Съединени дела C-7/10 и C-9/10

Staatssecretaris van Justitie

срещу

Tayfun Kahveci и Osman Inan

(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Нидерландия)

„Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Право на пребиваване — Членове на семейството на турски работник, който е придобил гражданство по натурализация — Запазване на турското гражданство — Дата на натурализация“

Резюме на решението

Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Съвет за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция — Решение № 1/80 — Събиране на семейството

(член 7 и член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция

Член 7 от Решение № 1/80 от на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция трябва да се тълкува в смисъл, че членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, могат да се позовават на тази разпоредба и след като работникът е придобил гражданството на приемащата държава членка и същевременно е запазил турското си гражданство.

Наистина както от първенството на правото на Съюза, така и от прякото действие на разпоредба като член 7, първа алинея от посоченото решение следва, че държавите членки не могат да променят едностранно обхвата на системата за постепенно интегриране на турските граждани в приемащата държава членка и че поради това вече нямат възможност да приемат мерки, които могат да накърнят правното положение, признато изрично на такива граждани от правната уредба, установена със Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция.

При тези обстоятелства член 14, параграф 1 от същото решение съдържа подходящата правна уредба, която позволява да се прецени дали е възможно осъден за престъпления турски гражданин да бъде лишен чрез експулсиране от приемащата държава членка от правата, които черпи пряко от това решение.

Във връзка с това съответните национални органи трябва във всеки конкретен случай да преценяват личното поведение на нарушителя, както и дали то представлява актуална, действителна и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред и обществената сигурност, и тези органи трябва освен това да следят за спазването както на принципа на пропорционалност, така и на основните права на заинтересованото лице. По-конкретно, решение за мярка за експулсиране, основана на споменатия член 14, параграф 1, може да бъде взето само ако личното поведение на заинтересованото лице показва действителен риск от нови сериозни смущения на обществения ред.

(вж. точки 37 и 39-41 и диспозитива)

Съединени дела C-7/10 и C-9/10

Staatssecretaris van Justitie

срещу

Tayfun Kahveci и Osman Inan

(Преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Нидерландия)

„Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Право на пребиваване — Членове на семейството на турски работник, който е придобил гражданство по натурализация — Запазване на турското гражданство — Дата на натурализация“

Резюме на решението

Международни споразумения — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Съвет за асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция — Решение № 1/80 — Събиране на семейството

(член 7 и член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция

Член 7 от Решение № 1/80 от на Съвета за асоцииране ЕИО—Турция трябва да се тълкува в смисъл, че членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, могат да се позовават на тази разпоредба и след като работникът е придобил гражданството на приемащата държава членка и същевременно е запазил турското си гражданство.

Наистина както от първенството на правото на Съюза, така и от прякото действие на разпоредба като член 7, първа алинея от посоченото решение следва, че държавите членки не могат да променят едностранно обхвата на системата за постепенно интегриране на турските граждани в приемащата държава членка и че поради това вече нямат възможност да приемат мерки, които могат да накърнят правното положение, признато изрично на такива граждани от правната уредба, установена със Споразумението за асоцииране ЕИО—Турция.

При тези обстоятелства член 14, параграф 1 от същото решение съдържа подходящата правна уредба, която позволява да се прецени дали е възможно осъден за престъпления турски гражданин да бъде лишен чрез експулсиране от приемащата държава членка от правата, които черпи пряко от това решение.

Във връзка с това съответните национални органи трябва във всеки конкретен случай да преценяват личното поведение на нарушителя, както и дали то представлява актуална, действителна и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред и обществената сигурност, и тези органи трябва освен това да следят за спазването както на принципа на пропорционалност, така и на основните права на заинтересованото лице. По-конкретно, решение за мярка за експулсиране, основана на споменатия член 14, параграф 1, може да бъде взето само ако личното поведение на заинтересованото лице показва действителен риск от нови сериозни смущения на обществения ред.

(вж. точки 37 и 39-41 и диспозитива)