EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CJ0521

Резюме на решението

Keywords
Summary

Keywords

1. Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост

(член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер

(член 101 ДФЕС; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Достъп до преписката — Предмет — Зачитане на правото на защита — Обхват

(член 81 ЕО)

5. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Спазване на разумен срок

(член 81 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

7. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, с което се налагат глоби за нарушение на правилата на конкуренцията, имащо множество адресати

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

Summary

1. С жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. В рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат всъщност до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция правни основания. Следователно страните не могат да изменят предмета на спора, като изтъкват за първи път пред Съда правно основание, което не са изтъкнали пред Общия съд, въпреки че са могли да го направят, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от разгледания от Общия съд. Следователно такова правно основание трябва да се приеме за недопустимо на стадия на обжалването на решението на Общия съд.

(вж. точки 35, 51 и 78)

2. Понятието за предприятие обозначава всеки стопански субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния статут и начина му на финансиране. В това отношение, от една страна, понятието за предприятие, поставено в контекста на конкурентното право на Съюза, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение. Дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество, по-конкретно когато, макар и да притежава отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта.

В особения случай, в който дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, нарушило правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява подобно влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да се изведе презумпцията, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара.

(вж. точки 53, 54, 56, 57, 80 и 96)

3. Презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, каквото може да има дружество майка, притежаващо 100 % от капитала на дъщерното си дружество, цели по-конкретно да въведе равновесие между, от една страна, целта за наказване на поведенията в нарушение на правилата на конкуренцията, по-специално на член 101 ДФЕС, и да се предотврати тяхното повторно извършване, и от друга страна, изискванията на някои общи принципи на правото на Съюза, като по-конкретно принципите на презумпция за невиновност, на индивидуализиране на наказанията и на правната сигурност, както и правото на защита, включително принципа на равни процесуални възможности. Именно затова тази презумпция е оборима. Тя почива на констатацията, че освен при напълно изключителни обстоятелства, дружество, притежаващо изцяло капитала на дъщерно дружество, може с оглед на този единствен дял в капитала да упражни решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, поначало липсата на действително упражняване на това влияние може да бъде открита най-редовно в сферата на образуванията, срещу които презумпцията действа.

При тези условия, ако за оборването на посочената презумпция беше достатъчно за заинтересована страна да изтъкне само неподкрепени с доказателства твърдения, до голяма степен тази презумпция щеше да бъде излишна. Макар дадена презумпция да е трудно оборима, тя остава допустима, ако е пропорционална на преследваната законосъобразна цел, ако е налице възможност да се приведат доказателства за противното и ако правото на защита е гарантирано.

(вж. точки 59—62)

4. Що се отнася до производството по прилагане на член 81 ЕО административното производство, което се провежда пред Комисията, се подразделя на две последователни фази, всяка от които има своя собствена вътрешна логика, а именно, от една страна, фаза на предварително разследване, а от друга — състезателна фаза. Фазата на предварителното разследване, която продължава до изложението на възраженията, е предназначена да позволи на Комисията да събере всички релевантни доказателства, които потвърждават или не наличието на нарушение на нормите относно конкуренцията и да приеме първоначална позиция във връзка с по-нататъшния ход и насоката на производството. От своя страна състезателната фаза, обхващаща периода от изложението на възраженията до приемането на окончателно решение, трябва да позволи на Комисията да се произнесе окончателно по предявеното нарушение.

Що се отнася до фазата на предварителното разследване началният ѝ момент е датата, на която, упражнявайки предоставените ѝ от законодателя на Съюза правомощия, Комисията приема мерки, които включват обвинение в извършване на нарушение и имат значително отражение върху положението на заподозрените предприятия. Едва в началото на административната състезателна фаза чрез изложението на възраженията заинтересованото образувание се уведомява за всички основни обстоятелства, на които Комисията се основава на този етап от производството. Ето защо заинтересованото предприятие може да се ползва пълноценно от правото си на защита едва след изпращане на изложението на възраженията.

(вж. точки 113—115)

5. Що се отнася до производството по прилагане на член 81 ЕО, е важно да се избягва непоправимото засягане на правото на защита в хода на фазата на предварителното разследване от административното производство, тъй като предприетите действия по събиране на доказателства могат да бъдат от решаващо естество за осигуряване на доказателства за неправомерния характер на действията на предприятията, които могат да доведат до ангажиране на тяхната отговорност.

Така преценката относно източника на евентуални пречки за ефективното упражняване на правото на защита не трябва да се ограничава до състезателната фаза на административното производство, а трябва да обхване цялото производство и да се отнася за цялата му продължителност.

При все това Комисията не е длъжна при всички случаи още преди първата мярка, взета по отношение на дадено образувание, да предупреди това образувание за самата възможност за предприемане на мерки по разследване или обвинение въз основа на конкурентното право на Съюза, най-вече ако поради подобно предупреждаване има опасност ефикасността на разследването на Комисията да бъде неправомерно намалена.

Освен това принципът на личната отговорност не пречи на Комисията първо да предвиди санкция на дружеството, извършител на нарушението на правилата на конкуренцията, преди да изследва дали евентуално отговорността за нарушението може да бъде възложена на дружеството майка.

Така, при условие че на адресата на изложението на възраженията е дадена възможност да изложи надлежно в хода на административното състезателно производство своята гледна точка относно действителността и релевантността на фактите и обстоятелствата, изтъкнати от Комисията, последната по принцип не е длъжна да предприеме спрямо този адресат мерки за установяване на факти, преди да изпрати изложението на възраженията.

(вж. точки 117—122)

6. Задължението за мотивиране на индивидуално решение има за цел, освен да позволи съдебен контрол, да предостави на заинтересованото лице достатъчно информация, за да може то да прецени дали решението евентуално страда от порок, който е основание за оспорване на неговата действителност. Следователно мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение. Липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съдилищата на Съюза.

Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. При все това мотивите на даден акт трябва да бъдат логични, по-конкретно да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи разбирането на причините, които са в основата на този акт.

(вж. точки 148—151)

7. Когато решение за прилагането на правилата на Съюза в областта на конкурентното право се отнася до множество адресати и засяга определянето на субекта, който да носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понасят тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за отговорно за неправомерното поведение на свое дъщерно дружество, подобно решение трябва да съдържа обстоятелствено изл ожение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество. Що се отнася по-специално до решение на Комисията, което по отношение на някои адресати се основава изключително на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние, Комисията при всички случаи — с риск на практика да направи тази презумпция необорима — е длъжна да изложи по подходящ начин на тези адресати причините, поради които посочените правни и фактически доказателства не са били достатъчни, за да оборят посочената презумпция. Задължението на Комисията да мотивира своите решения по този въпрос произтича по-конкретно от оборимия характер на посочената презумпция, за оборването на която се изисква от заинтересованите лица да представят доказателство относно икономическите, организационните и юридическите връзки между засегнатите дружества. Независимо от това Комисията при все това не е длъжна в подобен контекст да взема отношение по обстоятелства, които явно нямат връзка със случая, нямат значение или са очевидно второстепенни.

Впрочем, ако решение на Комисията, което следва постоянна практика по вземане на решения, може да бъде мотивирано кратко, а именно чрез позоваване на тази практика, Комисията трябва да изложи изрично своите съображения, когато решение отива значително по-далеч от предходните решения.

При тези условия Общият съд следва да отдели особено внимание на въпроса дали решение, с което се налага глоба на предприятие, състоящо се от дружеството майка и неговото дъщерно дружество, вменявайки на първото отговорността за поведението на второто, за нарушение на правилата на конкуренцията, съдържа обстойно изложение на причините, поради които Комисията счита, че представените от дружеството майка доказателства не са достатъчни за оборване на приложената в това решение презумпция за носене на отговорност. Така в определена специфична хипотеза Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не санкционира опорочено от липса на мотиви решение на Комисията, представляващо само поредица от повторения на прости твърдения и отрицания, които изобщо не са подкрепени от конкретни факти. Всъщност при липсата на допълнителни уточнения подобна поредица от твърдения и отрицания не дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка или на компетентната юрисдикция да упражни своя контрол.

(вж. точки 152—155 и 167—170)

Top