Keywords
Summary

Keywords

1. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Дъщерно дружество, притежавано от неоперативно холдингово дружество

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Обжалване — Правни основания — Необходимост от конкретна критика на пункт от разсъжденията на Общия съд

(член 256 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

4. Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост

(член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда)

5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите, налагани при нарушение на правилата на конкуренцията

(член 81, параграф 1 ЕО; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

Summary

1. Понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния статут и начина му на финансиране. В това отношение, от една страна, понятието за предприятие, поставено в контекста на конкурентното право на Съюза, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренция, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение. Дружество майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество, по-конкретно когато, макар и да притежава отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта.

В особения случай, в който дружеството майка притежава 100 % от капитала на дъщерното си дружество, нарушило правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че дружеството майка действително упражнява подобно влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество се притежава от неговото дружество майка, за да презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на дъщерното дружество. Впоследствие Комисията ще може да приеме дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако дружеството майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, за да удостовери, че дъщерното му дружество има самостоятелно поведение на пазара.

(вж. точки 37, 38, 40 и 41)

2. Макар „неоперативното“ холдингово дружество да не осъществява пряка намеса на пазара, не е изключена възможността то да упражнява решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните си дружества, като се има предвид по-специално присъщата му координираща и финансово ръководна функция, и поради това, ако холдинговото дружество притежава целия или почти целия капитал на дъщерните дружества, може да се предположи, че то действително упражнява такова влияние. Ето защо не е достатъчно да се изтъкне единствено обстоятелството, че дружеството майка не е оперативно, за да се обори презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние върху търговската политика на дъщерните дружества, която все пак остава оборима презумпция.

(вж. точки 48 и 49)

3. От член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на последния е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане.

В това отношение, дори да позволява да се установят оспорваните части от обжалваното съдебно решение, жалбата, в която доводите не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност, трябва да бъде отхвърлена. Всъщност, ако съществените обстоятелства не изпъкват по достатъчно логичен и разбираем начин от текста на самата жалба, който е неясен и двусмислен, Съдът не може да упражни контрол за законосъобразност, като в противен случай би се произнесъл ultra petita.

(вж. точки 59—61)

4. С жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. В рамките на обжалването правомощията на Съда се свеждат всъщност до преценка на правното решение, дадено във връзка с разискваните пред първата инстанция правни основания. Следователно страните не могат да изменят предмета на спора, като изтъкват за първи път пред Съда правно основание, което не са изтъкнали пред Общия съд, въпреки че са могли да го направят, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от разгледания от Общия съд. Следователно такова правно основание трябва да се приеме за недопустимо на стадия на обжалването на решението на Общия съд.

(вж. точка 64)

5. В съответствие с метода, установен с Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, елементите от глобата, свързани с отегчаващите обстоятелства като повторността на нарушението, се изчисляват въз основа на „основен размер“, като самият той се изчислява въз основа на „начален размер“, увеличен със свързан с продължителността на нарушението мултипликационен коефициент.

По същество този начален размер се определя в зависимост от тежестта на нарушението и действителното въздействие на нарушението на съответния стопански субект върху конкуренцията. Предвид действителния икономически капацитет на съответния субект този размер може евентуално да бъде коригиран, за да се гарантира достатъчно възпиращо действие на глобата. Съгласно точки 2 и 3 от Насоките, след като е определила основния размер на глобата с оглед на тежестта и продължителността на нарушението, Комисията може евентуално да увеличи и намали този размер при наличието на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.

В тези насоки са установени обаче само правила за поведение, поясняващи практиката, която трябва да се следва, от които в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи причини, съвместими с принципа на равно третиране.

(вж. точки 72, 73, 81 и 88)