграф 1 — Задължения и правомощия на националния съд — Тълкуване на националната правна уредба в съответствие с правото на Съюза — Граници — Евентуално задължение на държавата членка да поправи вредите, причинени на частноправните субекти поради несъответствието на националното право с правото на Съюза

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Организация на работното време — Право на платен годишен отпуск — Национална разпоредба, която предвижда платен годишен отпуск с по-голяма или равна на минималната продължителност в зависимост от основанието за отсъствие на работника

   (член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от наличието на период на действително полагане на труд не по-малко от десет дни или от един месец през референтния период.

   Макар че държавите членки несъмнено могат да определят във вътрешната си правна уредба условията за упражняване и осъществяване на правото на платен годишен отпуск, при все това те не могат да обвържат с каквото и да е условие самото съществуване на това право. Така условията и редът за изпълнение и прилагане, необходими за осъществяване на изискванията на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време, кодифицирана с Директива 2003/88, могат да съдържат определени различия относно условията за упражняване на правото на платен годишен отпуск, но тази директива не позволява на държавите членки да изключат самото възникване на правото, изрично предоставено на всички работници.

   (вж. точки 18, 19 и 21; точка 1 от диспозитива)

2.  Когато се разглежда спор между частноправни субекти и приложимото национално право е в противоречие с член 7 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, запитващата юрисдикция трябва да провери, като вземе предвид цялото вътрешно право, и по-специално релевантното трудово право, и като приложи признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантира пълната ефективност на посочената разпоредба и да стигне до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел, дали може да тълкува това национално право така, че отсъствието на работника поради злополука по пътя към или от работното място да може да се приравни на някоя от хипотезите, посочени в релевантната разпоредба на националното трудово право.

   Ако такова тълкуване не е възможно, националната юрисдикция трябва да провери дали предвид правното естество на ответниците в главното производство срещу тях може да бъде изтъкнато непосредственото действие на член 7, параграф 1 от Директива 2003/88.

   Ако националната юрисдикция не постигне предвидения в посочения член 7 резултат, увредената от несъответствието на националното право с правото на Съюза страна все пак ще може да се позове на Решение от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и др., С-6/90 и С-9/90, за да получи евентуално обезщетение за претърпяната вреда.

   (вж. точка 44; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, която предвижда платен годишен отпуск с продължителност, която е по-голяма или равна на гарантираната от тази директива минимална продължителност от четири седмици в зависимост от основанието за отсъствие на работника по болест.

   (вж. точка 50; точка 3 от диспозитива)