Keywords
Summary

Keywords

1. Социална сигурност на работниците мигранти — Правна уредба на Съюза — Материален обхват — Краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания — Включване като обезщетение за инвалидност, а не като обезщетение за болест

(член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71 на Съвета)

2. Социална сигурност на работниците мигранти — Обезщетения — Клаузи за пребиваване — Отмяна — Условие за пребиваване за предоставянето на краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания

(член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1408/71 на Съвета)

3. Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Социални предимства — Краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания

(член 21, параграф 1 ДФЕС)

Summary

1. Краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания представлява обезщетение за инвалидност по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005, ако е установено, че към датата на подаване на заявлението заявителят е засегнат от трайно или продължително увреждане. В такъв случай обезщетението се отнася пряко до риска инвалидност, посочен в споменатата разпоредба.

(вж. точки 53 и 54; точка 1 от диспозитива)

2. Член 10, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005, не допуска държава членка да подчини предоставянето на краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания, считано като обезщетение за инвалидност, на условие за обичайно пребиваване на заявителя на нейна територия.

(вж. точка 70; точка 2от диспозитива)

3. Член 21, параграф 1 ДФЕС не допуска държава членка да подчини предоставянето на краткосрочно обезщетение при неработоспособност на млади хора с увреждания:

– на условие за предшестващо присъствие на заявителя на територията ѝ, като изключва взимането предвид на каквито и да било други обстоятелства, позволяващи да се установи наличието на реална връзка между заявителя и тази държава членка, и

– на условие за присъствие на територията ѝ към момента на подаване на заявлението.

(вж. точки 104, 109 и 110; точка 2 от диспозитива)