Keywords
Summary

Keywords

1. Помощи, предоставяни от държавите — Съответни правомощия на Комисията и на националните юрисдикции — Роля на националните юрисдикции

(член 88, параграф 3 ЕО)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Възстановяване на предишното положение — Задължения на националните юрисдикции

(член 88, параграф 3 ЕО)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Възстановяване на предишното положение — Задължения и правомощия на националните юрисдикции

(член 88, параграф 3 ЕО)

Summary

1. Прилагането на системата за контрол на държавните помощи, която следва от член 88 ЕО и от съответната практика на Съда, е задължение, от една страна, на Комисията, и от друга — на националните юрисдикции. В това отношение на националните юрисдикции и на Комисията са възложени отделни, но взаимно допълващи се задачи. Всъщност, докато преценката дали мерките за помощ са съвместими с общия пазар е от изключителната компетентност на Комисията, която действа под контрола на юрисдикциите на Съюза, то националните юрисдикции следят за спазването на правата на правните субекти, ако не е изпълнено задължението за предварително уведомяване на Комисията за държавните помощи, предвидено в член 88, параграф 3 ЕО.

Мярката за помощ, приведена в действие в нарушение на задълженията, които произтичат от член 88, параграф 3 ЕО, е неправомерна. Националните юрисдикции трябва да отчетат всички последици, които произтичат от това, в съответствие с тяхното национално право както по отношение на действителността на актовете по привеждането в действие на мерките за помощ, така и на възстановяването на финансовите помощи, отпуснати в нарушение на тази разпоредба.

(вж. точки 25—29)

2. Премахването на неправомерната помощ чрез възстановяване, за да се върне предходното положение, е логична последица от установяването на нейната неправомерност. С връщането на помощта получателят губи предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение. За да може да се извърши такова възстановяване обаче е необходимо националните юрисдикции да индивидуализират получателя, евентуално получателите на помощта.

Когато помощта е предоставена под формата на гаранция, нейни получатели могат да бъдат или заемодателят, или заемополучателят, или, в някои случаи, и двамата заедно. Всъщност, когато заемът, даден от кредитна институция на заемополучател, е гарантиран от публичноправни органи на държава членка, този заемополучател обикновено получава финансово предимство и следователно ползва помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, доколкото финансовият разход за него е по-нисък от този, който би направил, ако трябваше да получи същото финансиране и същата гаранция по пазарни цени.

Заемодателят обаче също може да извлече икономическа изгода от разглежданата гаранция, по-специално когато няма как поначало да се изключи, че гаранцията е предоставена за нуждите на съществуващо вземане на заемодателя, и то в рамките на преструктуриране на дълга на заемополучателя. Ако случаят е такъв, със споменатата гаранция заемодателят би получил самостоятелно икономическо предимство, доколкото неговото вземане е станало по-сигурно поради дадената от публичноправния орган гаранция, без при това условията по гарантирания заем да са изменяни. Националната юрисдикция трябва да индивидуализира получателя, евентуално получателите на споменатата гаранция, с оглед на всички особености на настоящия случай, и да пристъпи към възстановяване на общия размер на разглежданата помощ.

(вж. точки 33, 34, 37, 39, 40, 42 и 43)

3. Що се отнася до възстановяването на неправомерна помощ, дадена от публичноправен орган под формата на гаранция, за да покрие заем, предоставен от финансово дружество на предприятие, което не би могло да получи такова финансиране при нормални пазарни условия, правото на Съюза в областта на държавните помощи не предвижда никаква определена последица, която националните юрисдикции са длъжни да отчетат във връзка с действителността на актовете за привеждане в действие на помощта.

Доколкото обаче по същество целта на мерките, които националните юрисдикции трябва да вземат в случай на нарушение на член 88, параграф 3 ЕО, е да се възстанови конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на помощта, тези юрисдикции трябва да се уверят, че посочената цел може да бъде постигната с взетите от тях мерки във връзка с действителността на споменатите актове. Ето защо националните юрисдикции следва да проверят дали в съответния случай с оглед на конкретните обстоятелства по делото обезсилването на гаранцията би било по-ефикасно от други мерки за възстановяването на предходното положение. Възможно е да има случаи, когато обявяването на договора за недействителен, доколкото може да доведе до взаимно възстановяване на направените от страните престации, или премахването на предимство за в бъдеще биха били по-подходящи за постигането на целта за възстановяване на конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на помощта.

Ето защо последното изречение от член 88, параграф 3 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че националните юрисдикции са компетентни да обезсилят гаранция в случай, при който неправомерната помощ е приведена в действие посредством гаранция, дадена от публичноправен орган, за да покрие заем, предоставен от финансово дружество в полза на предприятие, което не би могло да получи такова финансиране при нормални пазарни условия. При упражняването на тази компетентност посочените юрисдикции са длъжни да гарантират възстановяването на помощта и за тази цел могат да обезсилят гаранцията по-специално в случаите, когато при липсата на по-необременителни процесуални мерки обезсилването може да доведе до възстановяването на конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на споменатата гаранция, или да улесни това възстановяване.

(вж. точки 44—49 и диспозитива)