Keywords
Summary

Keywords

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите членки — Директива 2005/85 — Право на ефективна съдебна защита

(член 39, параграф 1 от Директива 2005/85 на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите членки — Директива 2005/85 — Право на ефективна съдебна защита

(членове 23 и 39 от Директива 2005/85 на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите членки — Директива 2005/85 — Право на ефективна съдебна защита

(член 39 от Директива 2005/85 на Съвета)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Процедура за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите членки — Директива 2005/85 — Право на ефективна съдебна защита

(член 39 от Директива 2005/85 на Съвета)

Summary

1. От текста на член 39, параграф 1, буква a) от Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки и особено от неизчерпателно изброените в него актове следва, че понятието „решение относно молба[та]“ включва редица решения, които, тъй като водят до отхвърляне на молбата за убежище или са взети на границата, са равносилни на окончателен отказ по същество. Същото важи и за другите решения, за които член 39, параграф 1, букви б)—д) от Директива 2005/85/ЕО предвижда изрично право на ефективна защита пред съд. Следователно решенията, срещу които кандидатът за убежище трябва да има право на защита по силата на член 39, параграф 1 от Директива 2005/85, са тези, с които молбата за убежище се отхвърля по съображения по същество или, когато са налице основанията за това, на формално или процесуално основание, които изключват решението по същество. От това следва, че тази разпоредба не се отнася до подготвителните решения за решението по същество или решенията във връзка с организирането на процедурата.

Освен това да се тълкува член 39 от Директива 2005/85 в смисъл, че „решение относно молба[та]“ означава всяко решение, свързано с молбата за убежище, и че се отнася също до подготвителните решения за окончателното решение, с което компетентният орган се произнася по молбата за убежище, или решенията за организиране на процедурата, не би отговаряло на значението, което има бързината на процедурите във връзка с молбите за убежище. Както личи от съображение 11 от тази директива, в интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите убежище е приключването на процедурите в тази област в най-кратки срокове в съответствие с член 23, параграф 2 от Директива 2005/85, без да се накърняват точността и пълнотата на разглеждането.

(вж. точки 41—44)

2. Член 39 от Директива 2005/85/ЕО относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки и принципът на ефективна съдебна защита трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която не може да бъде подадена никаква самостоятелна жалба срещу решението на компетентния национален орган да разгледа молба за убежище в такава ускорена процедура, при положение че по отношение на мотивите, поради които този орган е разгледал основателността на посочената молба в тази процедура, може да бъде упражнен ефективен съдебен контрол при обжалването, на което подлежи окончателното решение за отхвърляне на молбата, като националната юрисдикция трябва да прецени това обстоятелство.

Наистина, решението относно процедурата, която следва да се приложи при разглеждането на молбата за убежище, разгледано самостоятелно и независимо от окончателното решение, с което тази молба е уважена или отхвърлена, представлява подготвителен акт за окончателното решение, с което съответният орган се произнася по молбата. При тези обстоятелства липсата на възможност за обжалване на този етап на процедурата не представлява нарушение на правото на ефективна защита пред съд, но при условие че законосъобразността на окончателното решение, прието в ускорена процедура, а именно мотивите, поради които компетентният орган е отхвърлил молбата за убежище като неоснователна, могат да бъдат подложени на задълбочено изследване от националния съд при разглеждане на жалбата срещу решението за отхвърляне на посочената молба.

Ефективността на това обжалване няма да бъде гарантирана, ако поради липсата на възможност за обжалване на решението на компетентния орган да разгледа молба за убежище в ускорена процедура мотивите, поради които този орган е решил да разгледа основателността на молбата в такава процедура, не могат да бъдат подложени на такъв контрол, при положение че тези мотиви са същите като тези, въз основа на които е отхвърлена молбата. Такова положение би довело до липса на възможност за контрол за законосъобразност на решението от фактическа и от правна страна. Ето защо е важно тези мотиви да могат да бъдат ефективно оспорени по-късно пред националния съд и разгледани от него при произнасяне по жалбата, която може да бъде подадена срещу окончателното решение, с което приключва процедурата по молбата за убежище. Наистина няма да бъде съвместимо с правото на Съюза тълкуване на такава национална правна уредба в смисъл, че мотивите, поради които компетентният административен орган е разгледал молба за убежище в ускорена процедура, не могат изобщо да бъдат предмет на съдебен контрол.

Когато става въпрос за тълкуване на националното право от националния съдия, принципът за тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза обаче изисква националните юрисдикции да направят всичко, което е в тяхната компетентност, за да гарантират пълната ефективност на Директива 2005/85 и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Целта на Директива 2005/85 е да установи обща рамка на гаранциите, които позволяват да се осигури напълно спазването на Женевската конвенция и на основните права. Правото на ефективно обжалване е основен принцип на правото на Съюза. За да бъде ефективно упражняването на това право, националният съд трябва да може да провери обосноваността на мотивите, въз основа на които компетентният административен орган приема, че молбата за международна закрила е неоснователна или недобросъвестна, без те да се ползват от необорима презумпция за законосъобразност. Също при обжалването сезираният със случая национален съд трябва да провери дали решението молба за убежище да бъде разгледана в ускорена процедура е прието при спазване на процедурите и на основните гаранции, предвидени в глава ІІ от Директива 2005/85, както предвижда член 23, параграф 4 от същата.

(вж. точки 55—58, 60, 61 и 70 и диспозитива)

3. Когато по силата на национална правна уредба относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец срокът за обжалване на окончателното решение по молба за убежище е петнадесет дни в случаите на ускорена процедура, докато за прието по общия ред решение е едномесечен, е важно този определен срок да е на практика достатъчен за подготовката и упражняването на правото на ефективна защита пред съд. Що се отнася до ускорените процедури, петнадесетдневен срок за обжалване по принцип не изглежда недостатъчен на практика, за да се подготви и упражни правото на ефективна защита пред съд, и изглежда разумен и пропорционален, с оглед на правата и интересите, които зависят от него. Все пак, в случай че с оглед на обстоятелствата в дадено положение този срок се окаже недостатъчен, задължение на националния съд е да прецени дали сам по себе си този факт позволява да уважи жалбата, подадена косвено срещу решението на компетентните административни органи за разглеждане на молба за убежище в ускорена процедура, така че като уважи жалбата, този съд да разпореди молбата да се разгледа по общия ред.

(вж. точки 66—68)

4. Директива 2005/85 относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки не въвежда задължение за наличие на двуинстанционен съдебен контрол. Важно е само съществуването на право на обжалване пред съдебна инстанция, гарантирано с член 39 от Директива 2005/85. Принципът на ефективна съдебна защита открива за частноправния субект право на достъп до съд, а не до няколко съдебни инстанции.

(вж. точка 69)