Keywords
Summary

Keywords

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003

(член 10, буква б), подточка iv) от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003

(член 11, параграф 8 и членове 40 и 42 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003

(съображение 24, член 11, параграф 8, член 42, параграф 1, член 43, параграф 2, член 47, параграф 2, втора алинея и член 60 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Регламент № 2201/2003

(член 42, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 на Съвета)

Summary

1. Член 10, буква б), подточка iv) от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че привременната мярка не представлява „решение относно упражняването на родителските права, което не съдържа [разпореждане за] […]връщането на детето“ по смисъла на тази разпоредба, и не би могла да представлява основание за прехвърлянето на компетентност на съдилищата на държавата членка, в която детето е отведено неправомерно. Действително с оглед на главната роля, която Регламентът отрежда на компетентния съд, и на принципа за запазване на неговата компетентност, „решение[то] относно упражняването на родителските права, което не съдържа [разпореждане за] […]връщането на детето“, е окончателно решение, прието въз основа на пълен преглед на всички релевантни обстоятелства, с което компетентният съд се произнася по въпроса за упражняването на родителските права върху детето, без този въпрос да подлежи на уреждане с последващи административни или съдебни решения. Предвиденият редовен преглед или преразглеждане на така уредения въпрос относно упражняването на родителските права върху детето през определени периоди от време или в зависимост от определени обстоятелства не премахва окончателния характер на решението. Този извод произтича от системата на Регламента, а обслужва и интересите на детето. Всъщност, ако в резултат от привременното решение компетентният съд на държавата членка по предходното обичайно местопребиваване на детето изгуби компетентност по въпроса относно упражняването на родителските права върху детето, съществува опасност той да не постанови подобно привременно решение, независимо че интересите на детето биха го изисквали.

(вж. точки 46 и 47; точка 1 от диспозитива)

2. Член 11, параграф 8 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че решение на компетентния съд, с което се разпорежда връщането на детето, попада в приложното поле на тази разпоредба дори да не се предшества от окончателно решение на същия съд относно правото на упражняване на родителските права върху детето.

Във връзка с това за тълкуване — съгласно което изпълнението на решение на компетентния съд, с което се разпорежда връщането на детето, би зависило от наличието на окончателно решение относно правото на упражняване на родителските права, постановено от същия съд — не се открива никакво основание в текста на член 11 от Регламента, и по-конкретно в параграф 8 от него, който, напротив, се отнася за „всяко последващо решение, което разпорежда връщането на детето“. Също така членове 40 и 42—47 от Регламента изобщо не обвързват изпълнението на решение, постановено на основание член 11, параграф 8, снабдено с удостоверение по член 42, параграф 1 от Регламента, с предварителното постановяване на решението относно упражняването на родителските права. Освен това експедитивността, която разпоредбите на член 11, параграф 8 и членове 40 и 42 от Регламента си поставят за цел, и предимството, което се дава на компетентността на съда по произход, трудно биха могли да се съвместят с тълкуване, според което решението за връщане би трябвало да се предшества от окончателно решение относно правото на упражняване на родителските права. Това условие би съставлявало ограничение, което евентуално би задължило компетентния съд да вземе решение относно правото на упражняване на родителските права, без да разполага с цялата информация и с всички обстоятелства, релевантни в това отношение, както и с времето, необходимо за тяхната обективна и спокойна преценка. Накрая, интересът от постановяване на справедливо и обосновано съдебно решение относно окончателното упражняване на родителските права върху детето, изискването за предотвратяване на отвличанията на деца, както и правото на детето да поддържа редовни лични отношения и преки контакти с двамата си родители имат предимство пред евентуалните неудобства, свързани с пътуванията в резултат от изпълнението на решение, прието на основание член 11, параграф 8, а впоследствие и на окончателно решение относно правото на упражняване на родителските права.

(вж. точки 52, 54, 62 и 63; точка 2 от диспозитива)

3. Член 47, параграф 2, втора алинея от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че последващо решение, постановено от съд на изпълняващата държава членка, с което временно се предоставя правото на упражняване на родителските права и което се счита за изпълняемо съгласно правото на тази държава, не може да се противопостави на изпълнението на удостоверено решение, постановено преди това от компетентния съд на държавата членка по произход, с което се разпорежда връщането на детето. Обратното разрешение би означавало да се заобиколи механизмът, установен в глава ІІІ, раздел 4 от Регламента. Подобно изключение от компетентността на съдилищата на държавата членка по произход би лишило от полезен ефект член 11, параграф 8 от Регламента, който предоставя правото на компетентния съд да вземе последен решение и който по силата на член 60 от Регламента се ползва с предимство пред Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, и би признало компетентност по същество на съдилищата на изпълняващата държава членка. Освен това, както следва от съображение 24, от член 42, параграф 1 и от член 43, параграф 2 от Регламента, издаването на удостоверение изобщо не подлежи на обжалване, а удостовереното по този начин решение автоматично се ползва с изпълнителна сила, без възможност за противопоставяне на неговото признаване. Що се отнася до несъвместимостта по смисъла на член 47, параграф 2, втора алинея от Регламента на удостоверено решение с последващо изпълняемо решение, тя трябва да се проверява само с оглед на евентуално постановените последващи решения на компетентните съдилища на държавата членка по произход. Подобна несъвместимост впрочем би била налице не само в случаите на отмяна или изменение на решението в резултат от съдопроизводствени действия в държавата по произход, но и в случай че компетентният съд оттегли своята позиция, ако така изискват интересите на детето, и постанови ново изпълняемо решение, без да оттегля изрично първоначалното, което по този начин би се оказало лишено от предмет.

(вж. точки 70 и 76—78; точка 3 от диспозитива)

4. Изпълнението на удостоверено решение не може да се откаже в изпълняващата държава членка поради това, че вследствие на промяна в обстоятелствата, настъпила след неговото постановяване, то би могло сериозно да накърни най-добрия интерес на детето. Всъщност подобна промяна представлява въпрос по същество, който евентуално може да доведе до промяна в решението на компетентния съд относно връщането на детето. В съответствие обаче с разпределението на компетентността между съдилищата в държавата членка по произход и в изпълняващата държава членка подобен въпрос попада в компетентността на съда на държавата членка по произход, който би трябвало да бъде сезиран и с евентуалното искане за спиране на изпълнението на неговото решение.

(вж. точки 81 и 83; точка 4 от диспозитива)